Мобилно меню

4.6697247706422 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (109 Votes)

transparency

Радостна новина трябва да е, че на среща между Негово Светейшество патриарх Неофит и синодални архиереи, от една страна, и главния редактор на в-к „Стандарт” Славка Бозукова, от друга страна, е постигнато споразумение всяка седмица в ежедневника да се отделя една страница за Българската православна църква. „Там ще намират място материали за различни събития от живота и делото на всички епархии, интервюта, становища, послания, както и интересни факти за храмове, манастири, светини и изобщо за Православието у нас и по света” – се казва в прессъобщението на Св. Синод.

Хубаво е сътрудничеството между Църквата и медиите, то дори е задължително в нашето съвремие, ако искаме да имаме шанс да опазим ценностите си. Но тук възниква един огромен въпрос, който отдел „Връзки с обществеността” на Св. Синод не осветлява:

По какъв начин Св. Синод избра да сътрудничи точно с в-к „Стандарт”?

Имало ли е публично обявена процедура за избор на медиен партньор на БПЦ–БП?

Кои български медии са участвали в тази процедура и какви са били техните предложения?

Какви са били критериите за оценка и избор на медиен партньор на БПЦ?

Кой е бил в комисията, която е направила анализ на медийната ситуация и „пазара” в България и е оценила предложенията на медиите?

Какви са правата и какви са задълженията при това споразумение между вестник „Стандарт” и БПЦ и защо тези условия са най-добри за Църквата?

Може да има и още въпроси, но от тях някак си боли…

Разбира се, архиереите не са длъжни да обясняват своите решения и действия, когато те са взети на твърдата основа на равнопоставеността в подхода към основните медии и честността. Затова само питам. За един приятел.

За повече информация вижте тук: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=207464

Източник: Блог на Ренета Трифонова

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w8xh3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски