Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

103013 pПрот. Максим Козлов за причините за отказването на папа Бенедикт XVI от римския престол и опасностите от натиск върху новия глава на Римокатолическата църква.

Отказването на папа от римския престол е изключително събитие. Църковното законодателство на Римокатолическата църква дава право на римския епископ да се откаже от престола. Но за последен път това право е било използвано от папа Григорий XII през 1415 г. и по същество отказът не е бил доброволен, а принудително отказване в условията на разкол, когато папският престол е бил зает фактически от трима конкуренти. Задачата на римокатолиците тогава е била да запазят един-единствен папа. По-очевиден е паралелът през 11 в., когато през 1046 г. по подобни причини от престола доброволно се отказва папа Григорий VI.

За причините Бенедикт XVI да се откаже от престола можем само да гадаем. Причината в официалното изявление едва ли е единствената и, предполагам, дори не е най-основателната. Например, предшественикът на Бенедикт XVI Йоан Павел II в края на своето служение също беше много болен и значително по-немощен човек, а не се отказа от престола. Вероятно съществува цял комплекс причини – както вътрешноцърковни, така и външни, имайки предвид положението на Римокатолическата църква в контекста на съвременната западна цивилизация. По мое усещане причина за неговото оттегляне не са скандалите, които останаха в наследство на Бенедикт XVI от неговия предшественик.

Трудно е да се формулира, но изглежда, че Римокатолическата църква е дотолкова въвлечена в глобалните процеси, протичащи в западната цивилизация, че никой понтифик, колкото и традиционалистки (в добрия смисъл) и консервативни да са личните му възгледи, вече не може да им се противопостави. Имам дълбоки опасения, че след оттеглянето на Бенедикт XVI заплаха за Римокатолическата църква (и следователно за православно-римокатолическите отношения) може да стане по-голямото подчинение на Римокатолическата църква и новия папа пред изискванията на днешното хуманистично (в смисъл нерелигиозно, атеистично – бел. ред.) светско общество, на стереотипите на съвременното западно съзнание.

Бенедикт XVI твърдо отстояваше традиционните християнски ценности в семейната етика – семейството като съюз изключително между мъж и жена, а хомосексуализмът, ако е съзнателен избор на личността, разглеждаше като безусловен грях. Също така категорична беше позицията на папата по отношение на недопускане на женско свещенство. Всичко това очевидно противоречи на тенденциите на съвременния западен свят. Дори в юридическата сфера държавите в Западна Европа една след друга (Германия през 2001 г., а сега и Франция и Великобритания) легализират еднополовите съюзи наравно с нормалните семейства.

Бенедикт XVI беше консерватор в защита и на тези части на римокатолическото отношение, които не съвпадат с православното – например, възгледът за абсолютната недопустимост на разводите (православното право ги разрешава в определени случаи) и контрацепцията (Руската православна църква има по-мека позиция).

Въпросът не е дори в конкретните прояви на консерватизма на Бенедикт XVI, а в това, че по време на неговото управление имаше усещането за възможен съюз на здравите традиционни християнски сили. Православните и римокатолиците се обединиха против размиването на моралните основи на християнското учение, което в значителна степен вече се случи в средите на съвременния протестантизъм и без съмнение господства в западното светско съзнание.

Няма съмнение, че на предстоящия конклав за избор на папа Римокатолическата църква ще се изправи пред предизвикателството да се оказва върху нея натиск от различни обществено-политически сили с цел следващият понтифик да бъде по-приемлив за контекста на съвременните световни псевдоценности.

Въпреки това, доколкото решението на Бенедикт XVI може да се възприеме като предприето заради благото на възглавяваната от него Църква, то заслужава най-дълбоко уважение. Несъмнено той се е оказал пред много тежък избор и го е направил заради благото на своята църква – така, както го разбира.

За разлика от православните църкви, в Римокатолическата няма институт, който би могъл да изпрати папата на покой въпреки неговата воля. Нито събранието на кардиналите, нито дори съборът на всички епископи може да направи това.

След като папата официално обяви за своето оттегляне, той запазва достойнството си в качеството си на кардинал, но престава да се възприема от римокатолиците като върховен първосвещеник, абсолютен глава на църквата, който има право еднолично да определя нейното вероучение чрез провъзгласяването на нови догмати (съществува постулат за папската верова и нравоучителна непогрешимост).

Когато папата се оттегли на покой, както и в случаите на смърт, се събира конклавът на кардиналите – абсолютно закрито заседание примерно на около 150 висши църковно-административни лица на Римокатолическата църква, които нямат право да се разотиват, докато не приключат избора. По традиция те се събират в Сикстинската капела, известна заради живописта на Микеланджело и Рафаел. Новият папа става глава на Римокатолическата църква, когато отговори с „да” на избора на кардиналите, още преди каквато и да е церемония по интронизацията.

В Православната църква най-свежата аналогия е оттеглянето на покой на Сръбския патриарх Герман през 1990 г. Нееднократно са се отказвали от престола Константинополски патриарси, например Игнатий и Фотий, които разменяли местата си. В техния случай след отказа им е било възможно и връщането им отново на патриаршеския престол.

Руската църква не познава доброволно отричане от патриаршество, а най-близката аналогия е свалянето през 17 век на Патриарх Никон. Но това е било решение на събора, на което той е бил принуден да се подчини, но никога не признал в пълна степен. 

Източник: Православие.ru


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpaqy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.