Мобилно меню

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (9 Votes)

zx460 2970314Близо 66% от българите твърдят, че да си православен, е важна част от българската идентичност. Това показват данни от изследване на "Пю рисърч център" (Pew Research Center) за религиозните нагласи в Централна и Източна Европа четвърт век след краха на комунистическите режими.

Въпреки че католиците са в общи линии по-стриктно придържащи се към религиозните обреди и предписания от православните в региона, асоциацията между религиозна и национална идентичност е по-силна в държавите с православно мнозинство, отколкото в тези с католическо, показва проучването.

Средно 70% от респондентите твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76 на сто). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с католическо мнозинство, където средната стойност е 57 на сто. За сравнение в Западна Европа делът е още по-малък (23% във Франция и 30% в Германия казват, че "да бъдеш християнин" е важно за националната идентичност).

В Русия дори представители на религиозните малцинства или неопределящите се религиозно твърдят, че православието е важна част от "истинската руска" идентичност – около една четвърт от респондентите в горните две категории са дали този отговор.

Освен това в страните с преобладаващо православно мнозинство хората са по-склонни да твърдят, че културата им е "по-висша" от другите и че "много се гордеят" с националната си идентичност. По този критерий България е на четвърто място, тъй като в страната 69 на сто са отговорили утвърдително на горния въпрос.

Средно 56% от респондентите в православни държави подкрепят идеята да има държавно финансиране за националните църви. Средно 42 на сто твърдят, че правителствата трябва да участват в промотирането на религиозни ценности и вярвания. В държавите с католическо мнозинство делът е съответно 42 и 28 на сто.

"Днес значителни мнозинства възрастни из региона казват, че вярват в Бог, а повечето се идентифицират с дадена религия. Православното християнство и католицизмът са преобладаващите религии – картината е сходна с тази отпреди 100 години, преди краха на руската и австро-унгарската империи.

"Религията и националната идентичност са тясно преплетени" в много страни от Централна и Източна Европа, отбелязва "Пю". Тази тенденция е в сила и в Русия и Полша, където мнозинството от населението смята, че да си православен или католик е важна част от това да си съответно "истински руснак" или "истински поляк". В Гърция, където Църквата играе важна роля в борбите за независимост, близо 75% казват, че, за да си "истински грък", е важно да си православен.

Дори онези, които не практикуват активно религиозни обреди, припознават верската принадлежност като елемент от националната. Малко от възрастните православни и католици в региона казват, че посещават редовно църковни служби, че се молят или че религията има централно място в живота им. Едва 10 на сто от православните например казват, че ходят на църква всяка седмица. В България такъв отговор дават 5% от запитаните и така страната се озовава в долната част на таблицата (начело е Румъния, където 21% казват, че ходят на църква всяка седмица).

Така регионът, сравнен с резултатите от проучвания в САЩ, Латинска Америка, Субсахарска Африка или Близкия Изток, показва сравнително ниски нива на религиозност. Независимо от това в повечето държави (с изключение на Унгария, Чехия и Естония) повечето респонденти заявяват, че вярват в Бог. В България (която отново е в долната част на таблицата) 77 на сто са дали този отговор.

За почти 25 години в България, макар и в по-малка степен от държави като Русия и Украйна, е нараснал делът на възрастните, които се определят като православни. През 1991 г делът на българите, които се считат за православни, е бил около 59% от населението, на базата на организацията предшественик на "Пю рисърч център" - The Times Mirror Center for the People and the Press. Това е повече, отколкото в други две православни държави, Русия и Украйна, където съответно като православни в този период се определят 37 и 39 на сто от населението.

Към 2015 г. делът на българите, заявяващи, че са православни, е 75 на сто от населението. Увелечието е по-малко, отколкото в Русия и Украйна (съответно 71% и 78%).

В България като православни се идентифицират три четвърти от населението. Пренебрежимо малък е процентът на католиците, 15% са мюсюлмани, 5 на сто не се идентифицират с нито едан религия, а 4% са от други вероизповедания. Малко над половината (53 на сто) от респондентите са заявили, че смятат страната си за много или в известна степен религиозна. Близо 33 на сто отговарят по същия начин относно седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.

Източник: Дневник

Цялото изследване на английски език: Pew Research Center

 

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcppx 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.