Мобилно меню

4.4545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (154 Votes)

652773929Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

Някои (а именно националистите в настоящото ни правителство) дори видяха опасност, при ратифицирането на Конвенцията страната ни да бъде, на основание на текстовете в нея, принудена да промени конституционното си определение за брака като „доброволен съюз между мъж и жена“. Накрай, бях удивен също колко лесно широки кръгове (претендиращи да принадлежат към художествената, академичната и т. н.) интелигенция са способни да се „самооблъчат“ от априорните си убеждения в съществуването на „световна конспирация“, съзирана от тях практически навсякъде.

Какво обаче ни свидетелства текстът на самата „Истанбулска конвенция“?

Първо – той е озаглавен „За превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (курсивът мой) и в него – ако си направим труда да го прочетем открай докрай (а това е възможно: документът е публикуван на български в https://rm.coe.int/168046246f ) – никъде, буквално в нито един пасаж, на нито един ред няма да срещнем понятия като „трети пол“, „еднополови бракове“, LGBT и т. под. Напротив: в член 1: „Цели на Конвенцията“ експлицитно ни се казва, че „настоящата Конвенция има следните цели: а) да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие; б) да допринася за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и да насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете, включително чрез овластяване на жените; в) да създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и домашното насилие; г) да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие; д) да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се възприеме интегриран подход за премахване на насилието над жени и домашното насилие.“ (курсивът мой).

Както се вижда, във всички декларирани цели на Конвенцията се говори за борба с насилието над жени, което се допълва и с понятието „домашно насилие“, за което пък в чл. 2, 1 (справедливо) е отбелязано, че „засяга предимно жените“.

По-нататък в текста на Конвенцията (чл. 4) се осъждат всички форми на „дискриминация срещу жени“, а в чл. 12 („общи задължения“) се казва, че „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ (курсивът мой – т.е. за промени в идеята, че например „ролята“ на жената е да се подчинява, а на мъжа да „господства“, „ролята“ на жената е да си седи в къщи и да се грижи за дома, а на мъжа – да поддържа „социални контакти“ с приятели, колеги и т.н.). В същия член специално е отбелязано (и това намирам за изключително важно), че „позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. С други думи, няма да бъдат приемани като оправдание за насилието нормативните например в определени религиозни традиции (ислямската) или етно-културни обичайни „правосъзнания“ (напр. ромската) убеждения, че жената принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да сключва сделки, да я продава, залага и т.н. А с това по същество се издигат в ранг на върховно право европейско-християнските идеи за равноправието на половете („Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“, Гал. 3:28).

В чл. 32 на Конвенцията по-нататък се залагат мерки срещу насилствено сключване на бракове („Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че сключените насилствено бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани“). Което впрочем също ограничава – поне на територията на ЕС и на страните, които биха приели да подкрепят тази Конвенция – възможността да се практикуват като легални, присъщи на други култури и религиозни традиции форми на брак (напр. т.нар. „имамски бракове“, уговаряни още в малолетството на жената, бракове, решавани не от брачущите се, а от техните родители, религиозни водачи и т.н.). А с това се ограничават определени крайни следствия, можещи да се извлекат от идеологиите на т.нар. „мултикултурализъм“. От това, мисля си, „консерваторите“ у нас и в Европа трябва да са напълно доволни.

Като актове на насилие в чл. 38 специално са описани „осакатяванията на женските гениталии“ (курсивът мой): „а) обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора на жена; б) принуждаване на жена да понесе някой от изброените в буква а) актове или предоставяне на такава възможност; в) подбуждане, принуждаване или предоставяне на възможност момиче да понесе някой от изброените в буква а) актове (курс. мой)“. Мисля, че би трябвало да се досещаме в кои религиозни и най-вече културни „традиции“ тези осакатяващи актове се смятат за „нормални“. Е, Конвенцията предписва те да се криминализират за всички, които живеят на територията на Европа – дефинира ги именно като „насилие“ и „осакатяване“ (на жените), а не като „обосновани от културната традиция“, на която са присъщи „специфичности“.

Накрай, в членове 44 и 59-61 се гарантира неприемливостта на екстрадицията на жени, жертви на насилие, в страни, в които това насилие над тях би могло да бъде продължено или тепърва извършено, т.е. гарантира се, че жени с неуреден (бежански) статут в Европа няма да бъдат връщани там, където са станали (или биха могли да станат) жертва на насилие.

Направих този по-подробен преглед на съдържащото се в „Конвенцията“, за да се убедят онези, които все пак няма да си направят труда да прочетат нейния не тъй обширен текст, какво всъщност тя съдържа и към какво е насочена (какво защитава и на какво се противопоставя). Сега ще се обърна към онези нейни текстове, които станаха повод за шумотевицата около нея и за развихрянето на „конспирологичните“ теории по неин адрес.

