Мобилно меню

4.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (88 Votes)

4867489236526jpgЕвангелието за десетте прокажени. Спомняте си, че десет прокажени бяха изцелени, но само един от тях реши да се върне при Христос и да отдаде слава на Бога, a той беше самарянин, т. е. с тази вяра, не с правилната, а с вяра с отклонения. Но се оказа, че това не е толкова важно за истинското чувство на благодарност към Бога. Нали? На друго място, отново на самарянка, Христос казва, че главното не е видимото правилно благочестие, а поклонението на Бога в Дух и Истина. И в притчата за ближния помощ на човека оказват не правилно почитащите Бога юдеи, сред тях свещеници и фарисеи, не тези, които „всичко спазват“, а отново този същият „неправилен“ самарянин.

А ето как мислим за тази притча, за десетте прокажени, ние, православните. Че този, който се е върнал, очевидно съм аз. Аз съм онзи истински поклонник, аз непременно бих се върнал, за да въздам Богу слава.

В тази притча обаче не съм аз, там не сме ние, православните, а там са тези, които ние, истинските, не смятаме за хора. Там са тези, за които сме сигурни, че са в една или друга ерес и разкол.

Това е притча за нас, православните. Тя е за нас, които сме уверени, че сме единствено правилните тук, а всички останали ще погинат. Но ето, че в този същия момент именно тези неправилни се оказват по-близо до Бога. Те се държат по-християнски от нас, истинските правилни християни. Те са по-благодарни на Бога от нас и Го прославят – да, не с много верни думи и не с много правилно разбиране за това, какъв е Бог. Само че по-честно и по-искрено. Всички тези истории за самаряните всъщност са за нас, за това, че не бива да си вдигаме носа до небето, понеже само ние сме истински и правдиви, а трябва да сме по-прости. Трябва да осъзнаваме, че поради тази своя непростота и вяра в своята изключителна праведност и правилност, деветима от десет от нас, православните, забравят да кажат дори „благодаря“ на Бога за Неговите благодеяния. А някакви си там презрени харизматици или петдесетници дори си остават истински Божии чеда въпреки цялото си погрешно богословие и липса на правилни ритуали…

По-прости, по-прости трябва да бъдем ние, православните. За това е тази притча.

Източник: лична страница на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d9ycp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики