ДОЛНОЛОЗЕНСКИ МАНАСТИР "СВЕТИ СПАС"
До него се стига с градския транспорт - автобус № 5 от автогара Гео Милев (колелото на трамвай 22), автобус № 7 от гара Искър или с маршрутно такси № 42 от "Цариградско шосе". С бавен ход и престой на самия манастир маршрутът е за около 4 часа.
Сред диплите на Лозенската планина, на 5 км югоизточно от с. Долни Лозен, под връх Половраг е разположен долнолозенският манастир "Св. Спас". Възникнал през годините на Втората българска държава, при овладяването на Урвишката крепост и падането на София под турска власт в 1382 г. той е разрушен от завоевателите и запустява за дълго време.
Възобновен едва през 17-и век, той се превръща в духовно огнище, където се учат децата на околността под крилото на светогорския старец Киряк, родом от Враца. Това личи от записката-пролог на Миней, където се упоменава просветната дейност през 1694 год. След това турците отново го разрушават през първата половина на 18 в. Родолюбивите и вярващи хора от района възстановяват манастира през 1921 г., като изграждат днешната еднокорабна църква (7х14м) с 3 осмостенни барабанни куполи.
Запазен е възпоменателен надпис върху каменна плоча, свидетелство, че именно игумен Киряк е съградил светата обител. Особено забележителен е неговият ктиторски лик от 1868 г. Във втори надпис на външната северна стена е отбелязано, че през 1868 г. майстор Цвятко Тодоров от с. Жабляно, Радомирско, разваля свода на църквата и издига трите купола. Следващата година самоковският живописец Никола Иванов Образописец (1928-1915 г.) с помоща на Христаки Зографски и Димитър Христов от Дупница за втори път изографисват църквата.
Стенописите на Лозенския манастир привличат вниманието с богатството на багрите си. Тук са иконите на св. Кирил и Методий, св. Михаил Войн, св. Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Софийски, Онуфрий Габровски. В горните пояси на църквата са изобразени библейски сцени от Стария завет. Всички икони и стенописи са доказателство за майсторство на творците от Самоковската художествена школа. Ликовете и багрите са толкаво живи и естествени, че се замисляш как е било възможно да рисуват толкова красиво през онези тъмни времена.
По малка пътечка в посока север в полите на самата планина, на 2-3 минути път от манастира, се намира известното изворче "Аязмото", прочуто с лековитата си и светена вода. Там в края на май и началото на юни може да се набере див чесън - лековита билка, известна с чудодейните си свойства.
Около манастира витае една призрачно-магическа атмосфера и след като си тръгнеш оттам, се чувстваш обновен, пречистен, различен, може би по-добър.
Друг интересен манастир е
КОКАЛЯНСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"
До него се стига с маршрутка от автогара Интерпред в посока Самоков. Слизаме на Дяволския мост и оттам пеша нагоре по една стръмна козя пътека. С кола се завива след Панчарево при Дяволския мост, като оставяме автомобила в подножието на пътеката. Може да се вземе и градски автобус № 3 от колелото на трамвай 21 или по Цариградско шосе в посока с. Пасарел. Ходенето до този манастир е по-малко в сравнение с Лозенския. С почивките и престой от половин час горе маршрутът е 2 часа.
