Мобилно меню

4.7333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (30 Votes)

6612121 2P20160203 VSN 1158 1200Завършилият наскоро Архиерейски събор на Руската православна църква се оказа по-интересен, отколкото предишните. Три теми привлякоха вниманието: възобновените разговори за „ритуалното убийство“ на царското семейство, писмото на Филарет (Денисенко) от Украйна и речта на президента Путин. Съборът може и да изглежда като успех за патриарх Кирил, но на практика ситуацията е по-сложна: в отношенията и с архиереите, и с държавата, и с другите поместни църкви проблемите са повече от постиженията.

Проведеният миналата седмица Архиерейски събор е най-големият по брой на участници в историята на Руската православна църква. Днес в състава му влизат 386 епископи и макар че 30 от тях (основно от Украйна) не дойдоха на събора, това не променя общата статистика.

В официалните документи се посочва, че съборът се провежда през есента на 2017 г. във връзка с честването на 100-годишнината на Поместния събор от 1917-1918 г., най-значимия събор в историята на Руската църква. Но налице е смесване на акцентите и това красноречиво свидетелства за промените, които са станали в църковното съзнание за изминалите 100 години. Ако съборът от 1917-1918 г. е бил поместен, т. е. в него са взели участие не само епископи, но и свещеници и миряни, то сегашният събор не е поместен, а архиерейски и в него участват само епископи. Въпросът за провеждането на поместен събор дори не беше обсъждан.

Днес ръководството на Църквата е съсредоточено в ръцете на епископите – това е принципната позиция на патриарх Кирил. По негово време беше създадена стриктна йерархична вертикална структура, на чийто връх се намират патриархът и постоянните членове на Св. Синод.

Темите на патриарха

Централното събитие на всеки Архиерейски събор  е докладът на патриарха, това е един вид послание не само към събралия се епископат, но и към цялата Църква. Темите, които патриархът подбира, и начинът, по който говори за тях, са ключът към разбирането на общата ситуация в църковното управление.

В този смисъл на сегашния събор не се случи нищо ново: патриархът подробно и умело говори за Църквата като административно-управленска структура, която трябва да повиши своята ефективност в областта на благотворителността, мисионерската работа, религиозното и богословското образование и т. н. Въпросите за същността на духовния живот или някакви богословски проблеми на събора не бяха повдигнати.

Някои проблеми като богословската неграмотност на монасите и необходимостта от специално образование за тях бяха формулирани съвсем откровено и дори самокритично.

Неочаквано в доклада на патриарха прозвуча тревога във връзка с разпространението на новоезичеството в Русия. Патриархът не каза нищо конкретно на тази тема, макар че се позоваваше на „предварителна изследователска работа“. Остава да гадаем къде точно е забелязал достатъчно големи огнища на новоезичество, за да могат те да предизвикат тревога.

Следвайки традициите от предишните години, патриархът и този път не каза нито дума за финансите на РПЦ. В раздела „Финанси и стопанство“ патриархът говори за създаването на единен регистър на църковното имущество, създаването на безплатна база данни на проектно-сметната документация за строителство на храмове и за „урегулирането на взаимодействието между предприятието „Софрино“ и епархиите“. Първите две точки са малко или много ясни, но какво има предвид патриархът под тромавата и натруфена фраза за „урегулиране на взаимодействието“ не е толкова лесно да се досетим.

Явно патриарх Кирил се старае да запази за „Софрино“ ако не статутът на монополист, то поне на най-голям доставчик на църковна утвар на територията на Русия. Завишените цени, ниското качество и като правило доста неестетическият дизайн на продукцията на „Софрино“ днес не се харесват на всички, затова е необходимо постоянно да се използва административният ресурс, за да се налага на епархиите тази продукция.

Темата на епископа

Прави впечатление, че в доклада си патриархът не каза нито дума за останките на царското семейство и прехвърли тази тема в ръцете на епископ Тихон (Шевкунов). Тъй като не беше ясно каква ще е реакцията на събора, наложи се да се разиграе малка сценка: докладваме само предварителни изводи, тъй като не всички експертизи са завършени.

