В навечерието на Великден много свещеници от бедните епархии в страната са останали без средства за препитание, алармира bTV. От месеци те не са получавали заплати, не са им плащани социални и здравни осигуровки. Мизерията е принудила някои от свещениците да вземат неплатен отпуск от църквата и да си търсят друга работа, с която да изхранват семействата си. Без никакви средства за издръжка на семействата си навръх Великден са останали много свещеници от Видинска, Великотърновска, Врачанска и Ловчанска епархия.
Eпархиите трябва да плащат заплати на свещениците със събраните пари от продажбата на свещи, венчавки, опела и кръщенета. Това предвижда Уставът на Православната ни църква. В малките градове и села обаче сметката не излиза, защото енориашите са все по-малко и все по-бедни. Макар да не получават заплати, свещениците сами трябва да плащат осигуровките си – над 100 лв. на месец. Нямат пари да го правят, затова не могат да отидат на лекар, нито да помислят за кредит от банка.
Мизерията ни натиска, едва свързваме двата края с парите от продадени свещи. Това се оплакаха пред Стандарт свещеници от няколко епархии. Те твърдят, че не са получавали заплати от години. Много от Божиите служители са принудени да хвърлят расото и да доработват като трактористи или земеделци.
Само свещеник, който продава месечно най-малко 10 кг. свещи, може да получава заплата по ведомост на Св. Синод, каза за Стандарт архиерейският наместник о. Ангел от Монтана. От четиридесет и петте служители в Берковска духовна околия само десетима се разписват срещу месечни заплати. Същото е положението и в останалите духовни околии на Видинска епархия. По-голямата част от свещениците се издържат от парите за треби, които всеки определя сам. Таксите не са високи, но хората са много бедни. С тези пари гоним миряните от храмовете – твърди о. Ангел.
Свещеникът обслужва храмовете в Община Бойчиновци. Той не успява да продаде 10 кг. свещи, макар да служи в селата Охрид, Портитовци, Пали лула и Бойчиновци. Колегите ми преживяват трудно, принудени са да работят и нещо друго, за да се издържат. Няколко души са трактористи, двама шофьори, а един дори рови в кофите за боклук, твърди отецът.
Свещениците във Враца редовно получават заплати, но в другите градове и села на региона не вземат пари по половин година. Работят на щат за около 180 лв. месечно, но сумите не идват от синода, а трябва да ги изкарат сами. Това зависи най-вече от търговията със свещите. Докарват по някой лев и от требите. „В последно време те намаляха до минимум. Народът обедня“ – разказа о. Георги от катедралния храм „Св. Дванадесет апостоли“ във Враца. Тарифата за една венчавка е 75 лв., от тях само 10 лв. са за петимата свещеници, които отслужват ритуала. За кръщавка се плащат 40 лв., а за поповете остават 7. Аз получавам тавана на заплатата – 245 лв., защото имам магистърска степен и над тридесет години трудов стаж, споделя о. Георги. Повечето му колеги обаче може само да мечтаят за такова заплащане.
Най-добре стоят нещата в Сливенска епархия, където отците получават редовно заплатите си. Няма особени оплаквания и в Софийска, Пловдивска и Неврокопска епархия. Но и тук има голяма разлика в доходите между градските и селските свещеници. Първите могат да разчитат на т. нар. частни служби – водосвети, курбани, панихиди, които не подлежат на отчет в Синода. На Централните софийски гробища в събота могат да се видят доста срамни сцени на наредили се като просяци свещеници, които се конкурират яростно за извършване на панихиди.
Митр. Неофит:
Въпросът с издръжката на свещениците наистина е доста тежък и сложен. Има по-богати епархии, има и по-бедни. Русенска епархия не може да се причисли към богатите, пък и аз самият не разбирам от финанси. Но очевидно имам добър викарий в лицето на еп. Яков и добри финансови служители, защото успяваме някак да плащаме на свещениците. Всичко е въпрос на добър ред, който дава добри резултати.
А иначе как точно да се намери най-справедливата схема на заплащане на свещениците, разбира се, може да реши само Църковнонародният събор. Ако все пак се окаже, че сегашният принцип на самоиздръжка на епархиите не дава резултат, може да се помисли за въвеждане на централизирана система на преразпределение на приходите. Според мен обаче най-важното е да се въведе по-голяма финансова дисциплина сред самите свещеници. Ако отчитат и част от сумите, получени от частни треби, пари ще има достатъчно за всичко.
