В своя неотдавнашна публикация моят уважаван колега Огнян Минчев писа, че в разгорелия се дебат върху Истанбулската конвенция нейните защитници (които обобщено определи като „леви либерали“) били подложили на „оплюване“, обявили за „хибридчици“ и „путинисти“ онези нейни критици, които (всъщност) отстоявали консервативни, но проевропейски позиции по отношение на нея. Надявам се, че моят уважаван колега не нарежда сред „левите либерали“ и мен (който писах в защита на Конвенцията), още повече, че никога не съм „оплюл“ или „охулил“ персонално когото и да било. Заради неговата публикация и заради публикациите и медийните изяви на други мои уважавани колеги, предимно богослови, се чувствам задължен да изясня определени неща. Да поставя – поне за себе си – „точките над и“, и да приключа с този въпрос.
И тъй, както пише в свой текст уважаваният от мен богослов доц. Свилен Тутеков, дебатът за и против Истанбулската конвенция „отворил наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност“. Според Огнян Минчев пък вътре в тази „отворена тема“ се появили много сериозни мнения и материали, оспорващи документа.
И ето, аз питам – и доц. Свилен Тутеков, и Огнян Минчев и редица други: сериозни мнения за какво? За „джендър теорията“ на Джудит Бътлър, за ЛГБТ идеологията (и дори за „джендър-мейнстрийминга“), за „трансхуманизма“? Добре. Но изначално предмет на дискусията, ако си спомнят колегите, не бяха нито теорията на Джудит Бътлър, нито „джендър-мейнстриймингът“, нито – още по-малко трансхуманизмът, а „Истанбулската конвенция“ за… превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Което означава, че дори и да са били сериозни и задълбочени сами по себе си, въпросните мнения, щяха да бъдат важен глас в дебата за Конвенцията, ако предварително (предварително!) ни бяха убедили, че в нея са залегнали заплашително именно положенията от изложените теории. А тъкмо това – заявявам го без никакво колебание – не беше сторено от авторите на въпросните „сериозни мнения“.
Казвам ясно: „дебат“ за ЛГБТ-идеологията, за теорията на Джудит Бътлър, още по-малко пък за трансхуманизма в последните седмици у нас въобще не е имало и не би могло да има по простата причина, че никой, доколкото си спомням, не е защитавал – срещу авторите на „сериозните мнения“ – теориите на „джендър-мейнстрийминга“, на Джудит Бътлър и на трансхуманизма. Всъщност беше произведен квази-дебат, в който едни хора (в това число и аз) защитавахме Истанбулската конвенция, като посочвахме, че тя е навременна и дори (това казвах аз) консервативно охранителска по дух, защото разписва мерки срещу евентуално навлизане в Европа (все пак Конвенцията не е просто за България) на религиозни и културни практики и стереотипи в отношението към жените, присъщи на нехристиянски и неевропейски общности, умножаващи се на континента ни във връзка с проблема с „мигрантите“. Впрочем, тъкмо нашите „консерватори“ само преди няколко месеца ни внушаваха този проблем като централен за нас. Защитниците на Конвенцията посочваха по-нататък, че тя се състои от цели 81 члена и в практически всички тях (които за доказателство цитираха обилно) се говори именно за предотвратяване и превенция на насилието или дискриминацията над жени. Аргументираха също – бяха принудени за това – че в нито един от двата (или трите) члена, които критиците изтъкваха, не става дума за никакво „предефиниране на пола“, въвеждане (под чуждо име) на „трети пол“, отваряне на възможност за легална смяна на пола, еднополови бракове и т.н.
И ето, на отсрещната страна застанаха и записаха люде, които ни „заосведомяваха“ какво смята за пола като такъв Джудит Бътлър, какво си мислят да постигнат – някой ден – активистите на ЛГБТ. Добре, това, за което те ни осветлиха, в общи линии е вярно. Вярно е онова, за което ни осведомиха, че учи Джудит Бътлър, вярно е, че има и едни хора, които проповядват някакъв „трансхуманизъм“ (толкова многобройни в момента впрочем, колкото и тези, разработващи технологично безсмъртие за телата ни); вярно е, че ЛГБТ активистите са и агресивни, и речовити. Вярно е. Но основният въпрос – всичко това, което тези „учат“, има ли го в Конвенцията, за която би трябвало да е дебатът, не бе убедително аргументирано.
