- Отец Иван, повече или по-малко стават хората, които проявяват милост и състрадание?
- В предишни години ми се струваше, че стават повече. Но тази година май хората нямат нищо. Има си добри хора, има съчувствие. Но нямат възможност. Много хора обедняха. И имат нужда, вместо те да помагат, на тях да им се помага.
- В момента вие в дома за сираци "Свети Николай" на колко хора помагате?
- Около 130 човека са тук с дечицата. 50-ина човека само идват тук да взимат храна.
- Богати хора не ви ли помагат?
- Ами, тях ги няма. Тази година дойдоха само една групичка млади хора. Донесоха памперси, кърпички, одеялца. Предишни години събирахме от Коледа до Великден и от Великден до Коледа да имаме храна. Сега няма.
- Отдавате го на това, че е трудно на всички?
- Може би има и други фактори - това, че се изправиха срещу нас от една година. Воюваха и писаха жълтите вестници, че в този дом никой не работи. Че майките само ядат и пият кафе и лежат по гръб и раждат деца. Че ходят по магистралите - в това няма абсолютно нищо вярно. Това беше една клевета. Но явно много хора четат жълтата преса и й вярват. Защото намаля много броят на хората, които се обаждат. Преди идваха, помагаха. Сега никой не ме търси.
- Реши ли се окончателно въпросът със собствеността на сградите?
- Това не ме интересува. Аз каквото съм могъл да направя, съм го направил. Мълчат, никой не ме закача.
- Идва Великден. Вие за какво се молите?
- Искам да пожелая на всички християни весело посрещане на най-великия празник Великден. И нека Христос да възкръсне във всички сърца. И нека да помислим за тези около нас, да ги погледнем, да се огледаме. Да се подаде ръка, че всеки молещ да се зарадва, да се усмихне, да празнува, както всички други. Дано да стане по-добро!
- Това не ме интересува. Аз каквото съм могъл да направя, съм го направил. Мълчат, никой не ме закача.
- Идва Великден. Вие за какво се молите?
- Искам да пожелая на всички християни весело посрещане на най-великия празник Великден. И нека Христос да възкръсне във всички сърца. И нека да помислим за тези около нас, да ги погледнем, да се огледаме. Да се подаде ръка, че всеки молещ да се зарадва, да се усмихне, да празнува, както всички други. Дано да стане по-добро!