Кокалянският манастир по предания и исторически данни води началото си от първите години на XI век - времето на цар Самуил. Легендата разказва, че цар Самиул и свитата му излезли на лов в красивата местност, където сега е манастирът. След дълъг преход в гората излезли на чудно красива поляна. Насреща им стояла и кротко си пасяла прекрасна сърна. Според едни цар Самуил вдигнал лъка и убил сърната. Според друг вариант на легендата той я пощадил. Това се случило в деня на свети Архангел Михаил. В чест на ангела-войн цар Самуил заповядал да се построи на това място църква и манастир. Така и станало. За съжаление от старата църква и манастира не е останало нищо. През време на турското робство мястото е опожарявано няколко пъти. В сегашния си вид това е третият пореден храм, построен след освобождението през 1896 г. Сградите около църквата също са подновени и престроени миналия век. Надписът от времето на цар Фердинанд I все още стои пред вратата на обитела. В момента храмът, както и почти целият манастир е основно реставриран и е издигната висока стена около манастирския двор. Интересно е, че преди миряните можеха да влизат и да си почиват в пределите на манастира. За съжаление след издигането на високата стена около него нещата станаха различни. Да, влизаш, разбира се, но те дебнат отвсякъде и усещането не е особено приятно. Разбира се, че манастирските обители са създадени за размисъл и общуване с Господ, но ако вътре не влизат миряни и те се чувстват като натрапници, мисля, че не е редно. Нали Господ е над всички? Нека поне човек да си запали по една свещичка на спокойствие и да се помоли. От ограденото място излизаш притеснен вместо отпочинал. А природата наоколо е прекрасна. Продължавайки нагоре по пътека в гъстата гора, наистина се срещат сърнички.
Ако сме с кола и продължим към Самоков, 3 км южно след града, в посока курорта Боровец, отляво ще открием
БЕЛЬОВАТА ЦЪРКВА - ХРАМ "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
Тя очарова със своята старинност и уникалност и датира от 14-и век. Легендата разказва, че отдавна, преди нашествието на турците по нашите земи, някой първенец или болярин построил този храм. Той се е казвал Бельо и за това причина църквата носи неговото име. Построена е като катакомба в земята и е покрита с пръст, за да не бъде разрушена като църквите в Родопите. На върха на свода и` растял бряст, който бил присаден до църквата по-късно. През годините на турското робство храмът е съхранил българския борбен дух на самоковци. Тайно нощем ходели да се молят, за да не предизвикат гнева на турците. След Освобождението при първото си обновление храмът е отрит от земята и в момента една част от него е вкопана, а другата е над повърхността.
През 1879 г. било построено преддверието и чешмата с камбанарията, като водата била доведена от изворите под върбите при кладенеца. Той е облицован с мраморни плочи със странни склупторни орнаменти.
Направените през 1994-1995 г. археологически проучвания потвърдиха хипотезата, че на това място е имало раннохристиянски храм още от епохата на късната античност (V-VI век). Откритият преди години надпис "Амен Алилуя", следите от градежи (южно от църквата), архитектурните детайли и други находки доказват това. Тогава базиликата е била с по-различен план и големина. През средновековието върху останките й е издигнат малък параклис, обслужващ гражданския некропол. При последните разкопки вътре в самата църква са били открити мощите на Митрополит Симеон Самоковски - мъченик, дарил за вярата живота си през 1735 год., три пъти бесен край София, защото дръзнал да поведе народа срещу поробителите.
Архитектурата на Бельовата къща е пределно проста и непретенциозна, типична за епохата на късното средновековие. Това, което я прави забележителен паметник на културата, е стенописната украса, дело на изтъкнатия самоковски майстор от Възраждането Никола Образописов и зографите Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина. Изписването е станало през 1869 год. По-късно украсата - стенописна и резбарска - е била изработвана от М. Белстойнев, Стойчо Фандъков, Петър Белмустаков. Характерно за стенописите в Бельовата къща е, че там е изписан първият самостоятелен пейзаж, без човешки или животински фигури в историята на нашето изобразително изкуство. При реставрация на стенописите е разкрита голяма част от най-ранното изписване на църквата, датирано към края на XVI в. и началото на XVII в. По идея на църковното настоятелство през 2001 год. започва изграждането на детски православен център.
Поляните около храма са подходящи за закуска на открито, а ако сте любители-рибари, продължавете по пътя и стигате до самоковския рибарник, където може да се насладите на прохлада и добър улов.
