Подтикнат от Константинополския патриарх, православният свят се наложи от двайсет години като модел за екологическа ангажираност - и с мисъл, и с действие.
Брулен от крайбрежните ветрове, скътан в скалите като в стар кораб, един величествен силует се извисява над Средиземно море. Тази постройка във вид на футуристичен гръцки храм, открита през 1968 г. в западната част на остров Крит, се вписва съвършено в изключителния пейзаж, който сякаш й служи за украса. И със самата си архитектура Православната академия в Крит потвърждава репутацията си на авангарден център за грижи за екологията.«Нашият институт за богословие и екология е основан през 1991 г. в отговор на призива на Константинополския патриарх Вартоломей I да дадем принос в борбата срещу кризата в околната среда», разказва Константин Кенанидис, директорът на тази институция, отворена за междудисциплинарен обмен и икуменизъм.
Всичко, организирано тук, е в служба на изграждането на «зеленото съзнание»: конференции, публикации, дори «музей на критската флора», открит преди година благодарение на колекциите на френския ботаник Жак Зафран. Изложени са 9000 растения, много от които са застрашени видове. «Наблягаме особено на ученическите посещения, тъй като много от днешните деца нямат никакъв контакт с природата», заключва Георгиос Влантис, служител в академията. В ход е обзавеждането на учебна градина и ателиета, които да възпитават в отговорно отношение към биологичното разнообразие.
Манастирът в Солан – образец за агроекология
И във Франция православните монахини са опитни в градинарството. Поемайки през 1991 г. манастира в Солан, близо до Бастид д'Енгра (департамент Гар), те са съчетали облагородяването на земите си с грижите за околната среда. Пиер Рабби, агробиолог от алжирски произход, си спомня за срещата си с монахините: «Предложих им да направим от Солан нещо като експериментално екологично селище от общ интерес. И ефектът е очевиден: румънските православни манастири се обърнаха към мене за съвет, за да последват примера. Солан ще се превърне в образец за агроекология». Съставено от 40 хектара гори и 20 хектара обработваема земя, това манастирско имение е изцяло отдадено на биологичното земеделие.
И във Франция православните монахини са опитни в градинарството. Поемайки през 1991 г. манастира в Солан, близо до Бастид д'Енгра (департамент Гар), те са съчетали облагородяването на земите си с грижите за околната среда. Пиер Рабби, агробиолог от алжирски произход, си спомня за срещата си с монахините: «Предложих им да направим от Солан нещо като експериментално екологично селище от общ интерес. И ефектът е очевиден: румънските православни манастири се обърнаха към мене за съвет, за да последват примера. Солан ще се превърне в образец за агроекология». Съставено от 40 хектара гори и 20 хектара обработваема земя, това манастирско имение е изцяло отдадено на биологичното земеделие.
Екологията е «самата основа на живота»
Всяка година в края на лятото в Солан е организиран ден на молитва като отзвук на отправяната от Цариградския патриарх от 1989 г. «Всяко посегателство срещу околната среда вреди на любовта на ближния. Съществува дълбока връзка между човека и творението», казва отец Пласид Дьосей, основателят на общността, за когото това отношение има духовни измерения. Пиер Раби, който преди 14 г. е основал Асоциацията на приятелите на Солан, споделя, че не изповядва «никоя религия». Но твърди, че «в православния свят ангажиментът за екологията е най-ясно изразен». Екологията, добавя той, «е самата основа на живота. Ако разрушим биосферата, какъв живот можем да поддържаме в бъдеще?».
Асоциацията обединява повече от 200 ентусиасти и надхвърля кръга на манастирската общност. «Виждаме да идват хора от всички професионални и духовни хоризонти: православни, католици, дори будисти», разказва разпалено отец Дьосей. Участие в поддържането на собствеността, обмен на знания и опит – ангажиментът изглежда конкретен. «Това, което ценя по време на срещите в Солан, е личното свидетелство на всеки. Не става дума за интелектуални изяви, ние сме насочени към човешкото», добавя Елен Банос, 53-годишна, с петнайсетгодишен опит в разпространението на биопродукти.
На вниманието на местните църковни общности
Същевременно тя държи да не създава впечатление за някакво униформено «зелено православие»: «В православните енории във Франция се говори по-скоро рядко за екология, верните се чувстват слабо засегнати от тези въпроси», споделя със съжаление тя. «Без съмнение защото живеят в градовете», добавя отец Дьосей. Но нещата се развиват: Вселенската патриаршия наскоро публикува на интернет страницата си едно помагало, наречено «За зелена енория», предназначено да събуди съзнанието на местните църковни общности за «уважението към творението».
Същественото е да научим да виждаме «материалния свят в рамките на връзката с Бога», беше обобщил свещеник Живко Панев, преподавател в православния институт «Св. Сергий» в Париж, по време на един дебат в Европейския парламент в Страсбург през 2008 г. Според него това осъзнаване преминава през преоткриването на християнския живот: причастието, разбира се («космическо събитие, обединяващо творението в цялата му пълнота»), но също и поста, милосърдието и гостоприемството, които подтикват «да не се гледа на света като на безкраен източник за удовлетворение в личен план». Ако хората се върнат отново към тези ценности, смята той, те ще могат «да разрешат и екологичните проблеми».
Превод: Юлия Талева, кор. на БНР в Париж
La Croix, 19 октомвриПревод: Юлия Талева, кор. на БНР в Париж
