След края на IV Всеобщ събор на Руската задгранична църква в Сан Франциско руските медии заговориха за обединението на Руската задгранична църква и на Московска патриаршия като за свършен факт. Съобщенията в медиите създаваха представа, че и двете страни се стремят еднакво силно към обединение и са готови да забравят за всичко, което ги е разделяло при съветската история. На 19 май, когато съборът официално бе приключил работата си, ИТАР-ТАСС съобщи, позовавайки се на информирани източници, че съборът "по принцип е одобрил проекта "Акт за канонично общение" с Московска патриаршия и го е насочил към съответните комисии на Руската задгранична църква и МП за доработване и отстраняване на неуредените въпроси".
"Комисията трябва да проведе среща в най-близко време", увери своите читатели главната информационна агенция на Русия. Това съобщение стана причина и останалите медии в Русия да говорят за очакваното събитие като за вече осъществило се.
"Радио Свобода", видимо подведено от Московската дезинформация, съобщи: "Съборът на Руската задгранична църква в Сан Франциско гласува за обединение с Руската църква на Московска патриаршия".
На 23 май секретарят на комисията към МП за диалог с Руската задгранична църква отец Николай Балашов съобщи, че "сред паството на Руската задгранична църква едно голямо болшинство вярващи отдавна се стреми към възстановяване на единството. Мнозина считат, че този процес даже се забавя".
"Задграничната църква каза решително "да" на съединението й с отечеството", каза московският свещеник. Интернет сайтът "Православие.ру" излезе със съобщението "Разколът е преодолян". Председателят на комисията по диалог, която толкова бързаше да приключи процеса по обединението, а заедно с него и много руски средства за масова информация сбъркаха. В действителност Задграничната църква не отстъпи от своите позиции и еднозначно потвърди условията, при които може да бъде възстановено каноническото единство с Църквата в отечеството. Това се случи под натиска на онези участници в събора, които считаха обединителния процес за преждевременен и протичащ с неподобаваща прибързаност, явно зададена от Москва.
Делегатът на събора Пьотр Николаевич - един от учредителите на Обществото на ревнителите на паметта на блажения митрополит Антоний (основателя на Руската задгранична църква), разказва, че организационната работа на събора се ръководела от група свещеници, радетели за съединението. Това се отразило и на подбора на делегатите, както и на малкото време, което било отделено на критиците на обединението. Даже при този едностранчив подбор на делегатите, според Николаевич, от 126 присъствали 82 били против моменталното обединение, но предпочитали да се изчака.
Появата на Оществото на ревнителите на блажения митрополит Антоний се дължи на прибързаните действия на много архиереи. Непосредството преди началото на събора, Обществото събра 1200 подписа на миряни и 68 на свещеници с призив към делегатите на Събора да не се бърза с решението, което поставя под заплаха съществуването на Руската задгранична църква. Тази петиция била предадена на митрополит Лавр и се явила най-внушетелната петиция в историята на Руската задгранична църква и затова произвела голямо впечатление върху делегатите.
В началото на годината Обществото провело допитване до повече от 300 свещеници на тема своевремеността на обединението. От тях само 10 се изказали твърдо "за", 106 решително заявили, че няма да участват в съслужение с Московския патриарх и няма да споменават името му, останалите деликано замълчали.
Свещеник Виктор Добров от Ню Йорк отговори на моя въпрос, кое е дало основание на руската преса да пише за процеса на обединение като за свършен факт или пред осъществяване, отговори така: "Процесът на обединение не беше иницииран от нашите църковни деятели, а от президента Путин. И в Московска патриаршия, и в Задграничната църква е жива мечтата за обединение, но за разлика от църковните дейци Владимир Путин се опита да реши тази задача като държавен мъж. След което, руските вестници и Църкват, тясно свързани с държавния апарат, се заеха да изпълнят държавната поръка в поставените срокове. Но църковните въпроси не се решават с политически методи".
Резонен е въпросът: защо Путин иска съединението на двете църкви? Отговорът даде президентът на руския фонд "Политика" Вячеслав Никонов. "Обединението на Църквата ще помогне за укрепването на международните позиции на Русия".
Има две препятствия пред обединението. Задграничниците се опитват да накарат Москва да осъди Декларацията на "червения" Сергий, в която той обявява лоялност към безбожното правителство, както и излизане на Московска патриаршия от Световния съвет на църквите. Московска патриаршия участва в ССЦ от 1961 г. по инициатива на съветските власти, които използвали икуменическата трибуна за демонстрация на това, че СССР спазва свободата на вероизповедание, а също като още един механизъм за влияние на международната арена.
Според отец Виктор "плод на декларацията на митр. Сергий от 1928 г. е удивителната хармония, която съществува днес държавната власт и висшия църковен апарат в Русия".
На въпроса, доколко може да е актуална тема за разговор една декларация, потънала в прахта на историята и вероятно напълно непозната на болшинството вярващи, свещеникът отговаря: "Ние се опираме на постановленията на църковните събори с хилядолетна давност. Така е и с Декларацията, нейното осъждане ще реши проблема със сергианството".
А що се отнася до излизането на Московска патриаршия от ССЦ, то това е нещо, което желаят милиони вярващи в Русия, според отец Виктор, тъй като там се приемат богословски документи, чието съдържание не отговаря на православната вяра.
Когато руската преса се напълни с победни възгласи за готвещото се подписване на "Акта за канонично общение", в много енории на Задграничната църква се зачудиха: "Нима вече се договориха?". И тогава в някои храмове прозвучаха удивилите с твърдостта си заявления на свещеници за това, че независимо от изхода на преговорите, те няма да споменават Московския патриарх.
Ирийският епископ Даниил, служещ в Пенсилвания, заяви: "Ако моите енориаши одобрят обединението, това за мен ще значи, че аз повече не съм им нужен. Аз самият съм родом от Съветския съюз и зная, че не бива да се вярва на хората, които са там на власт. Не е възможно да живееш толкова години при съветската власт и с нищо да не се заразиш".
Какви са перспективите пред процеса на обединение. Много свещенослужители считат, че всички спорни въпроси може да се решат само на Поместен събор, в който да участват представители на всички поместни църкви, включително и на Руската задгранична църква. Но Москва явно не бърза с неговото организиране. Според 79 годишния архиепископ на Руската задгранична църква Алипий този събор "може да се състои след десет години, а може и тогава, когато повечето от нас вече няма да ни има тук".
Със съкращения: Благовест-Инфо/Новое русское слово
Оригинално заглавие: Вера, потом Отечество
Превод: Златина Иванова
