През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под № 42 е вписана Боянската църква – един от деветте паметника на България в нея. Православният храм е сред малкото съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни – свидетелство за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
През 1996 г. в документалната поредица „Съкровищата на света“ немската програма 3-SAT излъчва в най-гледаното време филм за Боянската църква, произведен в ZDF по поръчка на ЕС със съдействието на ЮНЕСКО. Филмът респектира с изключителната осведоменост на авторите по всички изследвания върху историята на прочутия паметник. Камерата се взира дълго в образите на ктиторите Калоян и Десислава, на царските портрети от „безценните фрески“, но за авторите най-привлекателна е сцената с дванадесетгодишния Иисус Христос в храма, защото в тази композиция откриват прехода от Средновековието към Ренесанса.
Боянската църква, известна като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство, се намира на осем километра от София в полите на Витоша, сред огромните дървета на потънал в зеленина двор. Историята на храма, посветен на св. Никола и св. Пантелеймон, ни отвежда към далечното десето столетие, когато на това място е била изградена малка църквичка. През 11 в. там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия.
По-късно, през 13 в., по волята на севастократор Калоян – владетел на Средец (средновековното име на София), старата църква е била разширена, до нея е била издигната нова двуетажна църква и двете са били богато зографисани отвътре.
В началото на 19 в. към т. нар. „Калоянова“ църква е била добавена още една пристройка. Но Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (12-14 в.), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис.
Изобразените осемдесет и девет сцени и композиции с двеста и четиридесет образа на светци и ангели, както и ктиторските и царските портрети, са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на св. Йоан Рилски Чудотворец (небесният покровител на България), на св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.
Неизвестният Боянски майстор, според специалисти, принадлежи към школата на т. нар. Палеологов ренесанс (13-15 в.), а стилът на творците, повлияни от това направление, обхванало Гърция, България и Сърбия, постепенно скъсва с каноничните аскетични образи, стремейки се към реализъм и свежест в живописта.
„Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на св. Стефан, крал сръбски. Изписа се в българско царство при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин-Асен в годината 1259“ – това гласи ктиторският надпис до образите на Калоян и Десислава. Техните портретни изображения, както и тези на българския цар Константин-Асен Тих и царица Ирина, са отбелязани с надписи с титлите им на старобългарски. Тържествени и мълчаливи, и четиримата сякаш са изпълнени с чувство за светостта на храма и на мига – Десислава и Калоян подават на светеца своя дар с любов и страхопочитание, а Константин-Асен и Ирина са отправили поглед към Христос Халкитис с не по-малко съзнание за това, което правят.
Състоянието на сградата на Боянската църква и уникалните стенописи е тревожело поколения специалисти. През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала, по-късно през 1934 г. проф. Кирил Цонев прави нова реставрация, а през 1944 г. друг наш художник – Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Националният институт за паметниците на културата затваря за посещения Боянската църква и в продължение на двадесет години осъществява консервационно-реставрационни и укрепителни работи по сградата и стенописите. Реставрацията пресъздава Боянската църква в най-близкия до оригинала архитектурен вид, с орнаментика, характерна за изкуството на Второто българско царство.
В началото на т. г. ЮНЕСКО отпусна $ 25 000 спешна помощ за българския паметник. Средствата ще бъдат използвани за ремонт на климатичната инсталация, пострадала от наводненията миналото лято. А в средата на м. март директорът на НИМ Божидар Димитров обяви началото на строителна дейност по реставрирането на Боянската църква – 150 000 лв (ок. 75 000 евро) са необходими за цялостната ѝ реставрация. Те вече започнаха да се събират чрез дарения предимно от строителни компании. Очаква се възстановяването на уникалния храм да приключи в края на годината. Ръководител на екипа е един от водещите български специалисти – проф. д-р Григор Григоров, ръководител катедра „Реставрация“ в Националната художествена академия в София.
* Източник: БНР
