Огнян Стоичков, председател на Комисията по образование и наука в Народното събрание: "За"
"Темата за обучението по религия е изключително важна и сериозна. Това е темата за морала, за доброто, които нашите деца трябва да научат и то в първите класове от своето образование". Това каза Огнян Стоичков, председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание.
Във връзка с предстоящото днес литийно шествие на църквата, той каза, че първата крачка е направена и самото обсъждане на този въпрос означава, че това шествие е постигнало една от целите си. По думите му – обществото има нужда от такова обсъждане, тъй като много отдавна се говори по тези въпроси, но нищо не е направено в по-решителен план. Стоичков каза, че трябва да се чуят различните мнения по темата в обществото. "Трябва внимателно да се регламентира този въпрос, тъй като поставянето му в контекста на задължителната подготовка означава действително държавата да осигури всички необходими условия. Това е въпрос на обезпечаване, на преподавателски състав, учебни планове", каза той. По думите му – има достатъчно богословски факултети и с кадри може да се обезпечи предмет „Религия” в училищата, ако държавата реши да има такъв.
"От гледна точка на преподавателски състав ми се струва, че държавата по-лесно ще се справи. От гледна точка на учебници и помагала, не виждам също голям проблем – въпрос на воля", каза той.
Огнян Стоичков заяви, че големият брой ученици, изучаващи като свободноизбираем предмет мюсюлманската религия, показва, че без санкция от държавата тази религия се изучава и се преподава. "Въпросът е преподавателите, които преподават тази дисциплина, дали са със съответното необходимо висше образование, дали са с педагогически профил. Това са въпроси, които трябва да се поставят и не трябва да се отлага във времето тяхното разглеждане до следващата „вълна” на тема „Религия”", каза той.
Румен Петков, бивш министър на МВР: "За"Подкрепата си към идеята за въвеждане на часове по вероизповедание в училище изрази днес в Плевен депутатът от Коалиция за България Румен Петков. Според него това е кауза, която си заслужава, защото по този начин на децата и обществото ни ще се даде сила и вяра. Повод за огласяване на депутатската позиция стана отслуженият в църквата "Света Параскева" молебен за връщане на вероучението като редовен учебен предмет в българското училище.
Според Румен Петков обаче в часовете по вероизповедание не трябва да се изучава само християнската религия, но и мюсюлманската. Като причина за това той изтъкна притесненията на държавата от внос на краен ислямизъм, който идва тогава, когато не се познава Коранът такъв, какъвто е, а се проповядва извратено.
Депутатът поясни още, че първо ние като християнска държава трябва да гарантираме на нашите деца-християнчета възможността да познават религията си. "Поколения наред сме били лишавани от възможност да познаваме християнството и това трябва да бъде променено веднага. Но ако искаме да предпазим държавата си и нашите мюсюлмани от крайния ислямизъм, ние трябва да им дадем възможност да познават Корана и мюсюлманската религия такива, каквито са" - каза депутатът. По думите му въвеждането на часове по вероизповедание в училище е благородна кауза, която си струва да бъде сериозно обмислена и подкрепена.
Според Румен Петков инициатор за въвеждането на вероучение като учебен предмет трябва да бъде Министерството на образованието и науката. Друг вариант е предложението за подобно нововъведение да бъде направено и от група народни представители, затова депутатът изрази готовност да участва в такава работна група.
В началото на месец септември Светият Синод започна кампания за въвеждане на вероучение в училищата, независимо че и сега в тях се преподава религия по желание на учениците. Мотивите на Църквата за въвеждането на този предмет са бездуховността на младото поколение и кризата на ценностите в обществото, която все повече се задълбочава. Според представителите на Светия Синод в часовете по вероучение децата ще се научат да спазват не само човешките, но и Божиите закони. Като довод в своя полза служителите на Църквата изтъкват факта, че в доста европейски страни вероучението е задължително в училище и като пример посочват Гърция и Румъния. (Дарик радио)
Екатерина Виткова, бивш зам.-министър на образованието: "За"Дилемата пред българското общество, дали децата да учат задължително този духовен предмет, е на път да се изроди в дребнави спорове относно името му. Така радетелите на каузата да бъде по-застъпено такъв вид обучение в българското училище на практика ще изгубят. Спорът за наименованието на предмета е вторичен.
Първият е: да го бъде или не?
Защото и в момента има достатъчно балансирано разработена и одобрена програма по религия с акцент върху православието, което е и традиционната религия в страната. (Впрочем има одобрена програма за българското училище и по ислям.) Има и учебници. На практика това са програмите, по които се преподава т. нар. СИП или "свободно избираем предмет" там, където директорът реши, че може и да го предостави като възможност на учениците си и където общината му предостави средства за тази цел. Това обаче се случва безкрайно рядко и на практика децата, които изучават религия по одобрените програми и помагала, клонят почти към нула на фона на общия брой ученици (под 1%).
Причината за този нисък процент не е, защото има толкова малко семейства, които биха искали децата им да са по-образовани в сферата на духовното, а защото въпросът пред тях е поставен така: ако искате детето ви да учи религия, има такава възможност, но като СИП. Т. е. има теоретична възможност, но ние не сме длъжни да ви създадем непременно условия за това.
При добро желание от страна на държавата този въпрос би могъл да бъде поставен също толкова толерантно и далеч по-честно. А именно тъкмо обратното: децата ви имат възможност да изучават религия като част от задължителната образователна програма и ние предоставяме часове по религия за тях. Това обаче не е задължително за вашето дете! Ако вие имате съображения против, детето ви ще посещава вместо това час по етика, по музика, по рисуване и т. н. Това е и подходът в повечето европейски страни (виж справката за европейския образователен модел по религия).
Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО: "Против"
По думите му, когато в гимназиалното образование се изучава етика, се получават познания за основните морални послания на всяка една религия. „Но това е съвсем различно от това, което се предлага в момента. Заради изключително агресивното навлизане на исляма в България през последните години, което е особено опасно за нас като народ, ние смятаме, че не може да се говори за подобно изучаване на религия в училищата”, беше категоричен още Костадинов. Той каза, че през миналата седмица е обиколил цяла България, като целта е била да се заснеме демографската ситуация в България. „Има училища, където контролът е толкова занижен, че едва ли някой от регионалните инспекторати по образование знае, за какво става въпрос. Има деца, които трудно успяват да съставят и едно изречение на български. Предствавете си, какво означава, ако в такива училища влязат хора като Ибрахим Ялъмов, ректора на Висшия ислямски институт. Това нещо с исляма ще продължи, защото няма държава и в крайна сметка трябва да направим така, че училището да си остане последната институция, в която ние всички сме просто българи, без значение какъв ти е майчиният език”, подчерта Костадинов. По думите му вече се говори за разделяне на образователната система за българи и за останалите. Това означава разпад на нацията и край на Третата българска държава. В Светия Синод има много хора, които са водени от добри чувства. Ние вярваме в техните добри намерения, но виждаме какво се случва в България”, каза още той.
С обучение в неделни училища се дава основното духовно знание, което всеки един православен би трябвало да има – например как да се кръсти, по коя икона от иконостаса да се разбере, как се казва църквата, коя икона какво означава. Костадинов каза, че самият той е посещавал подобно училище. Според него това, което се дава от подобни училища, е повече от достатъчно за децата. „Това зависи от инициативността на свещениците – където има млади свещеници, които са изключително образовани и надъхани да въвеждат православие сред децата, нещата се случват. В другия случай, дори и да се въведе „Религия”, децата може да не искат да посещават часовете. Първият вариант за нас е ефикасният, защото сме видели как Църквата може да работи”, каза още той. Костадинов даде като пример Варна, където към някои църкви са изградени постройки за неделни училища. „Сега се строи нов храм във Варна, където се строи специална сграда за неделно училище”, обясни още зам.-председателят на ВМРО.
Ако Българската православна църква беше толкова активна, колкото са ислямистите в България, сега нямаше да има нужда от провеждането на подобни протестни шествия, защото по-голямата част от подрастващите българчета щяха да бъдат обхванати от системата на съботно-неделни училища. В тях да се изучава евангелието и да се разказва на един достъпен език за малките деца съдържанието на Светото Писание, каква е същността на нашата религия.
Цвета Брестничка, Асоциация "Родители": "Против"
Асоциация Родители споделя становището на Българската православна църква, че българското училище е длъжник на децата и цялото общество по отношение на създаването на среда с ясно дефинирани етични норми, които да се отстояват систематично. В същото време ние смятаме, че часовете по вероучение няма да решат този въпрос. Светското училището е място, където деца от различни семейства, с различни религиозни вярвания се събират заедно, за да изградят една обща и споделена представа за света, в който живеем. Част от този процес е осъзнаването на ролята на религиите в развитието на човечеството, както и откриването на общите етични норми, които свързват различните хора, независимо от отношението им към една или друга религия. Училището е призвано да помогне на децата да изградят отношение на уважение, доверие и приемане по между си, въпреки естествените различия на своите родови или семейни традиции.
Наше дълбоко убеждение е, че преподаването на вероучение в училище би създало повече усещане за разделеност и различие, отколкото за връзка и общност. Това по естествен път ще доведе до консолидация на доминиращите вероизповедания, но и до усещане за маргинализация на децата, непринадлежащи към тях. Българското училище бавно и трудно открива пътя към толерантността и приемането на различията и допълнителното разделение на децата по религиозен признак не би допринесло за улесняването на този процес.
Доц. Александър Кьосев, ръководител на катедра История и теория на културата във Философски факултет към СУ "Св. Климент Охридски": "Против"
БПЦ няма право да говори от името на всички родители. Изпитвам уважение към хората, които отиват на литийното шествие. Но не смятам, че религията е единственият духовен път. В Европа се учи религия, но по тази начин, който се предлага тук. Хората, които не са вярващи, имат право на избор. Това заяви доц. Александър Кьосев - преподавател в СУ „Св. Климент Охридски". Изследвания на мнението на родителите, дали искат децата им задължително да изучават религия, не са правени, посочи професорът. Той заяви, че няма нищо против изучаването на религия, но то трябва да се преподава не задължително, а например в неделно училище. По думите му религията ще влезе в противоречие с други изучавани предмети и посочи за пример начина на създаване на света. Доц. Кьосев попита, дали в тези часове ще се учи религиозна толерантност. Според него училището трябва да създава условия за гражданска солидарност, което няма да стане с преподаване само на една религия.
По информация на Фокус, радио Дарик, в. Капитал, в. Сега и др.
Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО: "Против"По думите му, когато в гимназиалното образование се изучава етика, се получават познания за основните морални послания на всяка една религия. „Но това е съвсем различно от това, което се предлага в момента. Заради изключително агресивното навлизане на исляма в България през последните години, което е особено опасно за нас като народ, ние смятаме, че не може да се говори за подобно изучаване на религия в училищата”, беше категоричен още Костадинов. Той каза, че през миналата седмица е обиколил цяла България, като целта е била да се заснеме демографската ситуация в България. „Има училища, където контролът е толкова занижен, че едва ли някой от регионалните инспекторати по образование знае, за какво става въпрос. Има деца, които трудно успяват да съставят и едно изречение на български. Предствавете си, какво означава, ако в такива училища влязат хора като Ибрахим Ялъмов, ректора на Висшия ислямски институт. Това нещо с исляма ще продължи, защото няма държава и в крайна сметка трябва да направим така, че училището да си остане последната институция, в която ние всички сме просто българи, без значение какъв ти е майчиният език”, подчерта Костадинов. По думите му вече се говори за разделяне на образователната система за българи и за останалите. Това означава разпад на нацията и край на Третата българска държава. В Светия Синод има много хора, които са водени от добри чувства. Ние вярваме в техните добри намерения, но виждаме какво се случва в България”, каза още той.
