Ако доскоро църковните избори се провеждаха „на тъмно”, след избора на нов патриарх това вече не е възможно
Скандалите около митрополитските избори не са от вчера. Те не са следствие нито от разкола, нито от комунистическия режим. Първите митрополитски избори след интронизацията на новия патриарх са тежко изпитание, което налага траен отпечатък върху неговия публичен образ и авторитет. Какво е общото и какво е различното в днешните спорове около избора на нов Варненски митрополит? Колко далечни могат да бъдат последиците от него?
... От историческа гледна точка споровете при изборите на митрополит трудно могат да се нарекат изключение. Още в далечната 1937 г. изборът на нов Варненски митрополит предизвиква остра полемика, обвинения в корупция и жалби, преди за такъв да бъде утвърден Йосиф. Спорове предизвикват изборите на нов Неврокопски митрополит през 1952 г. и на нов Врачански през 1974 г. Може да бъдат цитирани още множество случаи, в които подозренията за манипулация на избирателите от държавата или от други външни сили са повече от убедителни.
Затова и не може да се говори за инцидент, а по-скоро за наложила се през годините практика, която днес среща острата реакция на общественото мнение. Същата „схема” на предлагане на един силен и един неизбираем кандидат беше успешно приложена при всички последни митрополитски избори – в Пловдив през 2007 г. и в наскоро проведените избори в Западна Европа. Опит за същото беше направен и при избора на нов Доростолски митрополит, когато на второ място изненадващо се класира скандално известният епископ Павел, преди синодът да утвърди спечелилия най-много гласове кандидат епископ Амвросий. Впоследствие през юни 2013 г. синодът дори реши случаят на епископ Павел да бъде разгледан от църковен съд, като това дело предстои.
Защо тогава днешните избори са различни? Става дума за кулминацията на дълго трупано напрежение в епархиите, а знаците за задаващата се буря бяха видими от години. Единият фактор за днешното напрежение е външен за висшата църковна йерархия, но не и за миряните в църквата – това е изострената чувствителност на цялото общество и особено във Варна срещу случаите или дори само срещу слуховете за корупционни практики при провеждането на всякакви избори. Но ако този фактор, колкото и важен да е той, е извън контрола на синода, другите фактори бяха напълно предвидими.
Най-важният сред тях беше скорошният избор на нов Български патриарх. Той накара цялото общество да се запознае с процедурите в църковните избори. Ако доскоро те се провеждаха „на тъмно”, далеч от медийното и обществено мнение, след избора на нов патриарх това вече не е възможно. На патриаршеските избори всички научиха имената на митрополитите и техните позиции в църковните спорове, а сега – около избора за нов Варненски митрополит, под прожектора на медиите вече попаднаха всички „достоизбираеми” епископи с техните силни и слаби страни. Симптом за повишаване на напрежението беше и спорът около утвърждаването на наместник на овдовялата Варненска епархия, когато свещениците и миряните във Варна не допуснаха на този пост да бъде назначен митрополит Калиник. Изборът на нов Западноевропейски митрополит премина сравнително спокойно, но част от обяснението беше, че този избор се проведе в далечен Берлин, а новините за него идваха само от епархийските избиратели или от малцината акредитирани там български журналисти.
Другият фактор, който прави настоящия избор толкова важен, е повече от историческо естество. Първият митрополитски избор традиционно е изпитание за всеки нов патриарх. Начинът на провеждането му оказва сериозно влияние върху цялото по-нататъшно служение на патриарха. През 1952 г. вече избраният за наместник-председател на синода и фаворит за патриаршеската катедра митрополит Кирил успява да надделее над опозицията в синода и да наложи епископ Пимен за нов Неврокопски митрополит. Утвърждаването на Пимен за митрополит не само открива пътя на Кирил към патриаршеския трон, но и утвърждава образа му на силен и авторитетен патриарх. Обратен е случаят на патриарх Максим – първите митрополитски избори, проведени след неговата интронизация, са тези за нов Врачански митрополит през 1974 г. Тогава Максим не успява да защити желания и избран от местните епархиоти епископ Арсений, неговият избор е касиран, което открива пътя пред утвърждаването на „официалния кандидат” епископ Калиник. Това
оставя траен отпечатък
върху служението на патриарх Максим и става причина мнението му често да бъде подлагано на съмнение от държавата или от близките до нея митрополити.
Днес, в условия на демокрация и плурализъм, новият Български патриарх не може да разчита на историческите оправдания, свързани с държавната намеса в църковните дела, което прави необходимостта от провеждане на убедителен и честен избор за нов Варненски митрополит истински належаща.
Как може да се коригират тези недостатъци в църковния живот?
Най-лесният път е спазването на устава на Българската православна църква. Едно от първите изисквания към бъдещия епархийски митрополит е той „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот”; а сред другите изисквания е кандидатът да не е осъждан от църковен съд. Подобно на светската съдебна система обаче през последните години църковният съд се произнася бързо и ефективно по делата на отделни енорийски свещеници, но много рядко или по-точно – никога по въпросите за „добродетелния и благочестив” живот на епископите. Единственият изход днес е синодът да не игнорира мнението на голяма част от епархийските избиратели във Варна и поне да провери сериозните съмнения в честността на изборния процес в епархията.
В Българската православна църква навлиза ново поколение митрополити. Това са днешните епископи, които ще ръководят делата й през следващите няколко десетилетия. Предстоят избори за нов Неврокопски митрополит на мястото на блаженопочившия митр. Натанаил, а и избори за нов Русенски митрополит на мястото на новоизбрания Български патриарх. Затова и днешният избор във Варна е едно от най-сериозните изпитания пред новия Български патриарх и от това, как синодът ще излезе от тази ситуация, зависи не само авторитетът на Негово Светейшество, но и на цялата висша църковна йерархия за години напред.
(в. Преса, печатно издание, брой 318 (669) от 21 ноември 2013)