В навечерието на събора в Сретенския манастир се проведе специална конференция, посветена на изследването на останките. На нея не беше казано нищо ново, практически всичко без изключение беше известно още преди 10 и преди 20 години. Но прякото предаване на конференцията имаше много голям ефект върху епископата и църковната публика. Очевидно се върви към пълно признаване на останките, което, от една страна, е добре, тъй като не може Църквата десетилетия да се противи да признае историческата истина и резултатите от научните изследвания. Но, от друга страна, признанието означава, че останките на царското семейство ще бъдат вкарани в огромния бизнес с мощи, който РПЦ така успешно развива през последните години.

Освен това трябва да бъдат отбелязани още два момента. Първият са нашумелите и преднамерено небрежни думи на епископ Тихон за ритуалното убийство на царското семейство: „Ние се отнасяме сериозно към версията за ритуално убийство. Нещо повече, значителна част от църковната комисия няма съмнения за това, че е било точно така… Това трябва да се докаже и обоснове“.

За тези, които познават контекста на дискусията за ритуалното убийство, е очевиден антисемитският характер на изказването. И прави впечатление уточнението, че това не е негово лично мнение, а мнение на мнозинството от членовете на комисията. Чак на следващия ден на епископ Тихон се наложи да дава обяснения за своята позиция. Той направи крачка назад, но първото му изказване си струва да се запомни. По-късно ще чуем за ритуалното убийство и то неведнъж.

В събота на представянето на новата си книга Икона и човек Евгений Ройзман, говорейки за царските останки, изпусна интересната фраза: „Да се говори за ритуално убийство може само ако са им позволили“.

Вторият забележителен момент е обяснението на един от изказващите се, че всички участници в експертизата по искане на Църквата са подписали документ за неразгласяване не само на резултатите от експертизата, но и на процеса на провеждането ѝ. Историята на провеждане на експертизата вече наброява 25 години, но държавата никога не е сметнала за необходимо да слага гриф секретно на което и да е от тези изследвания. Още по-трудно е да се разбере защо държавата се е съгласила с изискванията на РПЦ.

На събора докладът на епископ Тихон премина спокойно, без особени дебати. Най-важното, в което се убедихме, е, че сред епископата няма активни противници на признаване на истинността на останките. Никой от присъствалите епископи не пожела да оглави доста обширната група от миряни и свещеници, които са против това признаване. И това е много добра новина и за епископ Тихон, и за патриарх Кирил.

Украинското писмо

Второто и най-неочаквано събитие, свързано със събора, е писмото на Филарет (Денисенко). Той беше не просто лишен от сан, но и анатемосан от Руската църква преди 20 години. Огласяването на неговото писмо, което имаше твърде силно и убедително съдържание, беше неочаквано за всички участници.

Твърди се, че в това писмо Филарет строго е изпълнил двете условия, които му поставил патриарх Кирил чрез митрополит Иларион (Алфеев): да помоли за прошка и да не се нарича с никакви титли. Публикуваното сканирано писмо е много показателно – то не е на официална бланка, а е просто лист хартия, на който стои подписът „ваш събрат Филарет“, както и традиционната покайна формула, която всички православни знаят добре: „Моля прошка за всичко, в което съм съгрешил с думи, с дело и с всички мои чувства“.

Обсъждането на писмото не бе включено в одобрения дневен ред на събора. Патриарх Кирил го представи като току-що пристигнало, но съдейки по всичко по всичко, то бе предварително подготвено. Самото писмо има дата 16 ноември и можеше да бъде включено за обсъждане на събора по обичайната процедура, но патриарх Кирил засекрети всичко, което може да се засекрети – и това отново беше грешка. В политиката не винаги има смисъл да се крие всичко до последния момент. Изтичането на информация помага да се види разпределението на силите, да се разбере кой как реагира, да се подготвят евентуални сценарии.

