- Г-жо Икономова, просветният министър лансира идеята за възраждане на неделните училища по повод предложението на Светия синод за въвеждане на религиозно обучение в училищата. Вие имате немалък опит във воденето на часове по вероучение в неделно училище, сполучлива ли е тази форма?
- В каква форма да бъде и да го има ли религиозното обучение е един дългогодишен спор, който за жалост демонстрира прехвърляне на отговорност от страна на министерството на образованието и на Църквата.
Лично мое мнение е, че ако в училище се изучава най-общо казано предметът Религия, този предмет би придобил по-универсален характер. Ако се изучава само в неделните училища, това означава по-ритуален, църковен вариант. Като човек, който работи и с малки, и с големи ученици, мисля, че в горните класове след 9-ти клас трябва да се изучава сравнително религиознание от гледна точка на това, че трябва да има практическо приложение на този предмет. Когато хората познават основните догматични аспекти на различните религии, те изграждат една духовна култура, която след време ще им даде реална възможност да направят своя духовен избор и най-важното за една такава страна като нашата, в която има различни вероизповедания, ще изгради толерантност към другия. Аз съм много за неделните училища особено в по-малките населени места, но си ги представям във варианта на беседи и тълкувания в различни възрастови групи. В малките класове е добре децата да бъдат запознати с основните догми на християнската вяра или пък с мюсюлманската религия в зависимост от населението.
- И в двата случая обаче темата ще повдигне въпроса имаме ли достатъчно добре подготвени преподавателски кадри за тази специфична материя?
- Много е важно каква е цялостната личност на специалиста, който ще преподава религия. Защо го казвам. За жалост сме свидетели на едно профанизиране на религията, представянето й в нейния най-елементарен вариант без съответните тълкувания, а когато те липсват, коефициентът на полезност е много нисък и затова има отлив от желанието за познание на религия или пък нещата се простират само в плоскостта на ритуала, на традицията, т. е. на външната страна на религията. Чисто психологически всички, които се занимаваме с тази материя, трябва да бъдем наясно, че най-тежкият житейски избор, който прави един човек, това е изграждането на неговия мироглед и светоглед. Ако човек схваща себе си само и единствено като материално същество, периметърът на неговото възприятие за света ще бъде изключително тесен. Още от много малки трябва да изграждаме у децата уважение към собствената душа, към собствените преживявания и към всичко живо наоколо. Малкото дете все още носи в себе си идеята, че е свързано с целия всемир. Според мене българското образование е изключително голям длъжник от гледна точка на изграждането на духовна култура спрямо нашите деца. За жалост светското образование като че ли подпомага закърняването на тази чувствителност. Детето, растейки, се превръща в един унифициран възрастен човек, който е склонен по-скоро да рационализира вярата, а не вътрешно да я преживява. Бог не се доказва, Бог се живее. Всички, които работим в тази сфера, трябва да акцентираме на това вътрешно преживяване на вярата и тук и Църквата, и образователното министерство са отговорни. Отговорност на всеки българин е грижата към нашите деца, към съхраняването на тяхната душевност. България вече не само е в духовна криза, ние вече имаме резултатите и плодовете от духовната криза. Ако една икономическа криза може да се преодолее за две-три години, за духовната криза са необходими цели поколения. Прехвърлянето на въпросите - възможно, невъзможно, в каква форма - получава се една игра на сила между двете звена. Важното е, че светското образование трябва да се напълни с дух, а пък религиозното трябва да придобие съвременен облик, вариант, който да бъде съотносим към ценностната система на съвременните хора.
- Родителите ли са хората, които най-трудно ще бъдат убедени в необходимостта от едно такова обучение?