Да, на този въпрос авторите на „сериозните материали“ не ни отговориха на равнището на един дебат между образовани (и даже учени) хора. Защото „аргументите“ им се сведоха до това, нека го признаят, че понятието gender – фигуриращо в Конвенцията и дефинирано в нейния чл. 3, в (а не в чл. 3, б, както пишат в становището си търновските богослови), се използва обилно в… теориите на Джудит Бътлър и ЛГБТ идеологията. Факт е, използва се. Какво значение се влага в него? Наистина – релативизиращо половата определеност. Същото ли обаче значение се влага в него и в текста 3в на Конвенцията? Моите уважаеми колеги никак не могат да утвърдят това, защото то просто не е вярно. Ето защо те не го и твърдяха, а до втръсване ни повтаряха, че в бъдеще (при това може би близко) определени среди биха могли да поискат да вложим в него значението на Джудит Бътлър и ЛГБТ идеологията.
Че могат – могат – склонен съм да се съглася дори с това. Но Конвенцията въобще не ни задължава (все пак тя е правен документ, а не религиозна доктрина) ние – при това в някакво неопределено бъдеще да се съгласим да го направим. Следователно, аргументът се свежда до следното: понеже някога дейците на джендър-мейнстрийминга биха могли да поискат в употребяваното в Конвенцията понятие gender да се разчете „трансхуманистичното“ му значение, ние не бива да я приемем и в настоящия ѝ вид (в който такова значение в понятието „джендър“ не се влага). Ще трябва да се съгласят, че от колкото и „сериозни“ сами по себе си „материали“ този извод да се прави, той е страшно несериозен.
На онези от читателите, които познават църковното богословие, ще приведа следната аналогия. То е все едно да се обявим днес за преустановяване на употребата (в православната теология) на понятието „енергия“ – например, когато утвърждаваме заедно със св. Григорий Палама, че Бог е причастим от нас в Своите енергии, но е непричастим в Своята същност – защото в същото понятие, при това в религиозно учение, представителите на теософията влагат едно друго значение. А теософите днес са сигурно числено повече от богословски образованите православни и са доста агресивни.
Следващият пласт от аргументацията на моите уважавани колеги е още по-несериозен. Защото той направо ни внушава за съществуването на някакъв мистериозен деструктивен „център“, който от доста години произвежда документи от типа на Истанбулската конвенция, с единствената цел да промъкне в тях понятия от типа на gender, и с тях и подир тях да вкара в публичното пространство (и в законодателството) положенията на ЛГБТ идеологията. Да узакони, сиреч, тази идеология. Никой от авторите на „сериозните материали“ в „дебата“ така и не се нае да ни посочи къде, собствено, може да се намира този зловещ „център“ на ЛГБТ идеолозите. А бяха длъжни да го направят, за да убедят такива като мен, че сами по себе си сериозните им изложения на доктрините на трансхуманизма и ЛГБТ имат място в Истанбулската конвенция. Бяха длъжни да го направят, не го направиха и няма как да го направят, защото освен да отговорят на въпроса къде е базиран (и от кой се състои) Джудит-Бътлърианският „Интернационал“, те трябва да ни отговорят още и на това – а как въпросният „Интернационал“ е успял да овладее… Съвета на Европа (все пак произвел тази конвенция), как е успял да спечели толкова много агенти в националните парламенти на огромното мнозинство от европейските държави, които ратифицираха тази подмолно „бътлърианска“ Конвенция? На тези въпроси, разбира се, въобще не може да се отговори, без да се затъне дълбоко в не по-малко маниакалната от „трансхуманизма“ теория на „световната конспирация“. А хора като моите уважавани академични колеги, мисля си, все пак имат дотолкова чувство за собствено достойнство, да не се излагат с нейното експлицитно разгръщане.
Ето защо, през изтеклите седмици те просто повтаряха – без доказателства – че зад Конвенцията стоят ЛГБТ активистите и трансхуманистите. Тях, видите ли, ги има (на Запад), гласовити са, агресивни са – следователно тях не може да ги няма и в текста, и в намерението на Конвенцията.
Нима не виждате, че това е несериозно, колеги? И нима не си давате сметка, че важните сами по себе си от просветителска гледна точка ваши писания, осведомяващи девственото в това отношение българско общество какво твърдят за половостта на човека следовниците на Джудит Бътлър, какво мечтаят трансхуманистите и т.н., представляват сериозна, но вече – политическа манипулация, появявайки се в публичното пространство в такава маса именно по повод и в момент на обсъждане на Истанбулската конвенция, посветена, повтарям го за сетен път, на „борбата срещу насилието над жени и домашното насилие“. Защото, макар да сте, общо взето, добросъвестни в изложенията си на ЛГБТ теориите, на значението на gender в тях, вие сте недобросъвестни в политически план, произвеждайки тези изложения именно сега и именно във връзка с Конвенцията, за която не сте, не сте доказали, че е вдъхновена от (или съдържаща) идеологията на тези теории.
