- Професор Димитров, как се натъкнахте на мощите на светите първоучители Горазд и Ангеларий?- Това наистина стана случайно и благодаря на Бога за едно свое любопитство. Нали живея в блок "Елемаг", по време на посещението си в Албания реших да посетя град Берат - средновековния областен български град Белград, където местен управител в началото на ХI век е бил въпросният Елемаг.
- Спомнят ли си още там за него?
- За моя голяма изненада оказа се, че споменът за българското присъствие в Берат е изключително силен. Стои доста добре запазена дори средновековната крепост, в която навярно се е разпореждал Елемаг. Албанците наричат този период от историята си 400-годишното българско робство, без обаче да влагат в това пейоративен смисъл, подчертавайки само, че тогава всички са били просто християни - и българи, и гърци, и албанци. Наистина, градът и областта още през VII век са част от Куберовата държава, а при цар Борис I са присъединени към Първата българска държава. И така до падането под византийска власт през 1019 г. - една година след превземането на столицата Охрид от Василий II Българоубиец. В града и днес живеят албанци, част от които са православни християни, гърци и българи. Берат прилича много на Ловеч, и дори реката, която минава през него, се казва Осъм. Дали заради това, но се оказа, че Берат и Ловеч са побратимени градове. Така се натъкнах на мощите на двамата Кирило-Методиеви ученици.
- Къде се пазят те?
- В местната катедрална църква "Успение Богородично". Тук е мястото да отбележа, че макар по времето на комунизма албанският диктатор Енвер Ходжа да беше забранил религиите, няма нито една разрушена джамия или църква - просто са ги затворили. Така и в Берат е оцелял този средновековен храм заедно с тленните останки на Горазд и Ангеларий.
- Какви са доказателствата, че това са мощите именно на тези двама наши първоучители?
- Преди всичко разбрах, че в района е изключително силен култът към св. Седмочисленици. Но най-силно доказателство е поставената над мощите им икона. Тя е изографисана от местния майстор Онуфрий през 1547 г. На нея светите Седмочисленици са изобразени нетрадиционно. Петимата - Кирил, Методий, Климент, Наум и Сава, са нарисувани прави, горе в небесата. Под тях е изобразен средновековен Берат с църквата, в чийто двор лежат Ангеларий и Горазд. А това ще рече, че там са служили, там са починали и там са погребани.
- Но нали според житията Ангеларий е умрял в Плиска през 886-а, а за Горазд се предполага, че е бил епископ някъде във Великоморавия - в днешни Прага или Краков?
- Към житията на светците трябва да се подхожда предпазливо. Историята на Кирило-Мметодиевите ученици е малко по-различна. Писал съм неведнъж, че амбицията на Борис I е била не само народът му просто да се покръсти, но и държавата му да стане трети християнски център в Европа, равен на Константинопол и Рим. Нима случайно Голямата базилика в Плиска е по-голяма и от "Св. София", и от първоначалната сграда от IХ век на "Св. Петър" в Рим? Така че и създаването на азбуката от братята Кирил и Методий е негов политически проект, и усилията, които той полага, за да събере техните ученици в България. Част от които са и синове на български боляри, които Борис I изпраща да се обучават от солунските братя .
- Ангеларий е един от тях, но Горазд е моравец.
- Да, и затова той очевидно е дошъл малко по-късно - с тази група ученици, която условно може да наречем "венецианска". Имам предвид онези следовници на солунските братя, които са били продадени във Венеция като роби на един византийски търговец. Той ги отвежда в Цариград, където са освободени. Част от тях остават там, но повечето, сред които например е Константин Преславски, отиват в България, където Борис I ги чака с отворени обятия и ги обезпечава материално, за да могат да продължат делото си. Така че най-вероятно е Горазд да е един от тях.
- Защо обаче те се изпращани толкова далеч от столицата Плиска? Климент в Охрид, Наум в Лудогорието, а Горазд и Ангеларий чак в Берат.
- Цар Борис I е бил наистина мъдър държавник. Макар че успява през 870 г. да извоюва независимостта на българската църква, епископите в нея все още са гърци. И той не желае да се конфронтира преждевременно с тях, докато не е подготвил свои църковни кадри. Затова разпраща учениците на Кирил и Методий в периферията. Където, както знаем, те не само превеждат богослужебните книги и подготвят огромен брой духовници, но и грамотни миряни. Неслучайно и откритите напоследък от професор Казимир Попконстантинов манастири скриптории са край морето - също относително далеч от Плиска.
- С този си нов прочит на биографиите на Ангеларий и Горазд навярно отново ще провокирате историческата общност?
- В случая не просто провокирам, а направо моля всички колеги, които се занимават със средновековната ни история и книжнина, да се включат в една подобна дискусия. Може би някои от тях имат нови, непубликувани по едни или други причини изследвания за учениците на Кирил и Методий, и конкретно за Горазд и Ангеларий.
- Не е ли е редно тленните им останки да се приберат в България?
- Това вече е в компетенцията на Българската православна църква. Една църква трудно се разделя изцяло с подобни светини. Но, разбира се, едно временно пренасяне България за поклонение от вярващите винаги може да се договори с Албанската автокефална архиепископия. Както и евентуалното подаряване на част от тях. През последните години наистина БПЦ получи доста подобни реликви, включително и от Вселенския патриарх Вартоломей, и от покойния папа Йоан-Павел II, да не говорим и за откритите на наша земя това лято мощи на св. Йоан Кръстител. Но все пак това са мощи на чужди, по-точно на общи за християнския свят светци. Редно е все пак мощите на българските светци да почиват на родна земя.