- Отец Добромире, паника обхваща българите за това, че тази година Разпети петък се пада на 13-и. Окултисти и магове плашат с потопи, земетресения и черна магия за смърт. Други свързват това с фаталната 2012 г., когато според календара на маите трябва да настъпи краят на света. Трябва ли да търсим нещо съдбоносно в това съвпадение?
- По никакъв начин не трябва да изпитваме страх от твърденията на някои необразовани и мистично настроени хора, които се опитват да заблудят обществото, като предричат апокалиптична картина за край на света. От историята знаем, че в определени периоди от време такива гласове се издигат, но ние нямаме основание да се страхуваме. В Свещеното писание, когато апостолите питат Христос за края на света, Той им отговаря с думите: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец” (Мат 24:36). В свещените текстове съществува изобличение срещу тези магове, окултисти и нумеролози. В книга Второзаконие се казва: “Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (Втор. 18:10-12). Господните думи са ясни и единствено от нас зависи, на кого ще вярваме. Нека не се невротизираме допълнително, достатъчно трудно живее съвременният човек.
- Как да обясним тези съвременни неврози сред хората?
- Наистина съвременното общество е силно невротизирано от самия начин на живот, който “модерният” човек води. За това допринасят и медиите, които ангажират вниманието ни главно с негативна и често пъти ужасяваща информация, която влиза в нашия ум и сърце. Човек се невротизира и поради консуматорския начин на живот, т. е. когато човекът-потребител не може да удовлетворява ежедневно променящите се материални желанията. Например това се случва, когато не можем да си позволим нов по-голям апартамент, плазмен телевизор, кола, кариера, пътешествие, красива външност, които пазарът налага и поради това ние се чувстваме депресирани и нещастни. Българският модел на тази невроза е, че нашата неудовлетвореност е продиктувана от факта, че ние, които сме и материално, и духовно бедно общество, се сравняваме винаги с развити, богати общества, които консумират най-новите и скъпи продукти. Ето защо според социологическите проучвания българският народ е един от най-нещастните в Европа. Явно сме станали прекалено материални.
Трябва обаче да знаем, че истинският корен на неврозите е в самотата, която е станала начин на живот на съвременния човек. Замислете се колко хора нямат никого до себе си, т. е. формално имат, но реално те са се затворили в себе си. Колко сме се изолирани един от друг и сме приели духа на индивидуализма за наше естествено състояние. Ние вече не се радваме, не обичаме безкористно, безразлични сме един към друг.
- Разкажете повече за смисъла и значението на Разпети петък в християнската традиция.
- Значението на това възпоминание, което Църквата извършва всяка година, е да съпреживеем отново факта, че Христос отдава Себе Си като откуп за греховете на света. Образът на Христос, понесъл кръста Си и възлизащ на Голгота, не може да не преобрази нашия живот, ако наистина сме избрали да бъдем християни. Замислете се: Той, Който е без грях, Който, бидейки Бог, стана човек и съедини Своята божествена природа с нашата смъртна човешка природа, която се разпада в следствие от греха. Той отива на доброволна и животворяща смърт, Който е безгрешен, но се разпъва заради нашите лични грехове. Поради това и във всеки храм на този ден виси страшната истина, че ние, човеците, хулехме, бичувахме, заплювахме и разпънахме Господа, Който не само не ни наказа, а възкръсна и откри път за вечен живот.
Това е смисълът на Разпети петък. Нека да си дадем сметка и всеки един от нас да каже вътре в сърцето си: “Да, Христос умря на кръста заради мене, за да мога аз да живея свободен/дна от греха, да преодолея смъртта, да живея вечно заедно с тези, които обичам, да се радвам и веселя в Неговото царство”.
- Как е редно един християнин да посрещне Великден?
- Целият Велик пост беше една подготовка за посрещането на празника Възкресение Христово, тъй като чрез въздържанието от храна в този период ние се опитвахме да задълбочим усещането за светинята на всекидневния хляб и придобиването на истинска любов както към Бога, така и към ближния. Постният период създаваше благоприятни условия и възможности тази любов да се осъществи и прояви на практика. Сега в края на това пътуване си задаваме въпросите: Успях ли да победя моя егоцентризъм? Промених ли начина си на живот съобразно Христовите заповеди? Простих ли на моите врагове?
Ако това сме се опитали да направим, съобразно нашите немощи, то ние искаме да срещнем възкръсналият Господ и да се причастим с пречистото Му тяло и кръв. Да предвкусим и ние вечния живот, тъй като само вечността дава смисъл на нашата любов и взаимоотношения. Без възкресението всичко изгубва своя смисъл и ако не вярваме в този факт, то ние не сме християни.
Заради това в навечерието на Великден ние отиваме в църква, изповядваме нашите грехове пред свещеника и смирено очакваме светата Литургия в пасхалната нощ. Всяко друго посрещане на празника, което не е свързано с промяната на нашия живот и не цели срещата с възкръсналия от мъртвите Господ, си остава просто емоционално усещане на празника и не достига неговия истински смисъл.