Собствено, доколкото успях да се ориентирам, текстовете, които „притесняват“ са (точно) три.

Първият, цитиран в публикацията на моя приятел Петър Москов (и заслужил пълното съгласие с неговото тълкуване на консервативния ни, уважаван колега Огнян Минчев, а оттам и съгласието на сума фейсбук-„специалисти“) е текстът на член 3, в, в който се дават определения на употребяваните в Конвенцията основни понятия. „„Пол“ – цитира П. Москов едно от ключовите „определения“ – означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. „Искам да припомня обаче – възразява тук Москов – че „пол“ е биологично детерминирана характеристика на индивида (фабрично така сме направени)… Полът е норма, а не наименование за различни медицински или социални отклонения“… И да – той би бил съвсем прав с това си възражение, ако не си затваряше очите първо – за контекста, в който въпросната „дефиниция“ е дадена в Конвенцията, и второ – не се заблуждаваше (не искам да мисля, че ни заблуждава) по отношение на оригиналния текст на цитираната и както ще покажа неточно преведена на български език дефиниция.

А контекстът е следният: целият член 3 от Конвенцията е озаглавен „Определения“, направени „за целите на настоящата Конвенция“, т.е. не изобщо, а за нейните цели. Оказионално сиреч под употребяваните понятия в Конвенцията ще се има пред вид: „а) „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот; б) „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“. И ето в подточка в) е казано, че (пък) под „пол“ за целите на Конвенцията (която е срещу насилието над женския пол) се има предвид „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“ (курсивът мой).

Веднага трябва да ни направи впечатления, че така цитираното определение звучи нелогично. „Пол“, казва се в него – са определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за…(!) жените и за мъжете“. Но нали „мъжете и жените“ са именно (двата) пола. Как така „пол“ ще са техните „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, при това – които „определено общество смята за подходящи за тях“? Нещата веднага стават ясни, ако текстът, от който П. Москов е направил „обезпокоеното“ си заключение, се прочете в оригинал – т.е. в английския текст на Конвенцията. А там е казано – цитирам буквално – „gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men“. Както се вижда „определението“, което цитира Москов, съвсем не е – както си мисли той – определение за „пол“ (на англ. думата е „sex“), а за… „gender“. И сега нека открия на моя приятел (а и на всички, които до захлипване препубликуваха коментара му), че с понятието „gender“, което, повтарям, собствено се дефинира в Конвенцията – въобще не се определя „биологично детерминираната характеристика на индивида“ (мъж или жена). За тази биологично-детерминирана характеристика, пак казвам, в английския език се употребява друга дума – думата „sex“. Но следователно, напрежението, възникващо около дефиницията, се дължи на елементарна подмяна (дошла с нейния български превод или умишлено, не зная). Понятието „gender“ на английски език означава именно социалната, традиционна и културна роля, която дадено общество приписва на… определения „пол“ („sex“). Може да се каже: Gender-ът, това е съвкупността от определените „мъжествености“ или „женствености“, които дадено общество смята за подобаващо присъщи на съответния пол (sex) – на мъжкия или женския. За сведение – на български (макар и неточно и описателно) gender се превежда напоследък като „социален пол“ (впрочем така е и в член 4 от Конвенцията).

Разясненото току що значение на gender – нека уверя – е утвърдено в научната (медицинска и социална) мисъл и тук „определението“ в Конвенцията просто го повтаря. Виж например как го разяснява страницата на Medicine, Nursing and Health Sciences (Monash) University в Австралия: „По същество:

Полът се отнася до биологическите различия; хромозомите, хормоналните профили, вътрешните и външните полови органи.

Gender описва характеристиките, които едно общество или култура свързва с присъщото на жената или на мъжа, с мъжественото и женственото.

Тъй че докато полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е един и същ във всяка култура, онова, което означава полът от гледна точка на gender ролята като „мъж“ и като „жена“ в обществото, може да бъде твърде различно в различните култури (курсивът мой).