На север от София също има много интересни и закътани местенца. Едно от тях е
КРЕМИКОВСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"
Дотам, ако нямате кола, се стига с маршрутно такси № 34, което се взима от бул. "Мадрид" в посока Подуяне или с автобус № 117 от автогара "Изток".
Манастирът е разположен над село Кремиковци на южния склон на Стара планина. Лекият бриз, който духа постояно от планината, разпръсква отровните газове от Кремиковския комбинат. През 1876 г. след разгрома на Ботевата чета тук са намерили убежище вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов от Сливен по прякор Казака и трима негови другари. Манастирът е съграден през Второто българско царство по времето на цар Иван Александър. Местността над манастира се нарича Градешница, защото тук е имало крепост, по-стара от него. Когато през 1382 год. завладяват София, османските нашественици разрушават светата обител. След 111 години той бива изграден отново. Според специалистите църквата в манастира "Св. Георги" е сред уникалните паметници на културата на Балканите и е на едно от първите места по значимост в Софийската Света гора. Той е бил просветен и книжовен център. Между ръкописите, запазени в него, трябва да споменем "Кремиковското Четвероевангелие" от 1497 год., писано по поръчка на Софийския митрополит Калевит. Манастирът е паметник на културата с национално значение. Днес тежка врата и тунел отвеждат до двора. Необикновеното в него са двете църкви. Старата е от XV век, а новата от 1926 г. Старата църква "Свети Георги Победоносец" е построена през 1493 год., а стенописите са направени след това. Те са свързани с традициите на средновековната ни живопис от XIII и XIV век. и са особено ценни. В преддверието срещу входа на фреската с монументални размери е изобразен ктиторът Радивой и съпругата му с двете им деца. Раставрацията на стенописите е продължила над 30 години. Иконостасът и тронът в църквата са особено стари и ценни, но заедно с другата църковна утвар се съхраняват от ОП "Стара София". Природата наоколо е вълшебна и тъй като манастирът е на южен склон, той винаги е огрян от слънцето. Човек може да си полегне под някой вековед дъб и да си мечтае, да полети с времето и да се разходи мислено в трагичната история на това място. Никой не те закача, всичко е тихо и спокойно, душата ти се рее над манастира, над София, над страната.
Един от най-известните магически и лечебни манастири около нашата столица е
ОРЛАНДОВСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ МИНА"
Дотам се стига с автобус № 24-А от колелото на трамвай № 2 в квартал Орландовци, като могат да се вземат и всички селски рейсове - 23, 100, и др. и да се слезе на разклона за манастира. Той се намира на 7,5 км от столицата в границите на кв. Обрадовци на южния бряг на река Владайска. Според старинното предание светата обител е основана в късно римско време. По размери тя е представлявала лавра с 40 параклиса, много манастирски сгради и имоти. Известни са и някои от имената на параклисите - в чест на Рождество Христово, на св. Апостоли Петър и Павел, св. Николай, св. Георги и св. Козма и Дамян. При прокопаване на коритото на реката са открити основи, остатъци от тухли, мраморни плочи от римска баня с топла минерална вода. Вероятно до самата баня е имало църква в чест на св. Николай. Знае се също, че тук е имало метох на Света гора. Тези, които са заминавали за Света гора от България, са получавали тук разрешение. Докога е просъществувал този манастир и кога е разрушен, не се знае. Селяните от Обрадовци са пасли добитъка си, без да знаят, че тук е съществувал голям манастир. Само стари хора разказвали предания за манастира "Св. Мина".
