Археолозите живеят на два сезона. Когато през есента приключват теренните проучвания, умората е натежала в загорелите от летния пек тела. За разкопки просто не ти се мисли. Зимата е време на напрегнато четене в библиотеките, на преподаване в университетите, на писане на книги и статии. Някъде към февруари - март започваш да усещаш как у теб се заражда познат трепет. Това е копнежът към откриването на изчезнали храмове, потънали в земята градове и забравени човешки съдби.
Всяка година аз се заричам да намаля разкопките си и да обръщам повече внимание на своето семейство. Уви, това винаги се оказва нереално. С идването на пролетта се появяват новите проекти, един от друг по-любопитни. Идващото археологическо лято се очертава като едно от най-интересните. Разбира се, ако е рекъл Господ и ако е живот и здраве!
Първата кампания стартира в самото начало на юни. Заедно с моя колега и дългогодишен приятел Хитко Вачев започваме да търсим един уникален храм в старата българска столица Велико Търново. Всички разкопки тръгват от нечия щастлива догадка, породена от къртовската работа в библиотеките. След месеци упорит труд д-р Вачев отгърна една непозната страница от последните дни на Второто българско царство. На 17 юли 1393 г. неговата столица, богохранимият Търновград, е превзета след обсада от османските нашественици. Тъй като цар Иван Шишман се сражава на друго място със завоевателите, отбраната се ръководи от църковния глава на народа патриарх Евтимий. Прието е да се смята, че веднага след това той е заточен далеч на юг, а Българската църква престава да бъде патриаршия.
Внимателното изучаване на средновековните извори показа друга ситуация. Оказва се, че патриарх Евтимий остава духовен водач на българите още една година. Той обаче е изгонен от патриаршеския храм "Св. Възнесение Господне" на хълма Царевец и намира приют в манастира "Св. св. Петър и Павел" в квартала на Асеневци край Янтра, чиято главна църква е запазена до днес. Древната обител е създадена още от цар Калоян (1197-1207) и е първото патриаршеско средище на възроденото Второ българско царство. Тя е представлявала огромен комплекс с множество сгради и храмове. Един от тях е "Св. Иван Рилски", наречен на най-големия български светец. Именно в него са били пренесени в тези драматични дни тленните му останки, съхранявани дотогава на хълма Трапезица. Там те са пазени до 1469 г., когато с големи почести са отнесени в Рилския манастир.
Руините на тази чудесна постройка са се виждали чак до началото на ХХ в. Известният търновски архитект Леон Филипов дори им прави макет, който се пази в Историческия музей. Вероятно по време на страшното земетресение от 1913 г. те са били съборени окончателно и основите са затрупани от останките на разрушените околни жилищни сгради. Изчисленията на д-р Вачев показват, че сградата се е намирала на около 70 м от съхранената църква на манастира. Точно там ще бъдат насочени нашите усилия и нека се надяваме на успех.
Без никакво прекъсване в началото на юли ръководеният от мен екип продължава дългогодишните проучвания на скалния град Перперикон. Както читателите знаят добре, той се разкрива с мащабни темпове вече девети сезон. През последните три кампании усилията са изцяло насочени към западната част на Акропола, която през 2008 г. предстои да бъде напълно разкрита. За това време попаднахме на уникално запазен квартал от II-III в., който се състои от десетки обществени и жилищни сгради. Разкрихме от недрата на земята около 40-метров участък от мощната крепостна стена, съхранена на 7 м височина. Проникнахме в тайните на най-голямото светилище от късната бронзова епоха (ХV-ХI в. пр. Хр.) на Балканския полуостров, заемало площ от 12 кв. км, и разгадахме края на великата крепост в пламъците на османското нашествие през 1362 г.
В този сезон ще завършим изследването на южната крепостна стена на Акропола и ще навлезем за първи път в дебрите на напълно непознатото южно подградие. От теренните обхождания знаем, че то е било едно от главните средища на Перперикон с множество обществени сгради и представителни постройки. Също така ще завършим проучването на доста добре запазения средновековен дворец от ХIII-ХIV в., откъдето назначеният от цар Иван Александър през 1343 г. български архонт е управлявал Източните Родопи. Най-сетне ще продължим разкопките в северното подградие, в което през миналата година намерихме опожарена при османското завоевание християнска църква.