Напълно вярвам, че субективно повечето от вас (все пак – не всички) са привърженици на европейската принадлежност на България. Разбирам ви, когато се сърдите на онези, които ви казват, че с писанията си срещу Конвенцията обслужвате путинизма. Но освен за образователния, вие бяхте длъжни да си давате сметка и за политическия резонанс от писанията си. Та дайте си сметка откъде тръгнахте, за да достигнете до оживените дебати за предстоящото „разчовечаване на човека“. От твърдяното от вас „предефиниране на пола“, направено, казвате, в Конвенцията. Настоявам обаче: в Конвенцията няма (и не може да има) никакво „пре-дефиниране“ на пола по простата причина, че в нея въобще няма никаква – нито традиционна, нито нова дефиниция за него. Казано на строго логически език (нали вече всички станахме експерти), в документа „полът“ въобще не е „дефиниенд“ (предмет на дефиниране). И вие знаете това, защото знаете (освен може би, както долових, уважавания ми колега доц. Мариян Стоядинов), че „gender“ не е понятие, „възникнало в сексологията“, за да замени понятието „пол“ (sex) и което под неговата нова дреха да го подложи на „предефиниране“, а е друго, друго понятие.
И ето, аз повтарям: в Конвенцията се дефинира понятието gender (неправилно преведено в българския ѝ вариант като „пол“). Дефинира се напълно класически, социологически – gender – казва се – са „социално изградени роли, поведения, активности и характеристики, които дадено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. С други думи – и не даже метафорично, защото френската дума е точно тази – genre – става дума за „жанровете“, в които дадено общество описва (разполага) жените и мъжете и смята за подобаващо те да се разполагат. В различните общества и култури, т.е., казва се тук, жените си имат свой „жанр“, мъжете – свой. И ето – в някои общества (уви и в някои наши общества) жените, смята се за подобаващо, се разполагат в „жанра“ на кротката глупост, нежното гугукане, абсолютната физическа и относителната ментална безпомощност – освен в сферата на кулинарията и домашната хигиена – и затова в „жанра“ на безусловно подобаващата им подчиненост на мъжа, в чийто пък „жанр“ отношението към тях е обосновано да бъде бащинската суровост и строгост, изискваща безусловно господство. С подобни „жанрови“ („джендърни“) характеристики на пола – на женския пол – се бори Конвенцията, и то най-вече, когато те водят до „жанрово“ („джендърно“) обосновано насилие. Тях възнамерява (и не го крие) да изкоренява, дори „когато е подходящо“, още в съзнанието на подрастващите „във всички степени на образованието им“ (прочетете още веднъж внимателно пререкаемия чл. 14).
Колеги, убедете ме, че това не е така, и аз ще сложа оръжие. Не ме убеждавайте, обаче, като ми сочите как разбирала Джудит Бътлър понятието gender, защото това е безотносително към дебата. Не ме убеждавайте колко агресивни са ЛГБТ активистите, защото и това е безотносително към дебата. Конвенцията, повтарям, дефинира понятието gender по класически социологически начин. Точно в този момент и във връзка с Конвенцията вие започвате да осведомявате обилно девственото българско общество как разбират това понятие ЛГБТ-идеолозите и как разбирането им обосновава т.нар. трансхуманизъм. Питам ви отново: защо го правите? Защото в Конвенцията разбирането му е същото? Вие, повтарям, самите не бихте посмели (и не смеете) да изречете чак такава лъжа. И затова казвате – на българското общество: това е значението, което влагат в него ето тези – описвани ви от нас „извратени“ доктрини, които свръх това са и – подчертавате му го – доста агресивни. Това не е аргумент срещу понятието на Конвенцията, а – внушение. Не можете да отречете, че е така. Е, такива като мен отказват решително да се поддават (просто) на внушения. Такива като мен обаче могат (имат образователния капацитет) да им устоят. Повечето не могат и не са длъжни да могат. И затова ние пък ви обвиняваме. Защото или не си давате сметка какво правите, или го правите „със сметка“. А ако е последното – защо се обиждате, като ви се казва, че обслужвате путинизма?
