Светият и велик събор на православните църкви на остров Крит е към своя край. Утре е заключителната сесия на Събора, а в неделя той ще бъде закрит с литургия. Да присъстват на тази литургия като последна възможност за участие в Събора бяха поканени архиереите (начело с предстоятелите – бел. ред.) на отсъстващите четири църкви. Българската православна църква обаче отново потвърди първоначалната си позиция, че няма да замине на Събора. Какво пропуснаха нашите архиереи? От остров Крит предават специалните ни пратеници Елиана Димитрова и операторът Станислав Ангелов.
Досега 170-те епископи на Светия и велик събор окончателно одобриха две от включените за обсъждане шест теми – за поста и за православната диаспора. Приет е принципно и документът за мисията на Православната църква в съвременния свят. Очаква се да бъдат подписани и останалите.
Не се оправда твърдението на нашия Свети Синод, че няма нужда да присъстват на Събора, защото всичко вече било предрешено в предсъборните документи от Шамбези. Напротив, тук казват, че има засилени дискусии и се взимат предвид предложенията на отделните църкви.
В това отношение тук първенец е иначе малобройната Албанска църква, от която досега са постъпили най-много и силни предложения за допълнения и корекции. Според един от българските наблюдатели на Събора, д-р Смилен Марков, преподавател във ВТУ, Българската православна църкви губи от неприсъствието си на остров Крит: „Губи, определено губи най-вече, защото се самоизолира от този всеправославен процес, който ще предопредели пътната карта за живот, за развитие на Православната църква и, разбира се, на обществата, които се индентифицират с нея за следващите години“.
През цялото време тук призоваваха за единство на църквите и казваха, че страдат заради отсъствието на четирите православни църкви. В секретариата до последно държаха четири празни стола за техните предстоятели. Нашата църква отново потвърди неучастието си – този път обаче против бяха митрополитите Варненски Йоан и Неврокопски Серафим. Те двамата активно участваха при подготвянето на документите на предсъборните заседания. В крайна сметка ще има ли наказания заради нашето неучастие?
Д-р Смилен Марков: „Това е изключено, мисля, че това е изключено, не би следвало да има наказания и никой не говори за такова нещо, по-скоро става дума за самоизолация, самопричиняване на вреди“.
Очаква се утре вечерта да бъде оповестено и посланието на Събора. Мнението е, че по него ще има най-силни дискусии, като там се очаква да се засегнат всички въпроси, които са останали извън приетите документи.
Всички заседания на Събора са закрити за медиите, с изключение на откриващата сесия в понеделник и последната сесия утре. През цялото време обаче тук в ранния следобяд вървят пресконференции. На Събора дойдоха над 300 журналисти от 25 страни. И последно – от Събора беше отстранен и вече е в България архимандрит Харалампий (за чието странно присъствие там пръв съобщи порталът „Двери на православието“, докато накрая Св. Синод на БПЦ поиска той да бъде отстранен, тъй като не е упълномощаван от никого да ни представлява – бел. ред.).