През 1927 г. около Кръстовден селяни от Обрадовци забелязали, че има развалини от стари зидове там, където пасели добитъка си. След като разкопават, откриват олтарна абсида, а близо до нея - малко каменно кладенче. Това било аязмото със светена вода. Намират още дискос и горната част на църковна кадилница. На 24 ноември на празника на свети Мина хиляди хора идвали на поклонение и със събраните пари направили дървен параклис, който е служил за храм до 1942 г., когато се изгражда нов манастирски храм. През 1945 г. на 21 октомври с благословението на екзарх Стефан се освещава храмът. В него са донесени мощи на свети Климент Охридски от епископ Партений. През есента на 1956 г. са положени основите на новия параклис "Св. Козма и Дамян". Параклисът бил завършен и осветен на 20 октомври 1957 г. от патриарх Кирил и служи за зимна църква. През 1970 г. се навършили 25 години от освещаването на манастирския храм, ознаменувано с построяването на ново двуетажно здание от 100 кв. м със салон, кухня и стаи за гости. Мястото, където сега е манастирският двор, е било частна ливада. От 1945 г. досега редовно се служи в манастира всяка сряда, а от ранна пролет до късна есен - и в неделя. На 11 ноември, когато е празникът на светеца по новия календар, тук се събират множество хора, за да му се поклонят и помолят. Свети Мина е известен с това, че помага на неомъжените моми и ергени, както и при всякакви домашни проблеми. Освен това той е бил християнски войн-лечител. Затова хората се обръщат към него при неизлечими болести и други проблеми.
По малка пътечка в посока север в полите на самата планина, на 2-3 минути път от манастира, се намира известното изворче "Аязмото", прочуто с лековитата си и светена вода. Там в края на май и началото на юни може да се набере див чесън - лековита билка, известна с чудодейните си свойства.
Около манастира витае една призрачно-магическа атмосфера и след като си тръгнеш оттам, се чувстваш обновен, пречистен, различен, може би по-добър.
Друг интересен манастир е
КОКАЛЯНСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"До него се стига с маршрутка от автогара Интерпред в посока Самоков. Слизаме на Дяволския мост и оттам пеша нагоре по една стръмна козя пътека. С кола се завива след Панчарево при Дяволския мост, като оставяме автомобила в подножието на пътеката. Може да се вземе и градски автобус № 3 от колелото на трамвай 21 или по Цариградско шосе в посока с. Пасарел. Ходенето до този манастир е по-малко в сравнение с Лозенския. С почивките и престой от половин час горе маршрутът е 2 часа.
Кокалянският манастир по предания и исторически данни води началото си от първите години на XI век - времето на цар Самуил. Легендата разказва, че цар Самиул и свитата му излезли на лов в красивата местност, където сега е манастирът. След дълъг преход в гората излезли на чудно красива поляна. Насреща им стояла и кротко си пасяла прекрасна сърна. Според едни цар Самуил вдигнал лъка и убил сърната. Според друг вариант на легендата той я пощадил. Това се случило в деня на свети Архангел Михаил. В чест на ангела-войн цар Самуил заповядал да се построи на това място църква и манастир. Така и станало. За съжаление от старата църква и манастира не е останало нищо. През време на турското робство мястото е опожарявано няколко пъти. В сегашния си вид това е третият пореден храм, построен след освобождението през 1896 г. Сградите около църквата също са подновени и престроени миналия век. Надписът от времето на цар Фердинанд I все още стои пред вратата на обитела. В момента храмът, както и почти целият манастир е основно реставриран и е издигната висока стена около манастирския двор. Интересно е, че преди миряните можеха да влизат и да си почиват в пределите на манастира. За съжаление след издигането на високата стена около него нещата станаха различни. Да, влизаш, разбира се, но те дебнат отвсякъде и усещането не е особено приятно. Разбира се, че манастирските обители са създадени за размисъл и общуване с Господ, но ако вътре не влизат миряни и те се чувстват като натрапници, мисля, че не е редно. Нали Господ е над всички? Нека поне човек да си запали по една свещичка на спокойствие и да се помоли. От ограденото място излизаш притеснен вместо отпочинал. А природата наоколо е прекрасна. Продължавайки нагоре по пътека в гъстата гора, наистина се срещат сърнички.