* * *
Как да се съглася с моя приятел Петър Москов (защото искам да отговоря и на него, дори само, за да не ме сметне за високомерен), който в отзива си на моята статия за Конвенцията ми разгръща цяла въображаема антиутопия, описваща как в бъдеще би могло да се легализира (дори) човекоядството. Той трябва да ми опише обаче не как подобно безобразие би могло да се случи, а – щом отговаря на моята статия – трябва да ме убеди, че точно такова безобразие – легализацията на релативния пол – се върши с предлагания за ратификация документ. Убеждава ли ме? Не ме убеждава, защото и той ми припомня за успехите на ЛГБТ идеологията в различни страни на Европа, но в това, че целта и на тази Конвенция е да задълбочи успеха ѝ, не ме убеждава. Защото, за да ме убеди – повтарям го пак – трябва да ме убеди преди това, че Съветът на Европа вече е превзет от ЛГТБ дейците, че националните парламенти на 20 и повече държави в Европа също са вече превзети от тях. А първо и преди всичко това трябва да ме убеди, че определението на понятието gender в тази Конвенция е в съзвучие с ЛГБТ идеологията. Последното той няма как да направи, освен ако не фалшифицира текста на определението. Както и го направи в статията си, предизвикала моята реакция, привеждайки го като „Пол е социално изградени роли, дейности, активности или характеристики, които дадено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. А когато му бе казано (и на него, и на всички, които го преповториха), че определението не е за „пол“ (който, видите ли, бил „социално изградена роля“), а за gender, се зацепи като всички в това, че gender у Джудит Бътлър било… у тоя било…, у оня било…
* * *
Разбира се, накрая трябва да реагирам и на още едно внушение – вече персонално-идеологическо. Щом защитавам Конвенцията (която е за „борба срещу насилието над жени и домашното насилие“, а не за борба срещу традиционното разбиране за пола като биологическа даденост), следователно аз не съм просто „либерал“, а и – ляв либерал. Нали само левите либерали защитават и свободата да си избираш пола, и теориите на Джудит Бътлър, и в перспектива – трансхуманизма. Но аз въобще не съм защитавал всичко гореизброено. Напротив, декларирам, че не изпитвам никаква симпатия към него, а теоретически го смятам за несъстоятелно. Аз защитавам Конвенцията, за която (все още) предстои да ме убедят, че е Конвенция за… „джендъра“ по Джудит Бътлър, за трансхуманизма и т.н. Което от текста ѝ не виждам.
А какво можело да стане отвъд текста на един (правен) документ е съвсем друг въпрос. На него отговарям открито – много (и много лоши) неща могат да станат. Както впрочем с всички творения на човека в този грехопаднал свят (ето ви едно напълно консервативно твърдение). Само че от това, че с нещо може да бъде злоупотребено – освен ако не е очевидно, че то е създадено, за да бъде злоупотребено с него – въобще не следва, че от това нещо трябва да се откажем. Защото така няма да помръднем от мястото си. Ще си останем – както, желаейки да бъде остроумен, заяви един интелектуален маргинал – здрави маймуни, та да не би в резултат от раз-маймунването ни, да се превърнем в „социални конструкти“.
И най-най-накрая: не забелязахте ли, колеги, че отдавна вече не пишете за Истанбулската конвенция, а за съвсем други неща: за пола като „социален конструкт“, за това що е то „трансхуманизъм“, за това може ли в ранна юношеска възраст сексуалната ориентация да се измени под въздействие на възпитателни процедури и характер на средата и т.н., и т.н.
И имате некоректността да приписвате на онези, които са за ратифицирането на тази конвенция, възгледи именно в тази „релативизираща“ посока. Кой – питам ви отново – от защитниците на Конвенцията ви е дал повод да правите това? Може и да има такива, но ви уверявам, че са пренебрежимо малцинство.
Стигна се дотам, че в един сайт били препубликували моя статия от 2011 г., в която воювам срещу тактиките за изтръгване на най-екзотични „права“ срещу традиционния ред и ехидно питат как съм успял да „еволюирам“ от „консерватор“ (тогава) в „либерал“ (днес). Аз пък питам: кога съм защитавал Конвенцията като документ, релативизиращ (или правещ опит да релативизира) пола, да изтръгне още права за ЛГБТ хората? Всъщност вие първо вменихте на Конвенцията тези подмолни цели и след това – съвсем независимо от нашите аргументи в нейна полза ни вменихте защита на вашите опасения от нея. Ще се съгласите, че това е некоректно.
Или за вас е очевидно, че Конвенцията прави именно това – релативизира пола и значи, който я защитава, защитава тези ляво-либерални идеи? Но това е очевидно само за вас, а за нас именно не е. Ето защо едва ако успеете да ни убедите в своите „очевидности“, а ние продължим да упорстваме, бихте могли да ни пишете в лагера на левите либерали. Ако ни убедите, казвам, но не ако продължавате да повтаряте непочиващото на никакви обективни основания (но на патологичната теория за „световния заговор“) твърдение, че това нямало как да не бъде така, защото на Запад ЛГБТ идеолозите… трансхуманистите… Джудит-Бътлърианците… и т.н., и т.н.[1]
___________________________
[1] Този текст е адресиран изключително към моите колеги-богослови и социални учени, които писаха и се изказаха за Конвенцията. „Съображенията“ на представителите на БСП и на т.нар. „Патриотичен фронт“, както и на многобройните форумни крамолници не ме интересуват ни най-малко и смятам под достойнството си да взимам отношение по тях. Заявявам още, че това е последният текст, който пиша по темата. Ще се радвам, ако колегите ми консерватори проследят текстовете ми под заглавие „Критика на новия консерватизъм“, които предстои да публикувам през следващите седмици тук. Какво мислят за тях наистина ще ми бъде интересно.
Източник: Култура.bg