- Да, защото хората, които са най-чувствителни към тази тема, са именно родителите. Водещ е страхът, който е нормален, защото това са неща, които не са съотносими, реални и не са сетивни, както другите неща. Тяхната екзистенциалност е много различна, индивидуална и много относителна. И пак казвам, много е важен подборът на хората, които ще преподават религия. Самите родители, за жалост, също нямат достатъчно духовна култура и това също се оказва проблем. Нещата са многопластови, проблемът е сериозен и трябва сериозен подход, но лошото е, че много време мина в разтакаване на този проблем, в чуването на различни мнения, а растат поколения, които продължават да не могат да направят своя избор. В крайна сметка на всички трябва да е ясно, че ние живеем в един много отворен свят и тенденцията на симбиоза между светско и духовно образование все повече се налага. Бъдещето на нашите деца в този отворен е свят е да се докосват до други култури, други вярвания и наистина е задължително, според мене, да има сериозен пласт от духовна култура. Етиката на човешките взаимоотношения, толерантността е основното нещо. Това, да умееш да видиш в този срещу тебе уникалния. Говоря за една висша етика, за една положителност на отношение към света, която се изгражда именно благодарение на духовната култура, а не строго религиозна. Аз я наричам духовна култура, защото според мене трябва да се търси един по-съвременен и универсален вариант. И пак казвам: хората, които ще се занимават с това, трябва да бъдат ерудити, да не отиват в крайност и наистина да я има тази религиозна толерантност и положителен човешки елемент.
- Може би отричането идва от факта, че повечето от нас свързват религията с епохата на Средновековието и липсва тази съотносимост към светската култура, към духовността, която носи религията изначално.
- Именно. Като че ли сме свидетели на един архаизъм и тук Църквата може би трябва да подходи по-съвременно в начина, по който представя същността на религията. Религията не е само ритуалът. Трябва да работим първо върху това, човек да изгражда вътре в себе си личния храм. Когато там има изграден храм, пътят към обществения храм е разбираем и лесен. Така че едно осъвременяване, една адекватност на това, което иска съвременната човешка душевност, но за жалост това не го виждаме. Отделно чисто човешките разочарования от тази мудност на Църквата се натрупват и човек изгражда една мнителност. Оттук идва и страхът, както и от дългите години атеизъм.
- Именно. Като че ли сме свидетели на един архаизъм и тук Църквата може би трябва да подходи по-съвременно в начина, по който представя същността на религията. Религията не е само ритуалът. Трябва да работим първо върху това, човек да изгражда вътре в себе си личния храм. Когато там има изграден храм, пътят към обществения храм е разбираем и лесен. Така че едно осъвременяване, една адекватност на това, което иска съвременната човешка душевност, но за жалост това не го виждаме. Отделно чисто човешките разочарования от тази мудност на Църквата се натрупват и човек изгражда една мнителност. Оттук идва и страхът, както и от дългите години атеизъм.
- Отворени ли са децата към една подобна култура, имате немалък опит?
- Определено децата са отворени - с тяхното въображение и креативност, с тяхната идея за света. Моят опит е достатъчен, за да кажа с голяма категоричност, че точно в най-ранна детска възраст трябва да се работи. Самите родители също се ограмотяват покрай децата си. В един момент децата отново ще върнат тази духовна връзка, която при определени поколения е прекъсната. Много е важно да се създаде у детето етическа нагласа към света и оттук ще имаме не само духовна, но и гражданска, и екологична култура. Така че, преподавайки този предмет, да обърнем внимание на всички тези неща, а не просто да се преразказва библейската история. (КРОСС)
- Определено децата са отворени - с тяхното въображение и креативност, с тяхната идея за света. Моят опит е достатъчен, за да кажа с голяма категоричност, че точно в най-ранна детска възраст трябва да се работи. Самите родители също се ограмотяват покрай децата си. В един момент децата отново ще върнат тази духовна връзка, която при определени поколения е прекъсната. Много е важно да се създаде у детето етическа нагласа към света и оттук ще имаме не само духовна, но и гражданска, и екологична култура. Така че, преподавайки този предмет, да обърнем внимание на всички тези неща, а не просто да се преразказва библейската история. (КРОСС)
