Коледа е. Ние всички сме християни. Или поне много искаме да сме християни и ако може това да ни послужи за пропуск, без много много уговорки лесно да преминем през света. Като членове на партията на Бога. Защото всяка вяра обещава нещо. Днешният човек е твърде различен християнин в сравнение с първата и втората генерация християни. Последният християнин се ражда християнин, той не се съпротивлява. Неговата единствена съпротива е тази на безразличието. Нелогично звучи, но колкото повече е набирало сили християнството, все по-малко и по-малко християни всъщност е имало. Сега, когато християнството е факт, не се намира човек, който да принесе някаква жертва за него. В началото, още по пътя към вярата, търсейки доказателства за християнството, е имало Авраамовци.
Гениалният образ на абсурда Авраам, който принася в жертва на Бога своя син Исаак. Единственото, най-свидното, невъзможното. Само човекът на най-големите съпротиви е способен на най-големите решения. Най-голямата загуба в християнството е, че днес установената християнщина не се сбъдва, не се постига. Тя няма съпротива. А всяка вяра е процес на сбъдване. Когато искаш вяра и страст, трябва да създадеш жажда и съмнение. Към вярата се върви. Както до любовта никога не се стига. Защото всичко, което един човек трябва да има от друг, е само очакването. Възможността на пътя. Премахнеш ли жаждата от пътя, както са сторили в християнщината, премахваш самото нещо. Християнството днес е премахнато, защото то не наранява достатъчно дълбоко. То е свършило така, както свършва една любов. Защото моят Бог не е този, който ми принадлежи, а този, на когото аз принадлежа.
Триумфиращата църква е обезсмислила Христовата църква, казваше един датски философ. Защото, ако всички сме християни, тогава за какво ще спорим. Как да изповядваш Христа насред християнщината. Да твърдиш, че си по-християнин от папата ли? Християнството е премахнато в християнщината. За да бъдеш християнин днес е достатъчно да отпразнуваш Коледа. Евтино и лесно се почита и празнува един победил Христос, обгърнат от власт и почести! Но колко от нас, християните, щяха да го разпознаят тогава, беден и нищожен Христос, бродещ в нищета. Един човек, който твърди, че е несъстоял се гений в обкръжение на безумци, прокажени, осъждани персони, апостоли - рибари, дрипльовци и голтаци. Колко от нас биха го последвали. Нима забравихте, миролюбиви християни, че дори камъните щяха се разплачат, но тълпата го осъди. Пак ние, същите хора, го осъдихме, разпнахме го. Явно, че човек обича истината, само ако тя е победила. Ако тя притежава. Ако тя е власт. Ала когато истината спори, когато е осмивана, подигравана, оплювана, тогава човекът е жалък страхливец.
Човекът е един и същ. Той се увлича по много неща, но никога по страданието и принижението. Никога по един унижен Бог. Разгледайте любовта си. Нима сте обичали човека, който умира от болка по вас?!
Всъщност истината не може да се присвоява. Не се присвоява с помощта на някой друг, дори с помощта на Христос. По отношение на истината няма никакви улеснения. Всеки започва отначало. Ние правим своя път единствено като вървим по него. И няма друг начин за познание. Това, което човек търси, е предварително изчерпване на бъдещето. Обещанието. Ограбване на бъдещето от мистерията. Така е в любовта. Така е и в религията. Днешната църква е плод на човешкото нетърпение за щастие. Тя е забравила, че невъзможното винаги може да се случи. Но случилото се вече не е изкушение. То е разомагьосване. И тогава, по идеята на Луис Карол се изисква да бягаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. В същото чувство. В тази губеща схватка с твоите собствени мечти.
Бог наистина съществува. Не същестуваме ние. Казваше някакъв мексиканец. Честита Коледа, християни!
Източник: В. "Новинар"