След дългогодишно прекъсване, тази година Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” възстанови тържествената церемония по връчване на свидетелствата за зрелост на своите випускници. „Като се предадете на Бога с пълно упование, отплавайте към брега на вашето спасение, към служението, което Бог ви е отредил. Вървете, станете негови свещенослужители. Но внимавайте, защото свещеническото служение е много достойно, но и много отговорно.” С тези напътстващи думи Сливенският митрополит Йоаникий се обърна към учениците, завършващи тази година Софийската духовна семинария. Ректорът на духовното училище, отец д-р Захарий Дечев, похвали Випуск 2011 като един от най-добрите по успех в най-новата история на учебното заведение. Общият среден успех на момчетата е и сред най-високите в страната.
Софийската духовна семинария е основана през 1903 г. като средно общообразователно духовно училище, в което се обучават младежи след 7-и клас. Семинарията се превръща в притегателен център за деца от цялата страна, включително и за етнически българи от Македония, Молдова, Украйна и Албания. Освен общообразователните предмети, учениците изучават богословски дисциплини, източно-църковно пеене, както и класически и западни езици. В храма към Духовната семинария момчетата преминават своята практическа богослужебна подготовка. Учебното заведение не загърбва съвременните технологии и е оборудвано с модерен мултимедиен кабинет и компютърна зала. Учениците живеят на пълен пансион, а издръжката им се поема от Светия Синод на Българската Православна Църква.
Николай Плещов от град Елин Пелин (син на о. Иван Плещов - б. р.) е един от тримата пълни отличници на випуска. Разказва, че е кандидатствал в Духовната семинария, защото баща му е свещеник. Учебното заведение изиграло важна роля за него и съучениците му не само с добрата образователна подготовка, която са получили, но и с това, че ги е изградило като личности. Николай все още не е взел категорично решение дали ще поеме по пътя на баща си и ще стане свещенослужител. Споделя, че му предстои изпит по български език в СУ „Св. Климент Охридски”, а специалностите, към които се е насочил са психология, философия или богословие. „За да поемем по този път, ние трябва да сме много сигурни в избора си, защото да станеш свещенослужител, не е лесен избор – казва Николай. – Трябва да си отговориш на много въпроси и да изпиташ себе си дали си достоен за това, дали можеш да отговориш на критериите, които поставя служението. Затова искрено се надявам след като узрея още, като видя повече от живота и когато съм убеден, че мога да поема по този път, да го направя. Все пак свещеник не е професия, това е призвание. Свещеникът се отдава на хората, той трябва да разбира техните проблеми и да живее с тях, да е готов по всяко време на денонощието, когато го повикат, да чуе молбите на миряните. Наистина е много трудно да си свещенослужител, особено в днешно време, когато малко хора ходят в църквата, защото са заобиколени от много материални грижи, далече са от Бога, далече стоят и от храма.”
Кое е най-ценното, което Николай ще отнесе със себе си, прекрачвайки прага на Духовната семинария и поемайки по пътя, който му предстои?
„Най-запомнящото е, че изградихме много добър колектив, макар че всички момчета сме от различни краища на България, дори от чужбина – споделя той. – През тези пет години се научихме да живеем с проблемите на другите, да се изслушваме, да си помагаме и заедно да се справяме с трудностите. Всичко беше в една много добра и приятелска атмосфера. Това е нещо, което ще запомним завинаги и ще го отнесем със себе си, защото приятелството ще си остане завинаги.”
Тодор Стоянов от Шумен пък философски заключава: „Имаше много хубави моменти. Трудно е да избереш един. Все едно да накараш някой да избере от цяла градина с цветя най-хубавото”. Той се озовава в духовното училище, воден от вярата и от напътствията на близки. „Избрали сме семинарията, защото за нас духовната храна е по-важна от материалната”, добавя той. Най-важното нещо, на което се е научил тук, е твърдата вяра. „Когато човек вярва, трябва да вярва истински и да отстоява своята вяра, защото тя не е само думи, а и дела” – категоричен е Тодор. Той възнамерява да продължи да учи богословие в СУ. „Когато станем готови, ще започнем да жънем житото на духовната нива”, заключава Тодор. Светослав Цеков от с. Световрачане, Софийско, пък е решил да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. „Надявам се каквото и да уча, каквото и да правя, че винаги ще бъда част от Църквата – споделя Светослав. – Не съжалявам, че дойдох в това училище и не съжалявам, че съм вярващ човек. Всеки човек вярва в нещо. Един вярва в парите, друг във властта и т. н. Аз вярвам в това, което съм. Вярвам в Бог. Вярвам, че винаги ще бъда част от Църквата, защото това ми носи радост”.
На горната снимка: абитуриентите на певницата. Вдясно е новият декан на БФ на СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-р Александър Омарчевски.
