Оставката на папа Бенедикт XVI не е изненадваща. От година или даже две насам той даваше ясни знаци, че няма да се поколебае да се оттегли, когато се почувства немощен. Казва го включително в интервюто на Петер Зеевалд, публикувано в книга, появила се и на български.
Бенедикт XVI винаги е подчертавал своя професорски етос и постъпи като немски професор, държащ на достойнството си, като човек на отговорността.
В историята на католическата църква има няколко слизания от престола. Последното е на папа Григорий XІI през 1415 г., но то е принудително. Доброволно е това на папа Целестин V през 1294 г. От около 800 години оттегляне по лична воля няма, макар то да не е непредвидено от правилата на Римската църква.
Четох краткото изказване на папа Бенедикт XVI пред кардиналите - в него той наистина изтъква своята физическа и умствена немощ като причина за оттеглянето си. Немощ, която му отнема възможността да се справя с делата на Римокатолическата църква. Освен с преклонната му възраст това негово състояние обаче трябва да се свързва и с напреженията в нея, които понастоящем са в няколко посоки.
От една страна, вътре в курията имаше няколко много сериозни казуса, включително и с неговия личен секретар, както и с банката на Ватикана, които са ясни индикации. Да не забравяме педофилските скандали, разтърсили тази църква.
От друга страна, налице са серия движения във или около католическата църква, които непрекъснато й създават проблеми и тя трябва да вземе отношение по тях. Бенедикт XVI изглежда няма енергията да го направи.
Има няколко течения, едното от които е свързано с т. нар. старокатолици (вероятно авторът има предвид движението на кардинал Лефевр, т. нар. лефевристи, а не старокатолиците, които не проявяват интерес за връщане към Рим; лефевристите се отделят след ІІ ватикански събор, а старокатолиците - още след І ват. събор - б. р.), за които трябва да се вземе решение за обратно привличане или не в лоното на църквата. Има и много мощен натиск от страна на женските движения в Римокатолическата църква - Бенедикт никак не е склонен да се вслушва в тях. Проблем е и недопускането на второбрачни до причастие. Позицията на мълчание тук не може да се удържа безкрай.
От трета страна, има силно брожение вътре в клира на католическата църква. Например за т. нар. целибат - безбрачието на свещениците. Проблем, който тревожно се коментира.
От четвърта страна, има натиск и от другите християнски деноминации. Там са натрупани големи напрежения, които трябва да бъдат разтоварени от някого. А Бенедикт XVI никак не е готов да води преговори, особено с протестантите. Освен това прехвърчат искри между католичеството и исляма.
Тези са само част от проблемите, но те са предостатъчни. Не само 85-годишен, но и 58-годишен човек трябва да се замисли би ли могъл да се справи с тях.
Бенедикт XVI просто преценява, че вече не може, и се оттегля. Затова намирам постъпката му за изключително достойна и е добре да не търсим трети, четвърти или осми пластове в неговото решение.
Иначе от този момент нататък ще чуваме най-невероятни неща за евентуалния негов наследник. Това става преди всеки избор на папа, включително и преди избора на самия Бенедикт XVI, за когото беше почти 100% ясно, че ще седне на папския престол.
В момента се спрягат имената на двама епископи от Африка, други трима от Латинска Америка, един от Канада и двама от Италия. Католицизмът в Африка е в подем. Континентът е един от най-мощно католическите в света и не би било кой знае каква грешка от страна на Ватикана, ако посочи африкански архиерей за глава на църквата.
Четох изказването на един епископ, според когото е крайно време да се избере не най-умният в църквата, а онзи, който би изслушвал всички умни в нея. В “превод” това означава, че католическата църква днес се нуждае не от силна ръка и не от атрактивна и медийна фигура, а от някой, който може да работи с голям екип от експерти. Гледано отвън, с най-много качества в тази посока изглежда се отличава канадският епископ Марк Уеле.
