В началото на октомври с тържествена св. Литургия, отслужена от двама митрополити (Неврокопски Натанаил и Американски и Австралийски Йосиф) и игумена на българския манастир на Атон Амвросий, започна честването на сто и десемдесетата годишнина на храм „Света Троица“ в южнобългарския град Банско. Той е смятан за най-големия православен храм на Балканите, построен през 1835 г. Съорганизатор на честването е Гражданско сдружение „Дядо Лазко“.
Дядо Лазко (Лазар Герман) е бил заможен банскалия, който е дарил терен и пари и е бил в основата на организацията по изграждането на храма. Неотдавна сдружението на негово име проведе среща на потомците на дарителите и издаде брошура с техните имена. Списъкът наброява 270 фамилии и 1081 лични имена, без да се посочва кой колко е дарил. Целта на Гражданското сдружение е запазването на автентичността на Банско и на местния самобитен фолклор и занаяти, на традиционните ценности на банскалии и преди всичко изучаването на местната история.
На пресконференция по повод годишнината на храма митр. Натанаил каза: „Този храм е израз на дълбоката вяра и на родолюбието на жителите на град Банско, тогава още село, и тяхната голяма жертвеност, за да се опази и вярата, и родът български. Храмът винаги е бил символ на единството на населеното място, в което се сплотяват вярващите и, по думите на Иисуса Христа, всички стават едно. Днес за нас храмът „Света Троица“ в Банско е един символ, който също ни сплотява и ни връща към корените, към делата на онези родолюбиви българи, които въпреки тежкото турско робство са били носители на свободния творчески дух. Дядо Лазко – един заможен банскалия с кантори в Европа и една банка – дава и залага от себе си всичко. Освен това съумява с вяра да въодушеви всички в селото да вземат участие, като казва, че ще трябва да се дадат много пари, за да се съгради храмът, и в същото време много ангария, доброволен труд. Ако дядо Лазко нямаше тази добродетелност, не би могъл да подтикне жителите на Банско, за да го построят. Трябва да се въодушевим от духа на тези хора, които са показали в една огромна империя – Османската, в която е имало много националности, какво може да направи българинът, макар и под робство. Сега имаме предизвикателството в свобода да покажем кои сме и със своята идентичност и култура да привнесем в общоевропейската съкровищница нашия национален дух и ценности, които са ни запазили през превратните събития в историята ни“.
Градежът на православния храм „Света Троица“ е изцяло дело на бански майстори – самата сграда, вътрешната декорация, иконостасът с иконите, кулата и часовникът на камбанарията, камбаните също са отлети от банскалии. В сдружение „Дядо Лазко“ вече са постъпили редица дарения от България и чужбина, които ще бъдат насочени за възстановяване на позлатата на иконостаса и на някои от фреските, които са силно пострадали, както и на декоративната украса по тавана и колоните. Повече за историята на храма научаваме от Никола Янчовичин, председател на Гражданско сдружение „Дядо Лазко“ в Банско:
„Банските търговци са гледали по Европата, избирали са и църква. Катедралата „Св. Стефан“ във Виена им харесва много и се уточняват, че такова нещо трябва да се строи в Банско. Обаче знаят закона – трябва да е на мястото на старо църквище. Закопават кръст и икона, уточняват площадката, дядо Лазко дава имота, братът на о. Неофит Рилски (монах, книжовник и просветител) и той дава. Викат турците, за да им покажат, че мястото е на църквище, търсят, намират кръста и иконата и те казват: да, тук може да се строи. Следващото е – църквата да не е по-голяма от джамия. Добре, но трябва ферман от султана. Събират пари, знаят, че трябва и рушвет, обаче чакат повод. На пашата в Солун му се ражда дългоочаквано дете, в Банско има традиция – носи се повойница (дарове на ханъмата). Отиват хора от Банско, пашата е трогнат, пита какво искате – църква! Чакайте ферман! Получава се ферманът, почват строителството, обаче църквата не трябва да е по-голяма от джамия. Сложили турците колчета, нашите ги преместили и правят зида, зад който не можеш да видиш вътре какво е. Почват да строят и веднага поръчват на големия камък над централния вход кръст с два полумесеца. Църквата е много по-голяма и когато се изгражда, турците казват – това трябва да се събори, защото не може Христос да има по-голям храм от Мохамед. Банскалии казват: чакайте, ама това е и за двамата.
Има и на други места кръст с полумесец, който обаче е долу. А нашите строители са ги сложили наравно и това запазва църквата. Освен имота дядо Лазко дава всичките жълтици, почват строежа от 1834 г., но парите свършват. Отива при Мехмед бей, наричан Алтън бей (Златния бей) в Неврокоп, лъже го, че му трябват пари за търговия, ще купува овни. Нищо подобно, дава ги за църквата. Но някой от Банско го издава, заптиетата оковават дедо Лазко и го затварят в тъмница – нямаме снимка, нямаме гроб. Или е умрял в затвора, или е убит. Забележителното е, че макар дядо Лазко да го няма, църквата е завършена, след две години е осветена. Колкото и да е било трудно на банскалии, след петнадесет години събрали пари, за да направят кулата, след още една година плащат часовник. Шестдесет години след като е построена църквата братя Велеганови от Банско, които са се изселили в Пловдив и имат голяма леярна, леят камбаните. Но понеже ние сме още под османско робство, от Банско поръчват на голямата камбана специален надпис. И когато турците чуват камбаните, отиват и виждат – на голямата пише: отлята по времето на султан Хамид Втори. Така и камбаните на храм „Св. Троица“ остават“ – завършва Никола Янчовичин, председател на Сдружение „Дядо Лазко“.
И днес достолепният храм „Света Троица“ в Банско смайва с огромното си пространство, с трите масивни врати, обковани с желязо, и многобройни високи прозорци със сводеста форма. Дървеният таван е превърнат от зографа Велян Огнев в звездно небе с облаци и ангели, а рисуваните от Димитър Молера икони върху големия иконостас поразяват с миловидното изражение на лицата. Изкусна дърворезба обрамчва голямото Разпятие Христово над олтарния вход. В дъното на храма са разположени женските отделения – с партер и два етажа балкони над него, преградени с изящна дървена решетка.
