- Ваше високопреосвещенство, Църквата прави днес шествие с искане религията да стане задължителен предмет в училище. Защо стигнахте до уличен натиск?
- Св. Синод на Българската православна църква всякога е бил искрено загрижен за бъдещето на България. То има едно конкретно измерение. Децата. Тяхното нравствено укрепване, възпитаването им в стабилни ценности, доближаването им до културните достижения на европейската цивилизация, която, прощавайте, е християнска. Виждането на Св. синод е, че такова възпитание е невъзможно без въвеждането на децата в основите на православието и запознаването им с основните наши добродетели и принципи, чрез вдъхновяващия подвиг на Иисус Христос. Последните 20 г. доказаха, че за този тип образованост няма алтернатива. Поправете ме, ако бъркам, но ми се струва, че всички са притеснени от нарастващата детска престъпност, наркоманията, насилието в училище. Образователната система не показва да има решение. Църквата просто подсказва верния път. Държавата има избора да тръгне по него или не.
Колкото до “натиска”, мисля, че България е свободна страна, в която всеки има право да изрази мнението си. Включително чрез шествие. Благодаря на “Труд” за възможността да призова нашите съграждани: “Елате, братя и сестри! Елате да извървим заедно стъпките от НДК до “Св. Александър Невски”, за да покажем, че децата ни не са ни безразлични”.
- Какво точно ще се учи - канонът или история?
- Нашето виждане е, че в началния и основен курс следва задължително да се изучава “Религия - Православие” с преподаване на основните догматични и канонични положения на вярата, която българският народ изповядва от 1200 г. Мюсюлманчетата ще учат “Религия - Ислям”. А тези, които не желаят да учат религия, ще учат “Етика”. В средния курс основните знания могат да бъдат допълнени с уроци по история на религията, където децата да се запознават с цялото многообразие на религиозните вярвания по света, всяко от които има своята хуманистична основа. Но не и преди да са получили ясната и сигурна опора и ориентирите на вярата на своите деди и прадеди. Иначе уроците по “всички религии” биха се превърнали в уроци по релативизъм и скептицизъм. Каквито притежаваме в излишък.
- Ако в едно училище има освен православни и мюсюлманчета, един син на пастор, едно дете от католическо семейство, едно еврейче и едно арменче, как ще бъдат разпределени по паралелки? Ще има ли отделен учител за всяко едно? И ще се учи ли в отделен клас дете на бахайци или будисти, например?
- Във всяко училище в Германия например се учи задължителен предмет “Религия” в контекста на католическото или протестантското изповедание, съобразно характера на съответната провинция, и алтернативно, но отново задължително - “Етика”. Децата, чиито семейства са с различно от основното изповедание, могат да учат “Етика”. Нека и при нас стане така. Може пък да се окаже, че мнозинството ще избере “Етика” и няма да има интерес към “Православие”. Какво ни притеснява?
- Защо религията да не остане свободноизбираем предмет? В Пловдив колко деца я учат?
- Нека зададем въпроса обратно. Защо физическото не се превърне в свободноизбираем предмет? Защо не физиката и химията, литературата или математиката? Защо ходенето на училище да не стане свободноизбираемо? Звучи абсурдно, нали? Обществото е преценило, че за доброто на децата те не следва да избират свободно дали да ходят на училище и е преценило, че за тях е полезно да изучават тези предмети.
Нима искате да кажете, че обществото е преценило, че за децата няма да е полезно да учат “Религия - Православие”? Нищо подобно. Просто държавата, в лицето на образователната администрация, отказва да даде този шанс на децата. Не разбираме защо. Кажете, кой от задължителните предмети учи, че трябва да се почитат родителите, да се респектират от законите, да сме състрадателни, солидарни и човечни? Че не трябва да отвръщаме на злото с насилие? Излиза, че материалистичните науки са задължителни, а моралът - свободноизбираем. Това ли ни казва образователната система? В петък Св. синод, заедно с клира и верните миряни искаме да зададем този въпрос още веднъж.
Иначе в Пловдив учат около 2000 деца. Голяма част от средствата за тези уроци се осигуряват от църквата. Специално искам да благодаря на тези общински ръководства, които подпомагат уроците по “Вероучение” от общинските бюджети. Вероятно ще е поучително, ако се направи проучване сред питомците ни каква част от тях са податливи към проявите на обичайната детска престъпност спрямо средното ниво за страната.
- Ще има ли достатъчно учители по религия?
- Да. Въвеждането на този предмет ще повиши интереса към съответните университетски дисциплини. Ще се стимулира развитието на православната книжнина.
- С искането за час по религия не искате ли всъщност държавата да разреши проблем на църквата. Която не може да привлече хората и опитва да го направи през училището?
- Църквата няма проблем. Нашата душеспасителна мисия изпълняваме неуморно и сега, според силите си. Не забравяйте, че спасението на човешката душа е акт на осъзната индивидуална свободна воля, който не може да стане с принуда. Никой не може да бъде вкаран в църква насила и никой не иска това. Проблем има държавата. Църквата само посочва къде е проблемът и се опитва да подскаже решението.
- Не е ли по-педагогично църквата да промени скования си облик и да привлече децата в неделни училища?
- Защо преподаването на “Религия” да е скучно? Библията е дала на човечеството най-прекрасните разкази. Цялата класическа световна литература черпи идеите и сюжетите си от Свещеното писание. В него има и радости, и скърби, любов и страдания, войни, триумфи и поражения, смърт и Възкресение. А и всички тези разкази са пречупени през призмата кое е добро и зло. Кое е правилното и кое - неправилното поведение. Нещо, което болезнено липсва днес.
- Скоро съдът в Страсбург сложи точка на разкола. Помирихте ли се с бившите отцепници?
- Разколът отдавна е преодолян в сърцата. Решението на съда в Страсбург просто потвърди този факт. За жалост разколът попречи на църквата да заеме мястото си в обществения живот още в началото на прехода. Изглежда целта на неговите подстрекатели беше именно да бъде разколебана и отслабена църквата, за да няма обществото необходимия морален стожер. Може би заради това и преходът ни бе толкова материалистичен, бездуховен и безчовечен. Слава Богу, това е минало. В момента църквата е по-единна отвсякога. Длъжен съм да подчертая, че заслугите на Негово Светейшество българският патриарх Максим за съхраняване единството на църквата още не могат напълно да бъдат оценени. Но след време ще заемат място в учебниците по история, редом със заслугите на отците, възкресили Екзархията през ХІХ век. (в. "Труд")
