Библията е най-разпространената книга на земята – преведена е на две хиляди езика и диалекта. Превеждат я на тогавашния български език още през 9 в. и св. братя Кирил и Методий. След това обаче, по всеизвестни исторически причини, Божието слово липсва на живия български език. А той през 19 в. вече се различава доста от този на Солунските братя. Това веднага е направило впечатление на протестанските мисионери, появили се тогава в нашите земи.
И те започват да правят опит с помощта на местните свещеници да преведат Библията на говорим език. Първият превод на Евангелие според Матей е бил неуспешен. Той е дело на игумена на Бистрецкия манастир близо до Букурещ митр. Теодосий през 1828 г. Всички екземпляри на отпечатаното в Лондон евангелие са изпратени в Петербург, но там целият тираж е унищожен. Константинополската патриаршия не желае българите да разбират свещените текстове. Когато през 1838 г. Неофит Рилски, с помощта на пастор Ригс, прави първия превод на Новия Завет, отпечатан през 1840 г. в петхиляди екземпляра, Фенер, чрез своите владици-гърци, се опитва да унищожи изданието. Само че не само не успява, а напротив – засилва интeреса на българите към него. Следват второ (1850 г.) и трето (1853 г.) издание, отпечатано в огромния за времето тираж от петнадесет хиляди броя.
Така идва време и за превода и издаването на цялата Библия, с което се заема отново Илайъс Ригс. За целта той привлича Константин Фотинов, който успява да преведе книгите Битие, Псалми, Притчи и Еклисиаст, но през 1858 г. умира внезапно. Тази неочаквана смърт кара Ригс да покани Христодул Костович Сичан-Николов от Самоков и своя сънародник д-р Албърт Лонг, а през 1864 г. – и Петко Рачов Славейков. Работата по пълния превод на Библията започва с преглед, поправка и редакция на превода на Новия Завет, отпечатан в малък формат през 1866 г. в Константинопол. Мисията в Пловдив само за месец продава 3 624 екземпляра, а тази в Стара Загора – 896. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж. И най-накрая, през 1871 г., в Константинопол е отпечатан пълният превод на цялата Библия – Стария и Новия Завет на източнобългарско наречие. Тиражът е 3 600 екземпляра.
Интересът сред българите е огромен. За първи път те получават пълен превод на Светото Писание на съвременен език. Следват няколко последователни издания само в продължение на година.
Петко Славейков често е бил обвиняван от враговете си в протестантски увлечения именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на в-к „Зорница“. Отговорът на писателя се съдържа във в-к „Гайда“ от 15 юли 1866 г. Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Светото Писание и във вестника с нищо не е накърнило православната му вяра. А неизкушеният в различията между отделните християнски вероизповедания българин е искал Христовото слово да стигне до него и въобще не се е интересувал дали изданието е направено от протестанти или не. Нещо повече, той е дал прозвища на издателите, които говорят за почитта и обичта му: „Бай Лонго“ за д-р Албърт Лонг, и „Дядо Илия“ – за Илайъс Ригс. За значението на тяхното дело най-точното определение е дадено може би от Пенчо Славейков: „Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание“.
Библията е преиздавана на няколко пъти след Освобождението: през 1912 г., специалното издание от 1918 г. и ревизиран Нов Завет (1921 г.), издаден в София в тираж от 20 000 екземпляра. В Константинопол през 1922 г. излиза топографско издание, а в София – второ издание на Библията в 10 000 екземпляра. Същата година в Придворната печатница в София е издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество отново цялата Библия, а през 1925 г. – ново ревизирано издание на Св. Синод на БПЦ.
По обясними причини след 1944 г. български издания на Библията няма дълго време, а на границите митничари и милиционери зорко бдят да не се появи „вражеска религиозна пропаганда“. Едва през 1982 г. Библията отново е отпечатана в камерен тираж, раздаван по списък от Св. Синод на свещениците. Тогава е отпечатан отделно и Новият Завет, който също стои на склад до 10 ноември 1989 г., когато дойде свободата и за Божието слово.
* Източник: в-к „Стандарт“
** На снимката: Преводачите на новобългарската Библия (от ляво надясно) Христодул Сечан-Николов, Илайъс Ригс, д-р Албърт Лонг, Петко Славейков
