Да отидеш до храма и да се почувстваш като престъпник - това никога не ми се беше случвало, но трябва да ви кажа, че чувството е повече от брутално. Да, бруталност е точната дума, защото това изпитаха днес повече от 300 души, които имаха неблагоразумието да дойдат до патриаршеската катедрала, за да видят височайшия гост. На него явно му е била необходима мобилизацията на вътрешното министрество, за да го пази. От кого - това е друг въпрос, който не смятам да засягам, той си знае...
Храмът беше буквално барикадиран. Отвън беше заграден с полицейски ленти, а вътре - от специални части на службата ни по охрана - пропускателен режим. Всички хора се оглеждаха подозрително, сякаш не са отишли в храма на богослужение, а в казарма. Служителите ни гледаха лошо, не ни поздравяваха дори. Поздравих с „Честит празник!” една от служителките, но отговор не последва, може би, за да не се разсейва госпожата от службите...Добрах се някак до храма и влязох вътре, но там пък имаше втора бариера, през която пускаха само "помазаните" или "специалните" - с какво са специални, още се спори по темата, но на всички направи впечатление, че пускаха свободно бивши комунисти и агенти на ДС... А християните - онези 300 души, дошли за службата, останаха зад бариерата, за да следят от далече... представлението, да, представление, защото Литургията е друго нещо – тя е народно служение. В нея клир и народ заедно измолват благодатта Божия, която да слезе над св. Дарове и да ги претвори в Тяло и Кръв Христови... Затова пък БАН-новци дори не станаха по време на четенето на св. Евангелие... Всъщност станаха след подканяне от страна на един от дяконите...
Ако се питате дали е имало причастници – нямаше, защото никой не бе допуснат нито до центъра на храма, нито до св. Чаша. Масово хората вътре се възмущаваха, масово негодуваха и съжаляваха, че са дошли... Съжалих и аз.На днешния ден освен св. архистратизи в календара на БПЦ се отбелязва и паметта на един виден български митрополит – Борис Неврокопски, който вече 67 години е при Бога, убит от свещеник, поддал се на богоборческата власт. Когато видях загражденията, охраната и мерките за сигурност, се сетих за този митрополит, защото той нямаше охрана и бе убит...да, нямаше охрана, но сега е мъченик, светец и е при Бога.А тези, които се пазят от народната любов повече приличат на политици, отколкото на духовници, да не говорим пък за епископи, защото епископът е "пазител" на Истината. От кого се пази тогава? Винаги, когато съм чел за епископското служение, в мене е оставало впечатлението, че епископите са истински пастири, които са готови да отдадат душата си за паството. Представете си само - да отдадеш именно душата си, която е много по-скъпа от тялото! Не се ли превърщат тогава тези пастири в наемници, страхувайки се от хората, които не са дошли да ги убиват, а да им искат благословение...
За митрополит Борис малко се говори, защото сигурно не е удобен. Изобличава дори и след смъртта си... след трагичната си смърт, понеже не е бил пазен... от "народната любов".В деня на архистратизите и небесните войни нека се замислим до къде е доведена църквата, колко се е политизирала и до кога в Патриаршеската катедрала християните няма да бъдат допускани до участие в богослужението, а ще бъдат третирани като натрапници и престъпници, като неплатили си билета за рая... зрители.Източник: Блог "Добротолюбие"
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9q6f6
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец
