В деня, в който Православната църква отбеляза празника Вход Господен в Йерусалим, група „православни войводи” нападнаха зала, в която се събират членове на „Свидетели на Йехова”. Тези „поборници на благочестието”, изглежда, вярват, че с бой и с чупене на глави предпазват съответния благочестив български народ от чуждоземни, а следователно сатанински влияния. Работата е там, че поднебесните духове на злобата, по думите на св. ап. Павел, никак не се впечатляват от мускули, камъни и бухалки. Това между другото.
Излиза следното: всеки, който не изповядва Православието=българщинАта, следва да бъде или (силом) вкаран в него, или добре натупан. Както се казва в Св. Писание: „Който обича тоягата, мрази сина си”. Ама там се казват и други неща: „Око за око, зъб за зъб” и т. н. Сиреч, ако ще я караме по старозаветния закон, за какъв Христос и за какво Възкресение говорим?
За този вид „поборници”, струва ми се, Църквата е нещо като запазена марка. Под знака на тази запазена марка практически се съхранява едно битово-магично и полуезическо „християнство”, което е много удобно за пропаганда и за имитация. То не изисква нищо повече от спазването на определени „народни традиции” от време на време. Ето защо следващите редове ще бъдат своеобразна кратка „проповед” именно за последствията от битовия магизъм.
Ултраблагочестиви братя и сестри! В седмицата на Страстите (страданията) Христови нека си спомним, що е то страдание. Да си го спомним, за да можем по-умело да го причиним на онези, които не са от нашите. Така ще им наместим ума, сиреч ще им направим добро и ще изпълним думите на Господа: „Добро правете на онези, които ви мразят!”. Подгответе осветените с боя великденски яйца (а най-добре направо купете дървени) и препашете поясите си за боя. Надявайте се на ръцете си, нежели на словата, нали е казано: „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае” (1 Кор. 8:2). Тъй че не обръщайте внимание на онези, които ви казват, че не знаете какво правите, а им напомнете, че и те не знаят.
Суперблаговерни! Обичайте се един другиго, както казва апостолът, и помнете, че истинският друг е само наш друг и за него се отнасят тези слова. Онези, които не са наши други, а някакви други други, не следва да бъдат нито обичани, нито утешавани, нито увещавани, нито даже уважавани като човешки създания по Божий образ и подобие. Те изкривиха учението на Църквата=българщинАта, затова ние ще им изкривим удовете. Естествено вие знаете, че нищо не знаете, демек и учението на Църквата, което онези изкривиха, също не знаете, но това не бива да ви служи за препятствие. Дерзайте! Смело, товарищи, в ногу!
Ами това е! Ей такава проповед, изглежда, е подходяща за Страстната седмица и за Възкресението Христово. И ще продължи да бъде подходяща до онзи момент, до който поне една малко по-голяма част от хората наистина научат в какво вярва и какво изповядва Православната църква. Няма нищо лошо в народните традиции, в козунаците, яйцата и баниците. Само трябва да помним, че те не спасяват от смъртта. И че Онзи, Който ни спаси от нея, няма нужда от тези неща.
В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе… В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца (Йоан 1:1-4; 10-14).
