- Митрополит Гавриил, какво трябва да си пожелаем на Възкресение Христово? И защо е добре да си занесем огъня от запалената свещ в нощта на Възкресение вкъщи?
- Да възрастваме евангелските добродетели в нашите души, да възкресяваме у себе си вярата в Господ Иисус Христос, в Неговото всемогъщество, в Неговата божествена любов към нас хората, заради която Той е станал Човек, страдал и приел кръстна смърт, за да възкреси у нас Божия образ и подобие, за да ни отвори духовния рай тук на земята и вечния рай на небето - там, където няма нито болка, ни печал, ни въздишка, но живот безкраен с Господ, с праведниците и със светите ангели. Символ на тази Божествена любов и чистота е горящата църковна свещ, чийто огън е взет от благодатта на светата Литургия, а в последните години това е Благодатният огън, донесен от светия гроб Господен в Йерусалим.
- Отслабнала ли е пасхалната радост на съвременните християни у нас в сравнение с тази радост, която са изпитвали първите християни?
- Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки (Евр. 13:8). Тъй като в сравнение с първите християни са отслабнали вярата и любовта ни към Господа, то и Пасхалната ни радост е станала по-бледа, по-малка. Но и днес живеят християни подвижници, живи светци, в душите на които Божията благодат е така обилна, както и благодатта у древните светии.
- Битува мнението, че българинът влиза в църква и се сеща за Господ само на Великден и подразбира празника като богата трапеза. Ваше Високопреосвещенство, това ли е празникът - човек да се нахрани обилно с вкусна храна?
- Тържествената трапеза е приета като допълнение, но не е истинската същност на големия празник. Ние празнуваме с духовна радост и за слава Божия се подкрепяме с празнична храна. Ако за човек празникът е само ядене и пиене, то той празнува така, както са празнували езичниците.
- Христос умира на кръста, за да изкупи човешките ни грехове. Той страда заради нас, грешните. Но какъв е смисълът всяка година да отбелязваме разпъването Му на кръста и да се уповаваме на Възкресението Му, ако ние, хората, нито ставаме по-вярващи нито по-добри?
- Човек трябва първо да осъзнае тежестта на греховността, трябва да пожелае да стане по-добър и да се старае с всичките си сили и тогава всеки един църковен празник ще бъде за него едно стъпало по-нагоре във вярата, добротата и любовта, а най-вече празникът на празниците - Христовото Възкресение.
- Преди първата изповед мнозина християни се притесняват да не издадат прегрешенията си пред чужд човек. Кажете, моля ви, как трябва да подходят?
- Господ знае всички грехове на човека, даже и тези, които той е забравил и за които не е разбрал, че са грехове. Смисълът на изпитвания пред духовника срам по време на изповедта е, като преодолеем своята гордост и самолюбие, за малкия понесен от нас срам Господ да ни прости и ни избави от вечния срам и от вечните мъки. Нарушаването на тайната на изповедта е смъртен грях за духовника и поради това светите отци ни съветват да си търсим такъв изповедник, на когото да можем да имаме пълно доверие и който може да ни бъде и добър съветник в духовния живот. Искренно изповядалият се християнин усеща благодатна радост, мир и лекота в душата си. Това е несравнимо повече от малкия срам, който е трябвало да преодолее.
- Претърпяха ли провал опитите да се дискредитира Православната църква и вяра у нас?
- Ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Според тълкуванието на св. Йоан Златоуст на тези думи на Господ Иисус Христос "портите адови" са гоненията срещу Църквата, ересите, разколите и греховете на християните, и всичките опити на видимите и невидимите врагове на Христовата църква, вече повече от две хиляди години остават без успех.
- Вярно ли е, че бившият секретар на вашата епархия е инициирал общинският съвет да направи почетни граждани на Ловеч починалите владици Филарет и Григорий?
- Ако желанието на Кирил Льосков е искрено, то той е трябвало да подеме инициатива още през 90-те години. Тогава дядо Григорий бе още жив и в общинския съвет на Ловеч е имало като съветници и свещеници. Сега, ако се правят почетни граждани бивши митрополити на града, трябва Ловеч да направи почетен гражданин първо Негово Светейшество дядо Максим, защото той е и действащ патриарх.
- Не смятате ли, че православната ни църква трябва да има по-голяма социална роля и да е по-отворена към обществото? В Ловешката епархия вие сам развивате завидна обществена дейност - открихте една от първите безплатни кухни за бедни, раздавате книги, водите на поклонение миряни...
- Преди 9 септември, когато в Българската православна църква е имало повече свещеници, повече монаси и монахини, е имало и много по-голяма социална дейност. Днес като процент от населението например православните свещеници у нас са около пет пъти по-малко, отколкото православните свещеници в Македония. "Жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си" (Мат. 9:37-38).
- Около хиляда граждани и 12 неправителствени организации протестират против проектозакона за детето. Молят и синода за подкрепа, тъй като смятат, че текстовете са в ущърб на семейството, сякаш първостепенна роля за децата се възлага на държавата, а не на бащата и майката. Какво е мнението ви като председател на комисията по образование към Св. синод?
- Светият синод е възложил на културно-просветния отдел да изготви проектостановище за подготвения нов закон за детето. В това становище ще изразим категоричното ни несъгласие с проектозакона за детето. Не може семействата да се лишават от правото да възпитават своите деца освен в случаите на безгрижие и злоупотреба от страна на родителите на децата, които са в рамките на изключенията и трябва да бъдат доказани.
- Вие отстояхте идеята мъчениците от Априлци да бъдат обявени за светци от православната ни църква. Заявихте, че и Левски трябва да бъде обявен за светец. Ще предложите ли това за разглеждане в синода?
- Според мен и според много други духовници и християни йеродякон Игнатий е монах, воин и мъченик. Монах - защото е спазил до края на живота си монашеските си обети, войн - защото е воювал за светата православна вяра и национална свобода на своя народ, мъченик - защото отдал живота си в името Христово. И да е имал някакви като човек прегрешения, кръвта на мъченичеството ги е умила. (24 часа)
