Близо 66% от българите твърдят, че да си православен е важна част от българската идентичност. Това показват данни от изследване на „Пю рисърч център“ (Pew Research Center) за религиозните нагласи в Централна и Източна Европа четвърт век след краха на комунистическите режими.
Въпреки че римокатолиците са в общи линии по-стриктно придържащи се към религиозните обреди и предписания от православните в региона, асоциацията между религиозна и национална идентичност е по-силна в държавите с православно мнозинство, отколкото в тези с римокатолическо, показва проучването.
Средно 70% от респондентите твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76%). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с римокатолическо мнозинство, където средната стойност е 57%. За сравнение, в Западна Европа делът е още по-малък (23% във Франция и 30% в Германия казват, че „да бъдеш християнин“ е важно за националната идентичност).
В Русия дори представители на религиозните малцинства или неопределящите се религиозно твърдят, че православието е важна част от „истинската руска“ идентичност – около една четвърт от респондентите в горните две категории са дали този отговор.
Освен това в страните с преобладаващо православно мнозинство хората са по-склонни да твърдят, че културата им е „по-висша“ от другите и че „много се гордеят“ с националната си идентичност. По този критерий България е на четвърто място, тъй като в страната 69% са отговорили утвърдително на горния въпрос.
Средно 56% от респондентите в православни държави подкрепят идеята да има държавно финансиране за националните църви. Средно 42% твърдят, че правителствата трябва да участват в промотирането на религиозни ценности и вярвания. В държавите с римокатолическо мнозинство делът е съответно 42% и 28%.
„Днес значителни мнозинства възрастни из региона казват, че вярват в Бог, а повечето се идентифицират с дадена религия. Православното християнство и римокатолицизмът са преобладаващите религии – картината е сходна с тази отпреди 100 години, преди краха на Руската и Австро-унгарската империи.
„Религията и националната идентичност са тясно преплетени“ в много страни от Централна и Източна Европа, отбелязва „Пю“. Тази тенденция е в сила и в Русия и Полша, където мнозинството от населението смята, че да си православен или римокатолик е важна част от това да си съответно „истински руснак“ или „истински поляк“. В Гърция, където Църквата играе важна роля в борбите за независимост, близо 75% казват, че, за да си „истински грък“, е важно да си православен.
Дори онези, които не практикуват активно религиозни обреди, припознават верската принадлежност като елемент от националната. Малко от възрастните православни и римокатолици в региона казват, че посещават редовно църковни служби, че се молят или че религията има централно място в живота им. Едва 10% от православните, например, казват, че ходят на църква всяка седмица. В България такъв отговор дават 5% от запитаните и така страната се озовава в долната част на таблицата (начело е Румъния, където 21% казват, че ходят на църква всяка седмица).
Така регионът, сравнен с резултатите от проучвания в САЩ, Латинска Америка, Субсахарска Африка или Близкия Изток, показва сравнително ниски равнища на религиозност. Независимо от това в повечето държави (с изключение на Унгария, Чехия и Естония) повечето респонденти заявяват, че вярват в Бог. В България (която отново е в долната част на таблицата) 77% са дали този отговор.
За почти 25 години в България, макар и в по-малка степен от държави като Русия и Украйна, е нараснал делът на възрастните, които се определят като православни. През 1991 г. делът на българите, които се смятат за православни, е бил около 59% от населението, на базата на организацията предшественик на „Пю рисърч център“ – „The Times Mirror Center for the People and the Press“. Това е повече, отколкото в други две православни държави, Русия и Украйна, където съответно като православни в този период се определят 37 и 39% от населението.
Към 2015 г. делът на българите, заявяващи, че са православни, е 75% от населението. Увелечието е по-малко, отколкото в Русия и Украйна (съответно 71% и 78%).
В България като православни се идентифицират три четвърти от населението. Пренебрежимо малък е процентът на римокатолиците, 15% са мюсюлмани, 5% не се идентифицират с нито една религия, а 4% са от други вероизповедания. Малко над половината (53%) от респондентите са заявили, че смятат страната си за много или в известна степен религиозна. Близо 33% отговарят по същия начин относно седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.
Източник: Дневник
Цялото изследване на английски език: Pew Research Center