Ако сме с кола и продължим към Самоков, 3 км южно след града, в посока курорта Боровец, отляво ще открием
БЕЛЬОВАТА ЦЪРКВА - ХРАМ "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
Тя очарова със своята старинност и уникалност и датира от 14-и век. Легендата разказва, че отдавна, преди нашествието на турците по нашите земи, някой първенец или болярин построил този храм. Той се е казвал Бельо и за това причина църквата носи неговото име. Построена е като катакомба в земята и е покрита с пръст, за да не бъде разрушена като църквите в Родопите. На върха на свода и` растял бряст, който бил присаден до църквата по-късно. През годините на турското робство храмът е съхранил българския борбен дух на самоковци. Тайно нощем ходели да се молят, за да не предизвикат гнева на турците. След Освобождението при първото си обновление храмът е отрит от земята и в момента една част от него е вкопана, а другата е над повърхността.
През 1879 г. било построено преддверието и чешмата с камбанарията, като водата била доведена от изворите под върбите при кладенеца. Той е облицован с мраморни плочи със странни склупторни орнаменти.
Направените през 1994-1995 г. археологически проучвания потвърдиха хипотезата, че на това място е имало раннохристиянски храм още от епохата на късната античност (V-VI век). Откритият преди години надпис "Амен Алилуя", следите от градежи (южно от църквата), архитектурните детайли и други находки доказват това. Тогава базиликата е била с по-различен план и големина. През средновековието върху останките й е издигнат малък параклис, обслужващ гражданския некропол. При последните разкопки вътре в самата църква са били открити мощите на Митрополит Симеон Самоковски - мъченик, дарил за вярата живота си през 1735 год., три пъти бесен край София, защото дръзнал да поведе народа срещу поробителите.
Архитектурата на Бельовата къща е пределно проста и непретенциозна, типична за епохата на късното средновековие. Това, което я прави забележителен паметник на културата, е стенописната украса, дело на изтъкнатия самоковски майстор от Възраждането Никола Образописов и зографите Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина. Изписването е станало през 1869 год. По-късно украсата - стенописна и резбарска - е била изработвана от М. Белстойнев, Стойчо Фандъков, Петър Белмустаков. Характерно за стенописите в Бельовата къща е, че там е изписан първият самостоятелен пейзаж, без човешки или животински фигури в историята на нашето изобразително изкуство. При реставрация на стенописите е разкрита голяма част от най-ранното изписване на църквата, датирано към края на XVI в. и началото на XVII в. По идея на църковното настоятелство през 2001 год. започва изграждането на детски православен център.
Поляните около храма са подходящи за закуска на открито, а ако сте любители-рибари, продължавете по пътя и стигате до самоковския рибарник, където може да се насладите на прохлада и добър улов.
На север от София също има много интересни и закътани местенца. Едно от тях е
КРЕМИКОВСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"
Дотам, ако нямате кола, се стига с маршрутно такси № 34, което се взима от бул. "Мадрид" в посока Подуяне или с автобус № 117 от автогара "Изток".