От гледна точка на социологията „gender ролята“ се отнася до характеристиките и поведенията, които различните култури атрибутират на половете. Онова, което означава да си „истински мъж“ във всяка една култура, изисква мъжки пол плюс онова, което нашите различни култури определят като мъжествени характеристики и поведения; по същия начин една „истинска жена“ се нуждае от женски пол и женствени характеристики.“[2]

Да, факт е, LGBT-движенията също са усвоили „gender“ като свое основно понятие (и дори са придали академична валидност на своите занимания като „Gender Studies“). Това е довело до внедряването на допълнителна (именно LGBT) конотация в самия термин. Според LGBT дейците „мъжкостта“ и „женскостта“ могат да бъдат и социално избрани от индивидите с определен sex (полови) „роли“. Та ето, акцентирането на (или подвеждането по) тази разпространила се конотация при прочита на Истанбулската конвенция е подвеждащо и по същество представлява подмяна, която се състои в това, че при една очевидно базисна (в документа) употреба на понятието gender от неразбиране или злонамереност вниманието се фокусира именно върху тази LGBT конотация, а с това се привижда „разчовечаващ“ стратегически смисъл. В документа обаче – пак ще кажа – „социално изградена роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подходящо да се приписват на индивидите“, е не „полът“ (sex) – ако бе така действително биологичният пол би се релативизирал и разтварял в социално-изградилите се роли, поведения и дейности, които индивидът избира или обществото му приписва. В документа като социално изградената роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подобаващи за мъжа и жената, се определя gender-a, а той е различен от „sex“-a.

Не разбираме ли, следователно, какво се казва тук? Казва ни се, че определени общества свързват с пола (изрично е казано – на жените и мъжете) определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, които „се смятат за подходящи за тях“ и следователно не се смятат за „подходящи“ за противоположния пол. Така например – „определени общества“ (патриархалното, някои религиозни и т.н.) смятат за „подходящо“ за жените поведение подчинението от мъжа и за „неподходящо“ заемането на ръководни функции в бизнеса и държавното управление. Смятат за „подходящо“ за жените да покриват лицата си и за „неподходящо“ да се показват публично с открито лице. В някои среди в България смятат за „неподходяща“ за жената „роля“ дори тази да шофира (която „роля“ е подходяща само за мъжа). И ето: целта на Конвенцията е да предупреди, че Съветът на Европа (европейското човечество) не приема за никакво основание тяхната визия за gender-а на (по-специално) женския пол (sex) да оправдава описаните в членовете на документа актове на дискриминации, насилия, осакатявания и принуждавания. Казва, че: да – gender е съвкупността от „социално изградени (т.е. от определения социум изградени) роли, поведения, дейности и характеристики“, които определеният социум смята за подходящи за жените и мъжете, но че определени роли, поведения, дейности и характеристики, които дадени общества смятат за подобаващи за (по-специално) женския пол, Конвенцията смята за дискриминативни и тяхното налагане пряко волята (или непозволяване) на жените определя като „насилие“.

Това е. А че е тъкмо това, става вече неоспоримо ясно от обяснителния доклад към Конвенцията, който ще цитирам сега и за който нямам обяснение защо отсъства от публикувания български превод на документа. Ето неговите пояснения: (43) Терминът „gender” под тази дефиниция няма за цел да измести термини като „жени“ и „мъже“, употребявани в Конвенцията… (44) Терминът „насилие над жените, основаващо се на социалния пол (gender)“, е употребен (на различни места) в Конвенцията и се отнася до насилието, което е насочено срещу жената, защото е жена или засяга жените непропорционално… Този израз следва да се разбира като целящ закрила на жените от насилие, което е резултат от „gender” стереотипите и специфично обхваща жените (курсивът мой).[3]

Вторият текст, който ни е привел Петър Москов (и който, видите ли, трябва да ни докаже, че в документа се прави подмолен опит на децата ни да бъдат внушени в училище определени идеи, свързани с „нормалността“ на „нетрадиционни сексуални ориентации“), е следният. Цитирам го първо по начина, по който ни го поднася Москов – т.е. с изпуснатите от него думи (отбелязани с многоточия, което трябва да ни осведоми, че изпуснатото е маловажно или не казва нищо по-различно от цитираното). И тъй: „Страните – цитира Москов чл. 14 „Образование“ на Конвенцията – предприемат където е подходящо стъпки за включване… на нестереотипни форми на пола… в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

От цитата на Москов излиза, че ратифициращите Конвенцията страни се задължават да предприемат стъпки за включване на учебен материал за „нестереотипните форми на пола“. И ето – моят приятел разгорещено заявява, че искрено се развълнувал от „перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на баща му“ (подразбира се, да бъде просвещаван за различните „нестандартни сексуални ориентации на мъжкия пол“). Което – възклицава той в заключение е същинско отваряне на „вратата за узаконената лудост“.

