Библията е най-разпространената книга на земята - тя е преведена на 2000 езика и диалекта. Превеждат я на тогавашния български език още през IХ век и светите братя Кирил и Методий. Но след това по всеизвестни исторически причини Божието слово липсва на живия български език. А той през ХIХ век вече се различава доста от този на солунските братя. Това веднага направило впечатление на протестанските мисионери, появили се тогава в нашите земи.
И те започват да правят опит с помощта на местните свещеници да преведат Библията на говорим език. Първият превод на Евангелието на Матея бил неуспешен. Той е дело на игумена на Бистрецкия манастир близо до Букурещ митрополит Теодосий през 1828 г. Всички екземпляри на отпечатаното в Лондон евангелие са били изпратени в Петербург, но там целият тираж е унищожен. Цариградската патриарашия не желае българите да разбират свещените текстове. Когато през 1838 г. Нефоит Рилски с помощта на пастор Ригс прави първият превод на Новия завет, отпечатан през 1840 г. в 5000 екземпляра, Фенер чрез своите владици гърци се опитва да унищожи изданието. Но не само не успява, а напротив - засилва интeреса на българите към него. Следват второ (1850) и трето (1853) издание, отпечатано в огромния за времето 15 000 тираж.
Така идва време и за превода и издаването на цялата Библия, с което се заема отново Илайъс Ригс. За целта той привлича Константин Фотинов, който успява да преведе Битие, Псалми, Притчи и Еклесиаст, но през 1858 г. умира внезапно. Тази неочаквана смърт кара Ригс да покани Христодул Костович Сичан-Николов от Самоков и своя сънародник д-р Албърт Лонг, а през 1864 г. - и Петко Рачов Славейков. Работата по пълния превод на Библията започнала с преглед, поправка и редакция на превода на Новия завет, отпечатан в малък формат през 1866 г. в Цариград. Мисията в Пловдив само за един месец продава 3624 екземпляра, а тази в Стара Загора - 896. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж. И най-накрая, през 1871 г., Цариград е бил отпечатан пълният превод на цялата Библия - Стария и Новия завет на източнобългарско наречие. Тиражът е 3600 екземпляра.
Интересът сред българите е огромен. За първи път те получават пълен превод на Светото писание на съвременен език. Следват няколко последователни издания само в продължение на година.
Петко Славейков често е бил обвиняван от враговете си в протестантски увлечения именно заради участието си в превода на Библията и в издаването на в. "Зорница". Отговорът на писателя се съдържа във в. "Гайда" от 15 юли 1866 г. Там той ясно заявява, че сътрудничеството му по превода на Светото писание и във вестника с нищо не е накърнило православната му вяра. А неизкушеният в различията между отделните християнски вероизповедания българин е искал Христовото слово да стигне до него и въобще не се е интересувал дали изданието е направено от протестанти или не. Нещо повече, той е дал прозвища на издателите, които говорят за почитта и обичта му - "Бай Лонго" за д-р Албърт Лонг, и "Дядо Илия" за Илайъс Ригс. За значението на тяхното дело най-точното определение е дадено може би от Пенчо Славейков: "Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание."
Библията е преиздавана на няколко пъти след Освобождението - през 1912 г., специалното издание от 1918 г. и ревизиран Нов завет (1921), издаден в София в тираж 20 000 екземпляра. В Цариград през 1922 г. излиза топографско издание, а в София - второ издание на Библията в 10 000 екземпляра. Същата година в Придворната печатница в София е издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество отново цялата Библия, а през 1924 г. - ново ревизирано издание на Светия синод на БПЦ.
По обясними причини след 1944 г. български издания на библията няма дълго време, а на границите митничари и милиционери зорко бдят да не се появи "вражеска религиозна пропаганда". Едва през 1982 г. Библията отново е отпечатана в камерен тираж, раздаван по списък от Светия синод на свещениците. Тогава е отпечатан отделно и Новия завет, който също стои на склад до 10 ноември 1989 г. Когато дойде свободата и за Божието слово.
На снимката: