- Ваше Високопреосвещенство, колкото и щастливи да са за християнския свят дните около Коледа, не можем да отречем, че изживяваме трудния период на кризата. Отразява ли се тя на празничното настроение?
- Несъмнено последните събития, които се случват в нашата страна заради финансовата криза, се дискутират и се усещат в обществото. Това кара хората да бъдат неуверени, да чувстват една нестабилност в себе си. Но независимо от икономическите обстоятелства православните християни, които се готвят да посрещнат светлото Христово рождество, очакват празника с особена радост и трепет. Имат дълбока вяра за посрещането на Спасителя. Затова ние не трябва да се страхуваме от финансовата криза. По-страшно ще е, ако настъпи криза на моралните ценности, на липсата на добродетели и устоите, които правят човека онзи образ, който Бог е сътворил. Така че тази финансова криза според мен ще се отрази в духовен аспект отрезвително и благотворно, защото хората ще видят, че не всичко на този свят са материални блага, не всичко са пари.
- Тук ли е мястото на Светата църква, която да покаже на българите пътя?
- Църквата е онзи спасителен кораб, който вече в продължение на 2000 години предпазва православния народ от бурните вълни на житейското море и го води към Христос. Църквата е дом Божи, където всеки може да усети онази благодат, която освещава всичко и всеки. Църквата е онова място, където богоизбраните и посветените свещенослужители са духовните водачи и пастири, които трябва да водят човешките души към спасение. Моят съвет е, когато човек изпадне в едно или друго душевно състояние, когато има терзания, скърби и дори радости, да идва в храма. Защото църквата е онази твърда скала, духовна крепост, която все още не е превзета. Тя е залог за преуспяване на всички онези, които стоят твърдо в нейното лоно. Историята ни показва как разбирателството между светската и духовната власт са водили до положителни резултати. Затова днес колкото по-скоро държавата осъзнае ролята и мястото на църквата в живота на българския народ и търси съдействието й при решаването на управленските въпроси, толкова резултатите ще бъдат по-добри и успехите ще са по-големи. В момента обаче, като че ли всеки иска да доказва себе си, воден не от общия, а от своя личен интерес. Докато най-различни партийни формирования се разделят на цветове и на политика, която те самите искат да прокарат, резултатите не са добри. Не трябва да забравяме, че политиката трябва да бъде една, а тя е благото и преуспяването на българския народ. Сега някои политици се опитват да игнорират църквата и да сведат задачите й само до една ритуалност по празниците. И тук диалогът между държавата и църквата приключва, а връзката трябва да е жива и ежедневна.
- Непостоянство има обаче и в самите хора, които само на празниците стават добродетелни, състрадателни и много вярващи. Защо не е така през цялата година?
- За жалост наблюдава се един процес около големите християнски празници като Коледа и Великден, когато хората истерично се втурват да помагат на гладните, на бедните, на децата по домовете. А сякаш между тези два най-големи светли християнски празника не се сещаме за църквата. Ако спре тази кампанийност в грижата за бедните, нагласата за ангажираност към тях ще стане неизменна част от човешкия живот. Не трябва да забравяме, че добротворството е една от добродетелите, които допринасят за нашето спасение.
- Като цяло българският народ добродетелен ли е?
- Аз мисля, че с течение на годините различните периоди на нашето общество обезвериха българина. Накараха го да таи в себе си една ненавист, злоба, завист. Причините са няколко. Основната е, че дълги години традицията между народа и църквата бе прекъсната и това нанесе основните поражения на нашето общество. Един народ, който е бил отделен от църквата като дете, отбито от майка си в невръстна възраст, търпи пагубни последици. Неговата истинска духовна храна е заменена с една идеология, целяща да замени потребността от религията. А когато вярата е подменена, се стига до негативизми. Още берем тези плодове, натрупани във времето, и това се отразява върху нашето общество и върху религиозното възпитание на младите.
- Затова ли българинът все още не умее да празнува големите християнски празници, а свежда всичко до трапезата?
- За жалост, връщайки се назад в годините, виждаме по-скоро едно пренебрегване на смисъла и значението на празника. Обръщаме същността му и го свързваме с чисто битовата страна - какво да има на трапезата, колко ястия трябва да сложим, колко души ще се съберат, колко голяма маса да се подреди. Всичко това е една минимална част от същината на празника. Преди да погледнем и да посегнем към храната, ние трябва в деня, когато честваме голямо празнично събитие от календара на светата православна църква, първо да наситим душата си с духовна храна. Вместо да спим до 10-11 часа, да станем рано и със съзнание и твърда вяра да отидем в храма, а не да сме там само в края на службата и да запалим показно свещ, защото такава била традицията. Трябва да отидем в църквата още в началото на самото богослужение, да участваме в него с молитва, да чуем евангелското четиво, да чуем проповедта на свещенослужителя и тогава, заредени с тази преди всичко духовна радост, да отидем и на празничната трапеза и да се повеселим.
- Какъв празник е Рождество за християнския свят?
- Празникът Рождество Христово е изпълнението преди всичко на дългоочакваното от старозаветния израелски народ раждане на Месията, макар хората да не са познали в него Спасителя. Рождество е онзи светъл лъч, който разпръсква мрака на старозаветното мъдруване и внася светлина. С него започва една нова епоха в историята на човешкия род. То е и началото на човешкото спасение. Празникът Рождество Христово, който църквата чества на 25 декември с особена тържественост, е свързан с онази радост, която е натрупана назад във вековете и е възвестявана от много достойни и богоизбрани мъже, които са водили народите към добродетелния живот. На този ден и на Бъдни вечер семейството се събира около бащиното огнище и се фокусира върху дългоочакваното идване на Спасителя, който да ни изведе от мрака на греха и да ни поведе по пътя на спасението.
- Какво ще пожелаете на българския народ за Коледа и за настъпващата Нова година?
- Нека все повече Божествена светлина да озарява нашите сърца, умове, нашите души. Да разпръсква мрака на страстите, на пороците и да сгрява сърцата ни преди всичко с онази велика Христова добродетел - любовта. Прекрачвайки прага на новото новолетие, аз искам да благопожелая на българския народ да не унива, да не губи вярата в Бога, да има надежда за по-доброто бъдеще и преуспяване на нашата нация. Преди всичко да чува както със сърцето, така и с ума си гласа на църквата. Онзи глас, който независимо от всичко ще доведе всеки един човек до тихия пристан, където е Христос.
В. "Стандарт"
