Отскоро на книжния пазар на български и в превод на английски е новата книга на д-р Божидар Димитров “Българската християнска цивилизация и българските манастири”. Тя е посветена на 1100-годишнината от смъртта на Свети цар Борис І, която отбелязахме на 2 май.
“Смятам, че основният мотор за утвърждаването на християнството като религия първо в българската държава, а след това и в съседни държави, които тогава са в сферата на влияние на България, е един изключителен български държавник – цар Борис І – казва Божидар Димитров. - В книгата правя определени корекции в досегашните ни представи за разпространението на християнството в българските земи преди цар Борис, за неговата роля в обявяването на тази религия за официална в България, за подкрепата, която след това българската държава оказва чрез своите мисионери при разпространението й в околни земи и държави. Цар Борис застава начело на една страна, в която християнството има много дълбоки корени още от античността. Не е вярно, че християните са били изгонени от тези земи при идването на българите тук в 680 година.
Навсякъде българите заварват християнски общини, повече или по-малко големи. И, което е много важно – в отношенията между българите и тях тук цари пълна религиозна толерантност. Заварените тук християни не са били прокудени, не са изгорени и съборени техните църквипо една малка и проста причина – всички български владетели от рода Дуло са християни. България е основана от канове-християни. Християнин е бил кан Кубрат, това поне никой не оспорва, има достатъчно много данни и че неговият внук кан Тервел е бил християнин. Християнин е бил вероятно и синът на Кубрат кан Аспарух. Т. е. - една пълна религиозна толерантност е имало в обществото в онази епоха и тя се запазва и до 864 г., когато страната приема християнството като официална религия.
Ако имаше гонения срещу християнската вяра, това означава в София например днес да не съществуват църквите “Света София” и “Свети Георги” – два храма още от античността.”
Защо Божидар Димитров е нарекъл книгата си “Българската християнска цивилизация”? “Защото на практика цар Борис с по-нататъшните си усилия, след като обявява християнството за официална държавна религия, прави всичко възможно българската църква да бъде самоупрявляваща се и, в отличие от двата други центъра в Европа – Константинопол и Рим, да го проповядва на роден език – уточнява д-р Димитров. - Всъщност, това е връщане към корените на християнството, към това,което проповядва Христос – че то трябва да бъде на разбираеми езици, за да може да завладее душите и сърцата на повече хора истински, а не насила.
Борис полага неимоверни усилия и сформира за целите си един екип. В него са Светите братя Кирил и Методий, техните ученици Климент и Наум и т. н. Всички те са български аристократи, които успяват да направят само за 40-50 години изглеждащото невъзможно – да създадат писменост, да преведат християнските книги на роден език и да постигнат канонично признание на този език от двата дотогавашни центъра на християнството– Константинонопол и Рим.”
Благодарение на умелата си дипломатическа дейност цар Борис І успява да извоюва самоуправление за Българската църква. Това става с решение на събор в Константинопол през 870 г. А след идването на учениците на Светите братя в България 16 години по-късно в големи мащаби започва да се преписва църковна книжнина на роден език. “Книгите в тази епоха се пишат на пергамент, който е фино и доста трудно обработена кожа на младо животно: козленца, агънца и т. н. – разказва Божидар Димитров. - От кожата на едно агънце или яренце стават 8 листа. За една богослужебна книга средно са необходими някъде около 300 листа, т. е. – едно малко стадо от 50-60 агнета отива за нея. За да тече нормално богослужението в една църква, са необходими над 20 книги. В тогавашна България вероятно има 20 хиляди църкви. Аз бях изчислил, че, за да се заредят тогава всички църкви в България с богослужебна литература, са били необходими около 400 хиляди книги. Това означава да се обработят кожите на 20 милиона агнета. В България в момента няма толкова агнета. Освен това, тези книги трябва и да се напишат. Преписването на една книга от грамотен на езика човек отнема, в зависимост от нейната големина, от 3 до 6 месеца.
С какво е разполагал Борис? Разполагал е с Климент и Наум, които са имали книги най-много за две църкви. Въвеждането на българския език като богослужебен следователно е изисквало първо едно огромно интелектуално усилие да се подготвят поне 7-8 хиляди свещеници, но също и да се препишат необходимите книги. Борис го е организирал по един перфектен начин. В два центъра – около Плиска и около Охрид, той организира манастири, които са училища и издателства в онази епоха. В тях се обучават ученици на Климент и Наум. За вече завършилите се строи втори, трети, четвърти манастир и т. н. Затова около Охрид например манастирите имат като ктитори на входната врата цар Борис І.
Та в изградените манастири вече завършилите курсове продължават да преписват книги. Цялото това огромно интелектуално и производствено начинание, което е струвало много пари на българската държава, е осъществено само за 7 години след пристигането на учениците на Кирил и Методий в България. В 893-та всичко е било наред, за да може на Преславския събор, свикан специално за целта, България да премине и в администрацията, и в църковния живот на своя роден език.”
Освен за историята на християнството по българските земи още от античността и историческата роля на цар Борис І, книгата разказва и за развитието на Българската църква и българската християнска култура през вековете. С текст и фотографии са представени и манастири на Средновековна България, разположени у нас и на територията на днешните Македония, Източна Сърбия и Северна Гърция.