Манастирът е разположен над село Кремиковци на южния склон на Стара планина. Лекият бриз, който духа постояно от планината, разпръсква отровните газове от Кремиковския комбинат. През 1876 г. след разгрома на Ботевата чета тук са намерили убежище вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов от Сливен по прякор Казака и трима негови другари. Манастирът е съграден през Второто българско царство по времето на цар Иван Александър. Местността над манастира се нарича Градешница, защото тук е имало крепост, по-стара от него. Когато през 1382 год. завладяват София, османските нашественици разрушават светата обител. След 111 години той бива изграден отново. Според специалистите църквата в манастира "Св. Георги" е сред уникалните паметници на културата на Балканите и е на едно от първите места по значимост в Софийската Света гора. Той е бил просветен и книжовен център. Между ръкописите, запазени в него, трябва да споменем "Кремиковското Четвероевангелие" от 1497 год., писано по поръчка на Софийския митрополит Калевит. Манастирът е паметник на културата с национално значение. Днес тежка врата и тунел отвеждат до двора. Необикновеното в него са двете църкви. Старата е от XV век, а новата от 1926 г. Старата църква "Свети Георги Победоносец" е построена през 1493 год., а стенописите са направени след това. Те са свързани с традициите на средновековната ни живопис от XIII и XIV век. и са особено ценни. В преддверието срещу входа на фреската с монументални размери е изобразен ктиторът Радивой и съпругата му с двете им деца. Раставрацията на стенописите е продължила над 30 години. Иконостасът и тронът в църквата са особено стари и ценни, но заедно с другата църковна утвар се съхраняват от ОП "Стара София". Природата наоколо е вълшебна и тъй като манастирът е на южен склон, той винаги е огрян от слънцето. Човек може да си полегне под някой вековед дъб и да си мечтае, да полети с времето и да се разходи мислено в трагичната история на това място. Никой не те закача, всичко е тихо и спокойно, душата ти се рее над манастира, над София, над страната.
Един от най-известните магически и лечебни манастири около нашата столица е
ОРЛАНДОВСКИЯТ МАНАСТИР "СВЕТИ МИНА"Дотам се стига с автобус № 24-А от колелото на трамвай № 2 в квартал Орландовци, като могат да се вземат и всички селски рейсове - 23, 100, и др. и да се слезе на разклона за манастира. Той се намира на 7,5 км от столицата в границите на кв. Обрадовци на южния бряг на река Владайска. Според старинното предание светата обител е основана в късно римско време. По размери тя е представлявала лавра с 40 параклиса, много манастирски сгради и имоти. Известни са и някои от имената на параклисите - в чест на Рождество Христово, на св. Апостоли Петър и Павел, св. Николай, св. Георги и св. Козма и Дамян. При прокопаване на коритото на реката са открити основи, остатъци от тухли, мраморни плочи от римска баня с топла минерална вода. Вероятно до самата баня е имало църква в чест на св. Николай. Знае се също, че тук е имало метох на Света гора. Тези, които са заминавали за Света гора от България, са получавали тук разрешение. Докога е просъществувал този манастир и кога е разрушен, не се знае. Селяните от Обрадовци са пасли добитъка си, без да знаят, че тук е съществувал голям манастир. Само стари хора разказвали предания за манастира "Св. Мина".
През 1927 г. около Кръстовден селяни от Обрадовци забелязали, че има развалини от стари зидове там, където пасели добитъка си. След като разкопават, откриват олтарна абсида, а близо до нея - малко каменно кладенче. Това било аязмото със светена вода. Намират още дискос и горната част на църковна кадилница. На 24 ноември на празника на свети Мина хиляди хора идвали на поклонение и със събраните пари направили дървен параклис, който е служил за храм до 1942 г., когато се изгражда нов манастирски храм. През 1945 г. на 21 октомври с благословението на екзарх Стефан се освещава храмът. В него са донесени мощи на свети Климент Охридски от епископ Партений. През есента на 1956 г. са положени основите на новия параклис "Св. Козма и Дамян". Параклисът бил завършен и осветен на 20 октомври 1957 г. от патриарх Кирил и служи за зимна църква. През 1970 г. се навършили 25 години от освещаването на манастирския храм, ознаменувано с построяването на ново двуетажно здание от 100 кв. м със салон, кухня и стаи за гости. Мястото, където сега е манастирският двор, е било частна ливада. От 1945 г. досега редовно се служи в манастира всяка сряда, а от ранна пролет до късна есен - и в неделя. На 11 ноември, когато е празникът на светеца по новия календар, тук се събират множество хора, за да му се поклонят и помолят. Свети Мина е известен с това, че помага на неомъжените моми и ергени, както и при всякакви домашни проблеми. Освен това той е бил християнски войн-лечител. Затова хората се обръщат към него при неизлечими болести и други проблеми.