Вижте обаче, какъв е пълният текст на член 14 от Конвенцията (в болд отбелязвам пропуснатото в цитата на Петър Москов): „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола (англ. – gender), взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ Сравнете сега двата цитата и си дайте сметка за манипулацията, която (волно или неволно, не мога да съдя) извършва с нас П. Москов. От неговия цитат на чл. 14 излиза, че Конвенцията препоръчва учащите се да бъдат запознавани с нестереотипните роли на пола (т.е. на „sex“-а, на биологичния пол), като навежда мисълта към нестереотипните му от биологично естество роли. От оригиналния текст на Конвенцията обаче става ясно, че отново се имат предвид нестереотипните роли на gender-а, т.е. на онези „роли“, които определени общества смятат за „нестереотипни“, „неподходящи“ за мъжкия или женския пол. Например – ролята на жената да бъде самостоятелен субект, да решава самостоятелно своя брак, и т.н. И които „роли“ безспорно се смятат за „нестандартни“ за gender-а ѝ от редица „общества“, с чиито практики Конвенцията се бори. Именно затова в текста на член 14 е казано, че учебен материал, свързан с тези „нестандартни роли“, е добре да се включва в програмите на учащите се „където е подходящо“ (с цел сиреч, да се променят в благоприятна посока вижданията на учениците за тези „нестандартни роли“). Съвсем безспорно е, че прочетен изцяло и този чл. 14 говори за виждания върху социалните „роли“ на жените и мъжете, а не за (нестандартните) сексуални роли на всеки един от тези два биологични пола.

Накрая от Конвенцията бива цитиран (най-вече от фейсбук-диспутантите) и чл. 4 – единственият, в който се споменава за (различна) „сексуална ориентация“ и се употребява понятието „социален пол“ (редом с просто „пол“). Само че в този член въпросните понятия са споменати в контекст, нямащ абсолютно нищо общо с някакво (евентуално) „узаконяване“ на „различната сексуална ориентация“. Ето целият разискван текст на чл. 4: „Страните осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като: – включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип; – забраняват дискриминацията срещу жени, включително чрез използване на санкции, когато е уместно; – отменят закони и практики, които дискриминират жени. Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

Прочитайки текста, следователно, ние научаваме, че Конвенцията предписва мерките за защита правата на жертвите да се прилагат без всякаква дискриминация на някое от изброените основания. Сиреч, казва, че жертвата на насилието не бива да бъде третирана по друг начин освен като жертва, ако примерно има – „нестандартна“ сексуална ориентация. С две думи, ако жената, жертва на насилие, се окаже примерно хомосексуална, мерките за защита на нейните права не бива да бъдат (дискриминативно) по-различни от тези по отношения на хетеросексуалната. На което, струва ми се, не би могъл да възрази дори и най-страстният хомофоб.

Не мога да не отбележа и появяващото се в българския превод на чл. 4 словосъчетание „социален пол“, с което този път е преведено английското gender. За мен остава неясно защо в чл. 4 то е преведено по този (относително по-адекватен) начин, а в предишния чл. 3, който цитираше П. Москов, е преведено (подвеждащо) като „пол“. Не е сериозно, а както виждаме може да доведе до далеч отиващи недоразумения – в официален документ едно понятие от оригиналния текст да бъде превеждано по два различни начина.

В заключение: и в трите текста, върху които се „зацепват“ конспиролозите, при внимателното и коректното им прочитане не може да се открие нищо от приписваното на документа като цяло. Би могло убедено да се заяви дори, че Конвенцията е по-скоро консервативна по дух. Тя, бих казал, отговаря по някакъв начин на страховете на редица люде, че с изпълването на европейското пространство с представители на общества, принадлежащи на други (не-европейски, не-християнски) религиозни и културни традиции, в които отношението към жените и нормите за позволено по отношение на тях е различно и противоречащо на европейското, техните практики биха могли да се разпрострат на континента ни. Е, Конвенцията показва, че Съветът на Европа не е склонен да допусне това и не се поддава на определени крайности, изводими от идеологията на „мултикултурализма“.

Чак се чудя как определени хора (като уважавания ми колега Огнян Минчев и други мои близки), които в изтеклите месеци ни занимаваха с далеч отиващите свои опасения от „проблема с мигрантите“, прочетоха в текста на документа не все пак един удовлетворителен за тях отговор на тревогите им, а нещо съвсем, съвсем друго. На представителите на „коалиционните партньори“ на ГЕРБ в парламента и правителството, на представителите на БСП не се учудвам. Те чисто и просто изпълняват своята задача да всяват недоверие към Европа въобще, да промъкват (при всеки удобен и неудобен случай) идеите за „евразийска алтернатива“ за страната ни. Защо други обаче вдигнаха този шум? Защо въобще в България всичко, идващо „от Запад“, се чете през „конспиративни очила“ и затова се чете по този абсурден начин: през фейсбук, избирателно, с фиксация върху три от 81 члена на съответния документ?


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uad4a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.