Кърджалиец ремонтира водопроводната инсталация на българския манастир "Зограф" в Атон. От 3 години пенсионираният ВиК инженер Харалампи Джелепов почиства и възстановява каптажи на извори, които снабдяват с живителната течност монашеската обител. Някои от съоръженията са над 200 години.
"В Атон попаднах случайно. Заведе ме мой приятел от Казанлък, който от много години помага на манастира", разказва Джелепов. Той признава, че при първото си пътуване е тръгнал като екскурзиант. Оказва се обаче, че в "Зограф" имат проблем с водоснабдяването. Джелепов, който цял живот е работил като ВиК специалист, направил оглед на изворите, каптажите и инсталацията. Кърджалиецът описал на монасите какво трябва да се направи.
"Това, което ме отведе в Света гора, не е случайно", вярва нашенецът. Не след дълго той предприема второ пътуване до Монашеската република, а след това трето, четвърто. Джелепов вече не си спомня колко пъти е бил в Атон.
При посещенията си Джелепов установява, че водоизточниците в района на "Зограф" са над 20, но постепенно повечето от тях са изоставени, защото не е имало кой да ги поддържа.
"В манастира живеят 20 монаси и 10 послушници. Всеки от тях има ежедневни задължения в живота на манастира. Освен това те отделят много време за молитви. Манастирската управа не може да отдели хора за странични дейности, каквато е поддръжката на водопровода, например", твърди Джелепов.
Действащите водоизточници били затлачени с тиня и коренища, а дебитът на вода в тях бил минимален. "Всеки има свое име - Горна майка, Долна майка, Ватопедска чешма, Ватопедска сестра", изброява Джелепов. Според него за проблема с липсата на вода допринася и фактът, че в района рядко пада дъжд. Това принудило монасите да направят сондаж край близката река. Добиваната по този начин вода обаче се ползва само за битови нужди. Според Джелепов може да се изгради пречиствателна станция на сондажа и така да се реши радикално проблемът с безводието. Монасите обаче дали да се разбере, че не желаят да ползват за пиене водата от сондажа. Те предпочитали от Кръстовата чешма, която е в манастира.
С почистването на 5 от водоизточниците освен Джелепов се заема бригада от няколко доброволци от ВиК-Кърджали Проблемът бил, че местата, от които се събира водата, са доста отдалечени от манастира, а до тях водят черни пътища. От "Зограф" осигуряват на Джелепов и работниците джип, с който да обикаля изворите.
Друг проблем, с който се сблъскват нашенци в Атон, е фактът, че в Монашеската република се работи само до залез слънце "Зограф" не е електрифициран, а се ползват генератори за ток, които задължително се изключват вечер", разказва Джелепов.
Друг проблем, с който се сблъскват нашенци в Атон, е фактът, че в Монашеската република се работи само до залез слънце "Зограф" не е електрифициран, а се ползват генератори за ток, които задължително се изключват вечер", разказва Джелепов.
Още при първия оглед на съоръженията инженерът е смаян от начина, по който е решен проблемът с водоснабдяването преди 150-200 г. "За първи път виждах толкова майсторски построени съоръжения по всички съвременни правила за изграждане на каптаж. Всичко е направено като по учебник, въпреки че тогава не е имало специализирана литература, твърди бай Харалампи. Галериите на водоизточниците са дълги до 150 м и са изградени със суха зидария. Според Джелепов малко майстори днес биха могли да направят нещо подобно. Инженерът допълва, че гениално е отвеждането на водата по специални конусовидни улеи, които можели да се почистват. Старите майстори са решили по още по-интересен начин пречистването на водата. Тя преминава през утаител с преливник, който има тръбичка за почистване.
Водата от всички източници се събира и съхранява в резервоар. Той е свързан с 200-годишна ВиК инсталация, която е изградена с оловни тръби, отвеждащи течността по всички етажи на манастира.
При почистването на водоизточниците се оказва, че част от тях са толкова тесни, че дори среден на ръст мъж трудно може да проникне в тях. В тесните тунели успява да се промъкне само един от майсторите - Желязко Христов. В крайна сметка 5-те каптажа са почистени и в момента общият им дебит е 100 грама/сек по време на сухия сезон Според изчисленията на инженера това означава, че за денонощие в резервоара се събират около 7 кубически метра вода.
При почистването на водоизточниците се оказва, че част от тях са толкова тесни, че дори среден на ръст мъж трудно може да проникне в тях. В тесните тунели успява да се промъкне само един от майсторите - Желязко Христов. В крайна сметка 5-те каптажа са почистени и в момента общият им дебит е 100 грама/сек по време на сухия сезон Според изчисленията на инженера това означава, че за денонощие в резервоара се събират около 7 кубически метра вода.
"Старите майстори са решили гениално и въпроса с тоалетните", твърди Джелепов. Нужници в манастира има на всеки етаж. Разположени са в 3 кули, които в средата са празни и имат перфектна вентилация. Тоалетните клетки на различните етажи са разпределени стъпаловидно. "Нечистотиите попадат в резервоар и се отмиват от него от дъждовните води", обяснява действието на системата кърджалиецът. Но той е впечатлен не толкова от системата за отвеждане, колкото от самите тоалетни. Оказва се, че още преди 200 години монасите са ползвали тоалетни чинии, на които може да се сяда. Манастирските бидета са изработени от дърво, а седалките на някои дори са тапицирани с кожа. "Предполагам, че тоалетните чинии са били ползвани от възрастни монаси", допуска инженерът.
Джелепов е убеден, че мисията му е да продължи с помощта си за Зографския манастир. Той отново заделя пари от пенсията си, с които да финансира следващото си пътуване.
Източник: "24 часа"
Източник: "24 часа"
