Патриархът има едно голямо и горестно желание - да се помоли на св. Иван в храма на любимия си манастир “Зелениковец”. Това изповяда дядо Максим в неделя пред в. “24 часа”, като чу идеята на Русенския митрополит Неофит и на вестника приятелите на “Зелениковец” да се обединят и да го изправят от руините. “Зелениковец” е скит към Троянския манастир, който служи за лятна резиденция на патриарха. Комплексът включва владишките покои, черква, кухня, спалня за богомолци. Пътеката до него тръгва от водохващането над троянското село Черни Осъм и се вие 1000 м нагоре през дерета и хребети. Стига се пеша или на кон. Дядо Максим се изкачвал винаги сам, а с кон носели провизиите. Допреди десетина години легендарната обител е огласяна от песнопенията на патриарха и най-близките му сподвижници - митрополитите Неофит, Йосиф, Кирил. Патриаршеските покои са като монашески килии - маса, закачалка и легло с чифт дървени налъми и алуминиев леген. За последно патриархът се изкачва в скита на 85 години. После той запустява и рухва.
От къщата за богомолци са здрави горните 5 стаи с 18 легла, килиите под тях и магерницата са срутени.`
Паднали са и таваните на патриаршеската вила. “Лепя ги с хартия и тиксо”, казва Данка, която сама стопанисва “Зелениковец”. Преди една година вековна секвоя рухна върху храма “Свети Йоан Кръстител” и го порути. Той е изографисан от професори от Художествената академия, а прояденият иконостас е на Дебърската школа. Храмът е вдигнат през 1914 г., когато се ражда и патриарх Максим. Днес той не иска много - само да се поклони на св. Иван в зелениковската черква “Св. Йоан Кръстител”.
Скромното желание на българския патриарх е неосъществимо без помощ, защото всичко се нуждае от ремонт - храмът, покоите, къщата за богомолци.
Ще помогне ли държавата да се върне към живот святото място? Сам дядо Максим няма никога да повдигне този въпрос заради пословичната си скромност. Сега кураж на вярващите християни у нас са думите на Русенския митрополит Неофит: "Да върнем славата на скита!" и на премиера Бойко Борисов: “За началника (Бог) да не ви се свиди!”
Русенският митрополит Неофит: Да върнем славата на скита
Дай Боже, да се съберат повече ценители на святото място “Зелениковец” и да възстановят от руините този райски кът. Приятелите на "Зелениковец" могат и трябва да укрепят манастира и да го извадят от забравата - заради историческата памет.
С възхищение говоря за това място, защото красотата само майстор може да опише. Но нуждата от поддържане на тази светиня е огромна. Скитът "Зелениковец" е построен през 1832 г., а новият храм е вдигнат през 1914 г. - годината, когато се ражда патриарх Максим. "Зелениковец" отдавна играе ролята на синодална вила (това определение е правилното, а не като патриаршеска резиденция, както е писано по-горе; в този скит по 3-4-5 митрополита са летували десетилетия наред - б. р.).
Предназначението определя Пловдивският митрополит (Максим, митрополитствал от 1906 до 1938 г., родом от с. Орешака - б. р.), който е построил скита със свои средства, "за да служи това място за пост и молитва на стари манастирски братя", т. е. да бъде място за монашески подвиг. И за да служи за "поправка на здравето" при този прекрасен климат.
В “Зелениковец” открай време няма път, няма ток, няма дори агрегат, нито телефон. Но митрополити отпочиваха там. Наблизо е Владишкото изворче с хубавата букова вода, а насреща снаги изправят Кръстците, Купенът и Амбарица.
Скитът е богатство за светата ни Църква и за поклонниците на българските светини. Поетът Николай Ракитин го описва с възторг: "Зелениковец! Един прелестен кът в сърцето на Балкана. Един океан от зеленина. Една великолепна панорама за съзерцание." Ракитин посвещава на манастира и един от най-хубавите си стихове:
Обичам тоз самотен звън камбанен,
дух сякаш на самата планина.
дух сякаш на самата планина.
Животът там е сякаш призрачен и странен,
