"Отбивам се на връщане от Гърция да видя дядо Натанаил и минавам край монаси, които зидат стена в манастира в Хаджидимово. И всеки поиска благословение и ми целуна ръка. Отминах и се обърнах - сред обикновените работници, целунали ми ръка и поискали прошка, беше и дядо Натанаил. Рекох му: “Дядо владика, не ме изкушавайте”." Тази случка ми разказа преди време Ловчанският владика Гавриил и тя най-добре казва, какъв беше Неврокопският митрополит Натанаил. Този, когото вчера Господ показа, че ще вземе в царството небесно, като го прибра на същия ден, в който преди 61 години му вдъхнал живот.
Митрополит Натанаил ще остави в земния си път дирята на големия монах на нашето време (неслучайно живееше в манастира на с. Хаджидимово), отсякъл личната си воля в полза на Бог и хората - безчинно скромен, по детски всеопрощаващ, пословичен безсребреник, благ и чужд на суетата, отдаден безгранично на Бог. Той привлече в лоното на Църквата и своите по-малки братя Стефан Калайджиев, секретар в катедралата “Св. Александър Невски”, и отец Димитър от Пещера. Дядо Натанаил живееше по светогорски устав и разделяше денонощието на три части: 8 часа за молитва, 8 часа в труд и 8 часа за лични нужди, в които влизаше и сънят. Запазил съм един разговор с него, в който го питам, за какво се моли предимно на Бога. (Виж интервюто по-долу.) Повечето хора се молим за личното си спасение и това на своите близки, а дядо Натанаил се молеше за другите, “за всички човеци, независимо от кой народ са...” И тези негови молитви ще ни липсват.
Безбожници сигурно ще пропуснат, че макар и нездрав телесно, Неврокопският владика строеше храмове, възпита във вяра стотици млади в летните детски лагери на манастира в Хаджидимово, издаваше православна книжнина. Но едва ли ще пропуснат да хвърлят вместо шепа пръст на гроба кал и помия върху живота му - че имал досие, че купил хотел в Гоце Делчев и т. н. А който го знае, ще е наясно, че дядо Натанаил не би предал никого, както и че купи имота от турски бизнесмен, за да осуети строежа на джамия. Казваше ми:
“По-добре да съм потърпевш за благото на Църквата, отколкото да давам повод за съблазън.” И така живя - с мисъл и молитва за другите, не за себе си. Дядо Натанаил беше владиката, който никога не се себеизтъкна, а напротив - намираше себе си за неважен и живееше за Църквата и народа си. До последно беше на крака, сякаш не ракът на белия дроб го ядеше, не скърцащите по него железа, които носеше след жестока катастрофа преди около 15 години, от която Бог го спасява, не тромбозата на крака му, заради която влезе в Александровската болница.
Там няма съдова хирургия, каквато му беше нужна, защото постъпи заради тромбозата. Вливаха му със система само хепарин, който да разреди кръвта. Беше наясно със себе си и че това няма да му помогне, но отхвърляше опитите на близки да го прехвърлят в специализирана клиника. Казваше: “Господ си знае работата, каквото Бог реши, ще е най-добро”.
Причина за смъртта му е не ракът, а тромбозата на крака. Починал от емболия, казали лекарите на брат му Стефан. Той е бил до късно в петък при владиката. “Разхождахме се бавно по коридора, а 5 минути след полунощ се прегърнахме за рождения му ден и си тръгнах. Сутринта в събота пак бях при него, до 8.30-9 часа беше добре, после започна да се закашля...”, разказа вчера брат му Стефан Калайджиев.
От синода известиха кончината му с думите: “Митрополит Натанаил ще остане в църковната памет като изряден в монашеското си поприще, богоомъдрен духовник и архипастир на поверените му клир и народ, скъп и незабравим архиерей.”
Софиянци могат да се простят с големия духовник в неделя от 11 до 18 часа в параклиса на Св. Синод, където тялото му ще бъде оставено за поклонение.
Днес в 15 часа митрополитите се събират да изберат временен владика на Неврокопска епархия до избора на нов.
В Гоце Делчев смятаха да бъде погребан до олтара в митрополитския храм “Св. Кирил и Методий”, но самият дядо Натанаил пожелал приживе да го положат в двора на митрополията вляво от входа. Поискал и поклонението да бъде не в гоцеделчевската катедрала, а в по-малкия храм “Св. Богородица”.
Целия текст с интервю с дядо Натанаил четете тук