Архиерейският събор се изненада, но реагира доброжелателно, показвайки, че поне на емоционално ниво е готов за диалог. Бе създадена даже специална комисия, но след твърдото заявление на Москва последва не по-малко твърд отговор от Киев. Трудно е да се каже какво се случи при украинците, но изглежда в Москва „имперската директива“ отново не сработи, даде засечка. Не е възможно непрекъснато да си в гордото състояние „ние сме велики, всички са ни длъжни“. В края на краищата митрополит Филарет бе лишен от сан за нарушаване на монашеските обети. Би било интересно да бъде запитан събралият се епископат: „А колко от вас не са нарушавали монашеските обети?“. Боя се, че няма да бъдат много.

Речта

Накрая, третото събитие, което привлече вниманието към събора е изказването на президента Владимир Путин пред епископата. Разбира се, за това не беше съобщено предварително на всички. В програмата на повечето участници имаше среща с Путин, а за украинските архиереи – „Чай“. Това „спасително“ решение не беше измислено случайно. В социалните мрежи вече се чуваха призиви да бъдат прибрани още на границата украинските паспорти на онези епископи от Украинската православна църква, които отидат на срещата с президента на Русия.

Очевидно изказването на Путин трябва да се разглежда в контекста на предизборната кампания. Но, обръщайки се към новите тезиси от изказването, трябва да се признае, че то е слабо и се състои от дежурния набор от фрази. Налага се впечатлението, че Путин не вижда никакви нови перспективи в отношенията с Църквата.

Нещо повече, доста срамно изглеждаше описанието на периода от историята на Русия, който е свързан с патриарх Тихон, гражданската война, терора и гоненията на Църквата. Путин каза: „Патриарх Тихон, служителите на Руската православна църква напълно споделиха съдбата на Русия и нейния народ, бяха редом с хората в тяхната беда и изпитания. Въпреки репресиите и гоненията, унищожаването и разграбването на храмовете, опитите да се отслаби и дискредитира Църквата, те опазиха най-важното – вярата, помогнаха на нашия народ тук и в чужбина да запази културата, историята, обичаите, традициите, националния характер“.

На пръв поглед – хубави думи. Но президентът не сметна за нужно да каже кой унищожаваше Църквата. А също и това, как президентът на Русия се отнася към палачите, които унищожаваха духовенството и другите съсловия на Руската империя. Преди година на пленума на Общоруския народен фронт в Ялта Путин каза: „Аз, както и милиони съветски граждани, двадесет и няколко милиона, бях член на Комунистическата партия на СССР, и не само бях член на партията, но почти двадесет години работих в организация, която се казваше Комитет за държавна безопасност на СССР. Тази организация беше наследница на ЧК, която наричаха въоръжения отряд на партията. И ако човек по някакви съображения излизаше от редиците на комунистическата партия, то веднага го уволняваха от КГБ. За разлика от мнозина функционери, аз не си изхвърлих партийната книжка, не я изгорих. Не искам никого да осъждам, всеки си има мотиви, всеки сам решава как да постъпи. Комунистическата партия на Съветския съюз се разпадна, а моята партийна книжка си е още у мен“.

Не мисля, че патриарх Тихон, руските новомъченици или другите невинни жертви на ВЧК-НКВД-МГБ-КГБ щяха да оценят това изказване като уместно. И заедно с това не се съмнявам, че днешните архиереи са били във възторг.

Финален акорд на събора стана заседанието, посветено на столетието от възстановяването на патриаршеското достойнство на Руската църква. То се проведе с участието на предстоятели и представители на поместните църкви. Но най-главният гост – Константинополският патриарх Вартоломей, не пристигна. В кулоарите на събора се говореше, че той е поставил като условие за участието си признаването на документите от Всеправославния събор в Крит, който РПЦ отказва да признае не само като всеправославен, но дори и да приема решенията му. С две думи: съборът завърши, проблемите си останаха.

Превод: Златина Иванова, Полина Спирова

Източник: Panorthodox Synod


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uawa4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.