Чакайки от 2012 г. пари за ремонт, храмът в Дивотино съвсем рухна.
Майстори унищожиха светини, които трусът от 5,8 по Рихтер пожали.
Християнски светини загинаха в рухнал храм. Под руините на самосъборилата се черква "Рождество Христово" в пернишкото село Дивотино останаха десетки икони на майстори от Самоковската школа, иконостас на над 140 г., богослужебни книги и църковна утвар. Храмът дочаква средства от държавата за възстановяване, но при ремонта небрежни майстори с бездействие и некомпетентност са помогнали за доунищожаването им. Строителите си палят огън с ценните светини, ползват ги като подпори за скелето, а архивните книги са оставени на мишките. Това е установила проверка на специалисти от Министерството на културата и експерти от Регионалния исторически музей в Перник. Тя е предизвикана от писмо на общината до министерството, изпратено при началото на ремонта. Намерените на купчините със строителни отпадъци светини са прибрани на сухо в музея. Натрошеният иконостас е събиран треска по треска и сега всяка част от него се описва. В храма има много икони, от които не е останало нищо. Владишкият трон също е на парчета. Под заплаха от унищожение е и престолът в олтара, върху който има интересни надписи, смятат експертите.
Строителството на храма е завършило през 1871 г. За изграждането му с дарения са помагали местните хора. С протокол от 18 септември 1978 г. на базата на доклад, изготвен от изкуствоведката Велда Марди Бибик, черквата е обявена за художествено-архитектурен паметник.
Божият дом беше сред тежко пострадалите по време на пернишкото земетресение от 22 май 2012 г. - 5,8 по Рихтер, което беше с епицентър в Дивотино. Веднага след труса черквата беше посетена от експерти от пернишкия музей, за да опишат щетите. В Дивотино да отслужи молебен дойде и тогавашният викариен епископ на Софийска епархия Йоан, сега Варненски митрополит. Владиката посети черквата и се притесни от страшните пукнатини по свода.
Заради огромните щети от земетръса и последвалите серия вторични трусове храмът бе определен като опасен и е затворен за богослужения. Община Перник се заема с изготвянето на необходимите документи, които да бъдат одобрени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет и да се отпуснат средства за възстановяване. Но поради забавяне на това одобрение междувременно на 17 юни 2013 г. се срутва цялата покривна конструкция, след което се налага нов оглед от специалисти и повторно изготвяне на документи от общината.
Новият проект е внесен за разглеждане от Междуведомствената комисия след почти година - на 29 май 2014 г. През това време в енорията вече е назначен младият свещеник Людмил Котев. Промъквахме се в руините, доколкото ни беше възможно, защото вратите бяха затрупани. Извадихме четири икони от царския ред и две - от апостолския, както и някои книги, и с опис ги оставихме на съхранение в кметството", разказва сега с болка той.
Отецът редовно следи ремонта и смята, че след приключването му ще е възможно по снимки да се направи нов иконостас, досущ като стария. Той благодари на Бога и на боголюбиви хора, които са помогнали да започне възстановяването на черквата. Днес съжалява, че веднага след постъпването му през пролетта на 2013 г. не е прибрал, заедно с черковното настоятелство, всичко ценно от затворената черква. Жените, които се грижели за нея, свалили само някои от иконите по стените и ги пренесли в параклиса "Св. Петър и Павел", който е на няколко километра от селото и сега там се извършват богослуженията.
Едва през февруари т.г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет отпусна сумата от 222 643 лв. за възстановяването на храма. Ремонтът е възложен на фирма "Пи енд Ди Строй" ООД-София заради притежаваните от нея сертификати за подобна дейност. При разчистването на терена работниците са изнесли от руините икони и части от иконостаса и са ги натрупали в двора. На място не е имало нито хора от църковното настоятелство, нито представители на музея. Сега във вътрешността на черквата се правят изкопи заради укрепването и се показва археология, но отново специалисти не са викани. По случая е започнало разследване, но най-вероятно престъпното отношение към светините ще бъде обяснено с небрежност.
И бюрокрацията е виновна за драмата. За възстановяването на храма се застъпва народният представител от Перник д-р Валентин Павлов. Той поставя въпрос на тогавашния вътрешен министър Веселин Вучков дали ще има пари от междуведомствената комисия за черквата. От отговора на министъра става ясно, че вместо да се действа, преписката обикаля институции. Кметът на община Перник изпраща информация от обследване на храма само десетина дни след рухването на покрива. Паралелно с това е изпратена и молба за осигуряване на експерти за обследването му и даване на указания за необходимите аварийно-временни мероприятия, съгласно Закона за културното наследство. Тя е адресирана до Министерството на културата, Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" и до директорите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на Регионален исторически музей-Перник. В писмото е отбелязано, че проектът за храм-паметника е внесен за съгласуване в НИНКН на 10 май 2013 г. Копие от писмото е изпратено до Светия синод и до Междуведомствената комисия, където готовият вече проект постъпва едва след година с искане за отпускане на 222 643 лв. за трайно възстановяване на църквата с приложен проект за реконструкция и укрепване. Към него е приложено Разрешение за строеж номер 216/28.5.2014 г., издадено от главния архитект на Перник. Искането за финансиране е докладвано на заседание на Междуведомствената комисия на 17 февруари 2015 г. И е подкрепено. А през това време светините гният под дъждове и снегове и се загубват завинаги.
В Дивотино разказват, че около 1890 г. поканили Фердинанд, за да молят позволение да променят името на селото. Царят дошъл и по традиция посетил храма. Колата му, която била чудо невиждано за дивотинци, останала паркирана на селския сокак. На излизане от черквата обаче царят се шашнал, като видял купа сено, оставена пред автомобила, явно за "закуска" на непознатото ламаринено животно. Тогава благородникът възкликнал: "Диви сте и диви ще си останете!", и отказал да промени името на селото.