С обучение в неделни училища се дава основното духовно знание, което всеки един православен би трябвало да има – например как да се кръсти, по коя икона от иконостаса да се разбере, как се казва църквата, коя икона какво означава. Костадинов каза, че самият той е посещавал подобно училище. Според него това, което се дава от подобни училища, е повече от достатъчно за децата. „Това зависи от инициативността на свещениците – където има млади свещеници, които са изключително образовани и надъхани да въвеждат православие сред децата, нещата се случват. В другия случай, дори и да се въведе „Религия”, децата може да не искат да посещават часовете. Първият вариант за нас е ефикасният, защото сме видели как Църквата може да работи”, каза още той. Костадинов даде като пример Варна, където към някои църкви са изградени постройки за неделни училища. „Сега се строи нов храм във Варна, където се строи специална сграда за неделно училище”, обясни още зам.-председателят на ВМРО.
Ако Българската православна църква беше толкова активна, колкото са ислямистите в България, сега нямаше да има нужда от провеждането на подобни протестни шествия, защото по-голямата част от подрастващите българчета щяха да бъдат обхванати от системата на съботно-неделни училища. В тях да се изучава евангелието и да се разказва на един достъпен език за малките деца съдържанието на Светото Писание, каква е същността на нашата религия.
Цвета Брестничка, Асоциация "Родители": "Против"Асоциация Родители споделя становището на Българската православна църква, че българското училище е длъжник на децата и цялото общество по отношение на създаването на среда с ясно дефинирани етични норми, които да се отстояват систематично. В същото време ние смятаме, че часовете по вероучение няма да решат този въпрос. Светското училището е място, където деца от различни семейства, с различни религиозни вярвания се събират заедно, за да изградят една обща и споделена представа за света, в който живеем. Част от този процес е осъзнаването на ролята на религиите в развитието на човечеството, както и откриването на общите етични норми, които свързват различните хора, независимо от отношението им към една или друга религия. Училището е призвано да помогне на децата да изградят отношение на уважение, доверие и приемане по между си, въпреки естествените различия на своите родови или семейни традиции.
Наше дълбоко убеждение е, че преподаването на вероучение в училище би създало повече усещане за разделеност и различие, отколкото за връзка и общност. Това по естествен път ще доведе до консолидация на доминиращите вероизповедания, но и до усещане за маргинализация на децата, непринадлежащи към тях. Българското училище бавно и трудно открива пътя към толерантността и приемането на различията и допълнителното разделение на децата по религиозен признак не би допринесло за улесняването на този процес.
Доц. Александър Кьосев, ръководител на катедра История и теория на културата във Философски факултет към СУ "Св. Климент Охридски": "Против"БПЦ няма право да говори от името на всички родители. Изпитвам уважение към хората, които отиват на литийното шествие. Но не смятам, че религията е единственият духовен път. В Европа се учи религия, но по тази начин, който се предлага тук. Хората, които не са вярващи, имат право на избор. Това заяви доц. Александър Кьосев - преподавател в СУ „Св. Климент Охридски". Изследвания на мнението на родителите, дали искат децата им задължително да изучават религия, не са правени, посочи професорът. Той заяви, че няма нищо против изучаването на религия, но то трябва да се преподава не задължително, а например в неделно училище. По думите му религията ще влезе в противоречие с други изучавани предмети и посочи за пример начина на създаване на света. Доц. Кьосев попита, дали в тези часове ще се учи религиозна толерантност. Според него училището трябва да създава условия за гражданска солидарност, което няма да стане с преподаване само на една религия.
По информация на Фокус, радио Дарик, в. Капитал, в. Сега и др.
