Мобилно меню

4.8545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (110 Votes)

photo1655461727 1 768x575

Свещ. Георгий Гуляев, бивш прессекретар на Донецка епархия, разказва как се е развил църковният живот в Херсон по време на руската окупация от края на април до ноември м. г., за различните реакции на свещениците, за верността към Христос и предателството към събратята. Събития като описаните обясняват и сложната ситуация, в която се оказа УПЦ.

Не знам дали учителите, полицаите, професионалните политици и журналистите биха написали нещо подобно за своите колеги, но аз ще се опитам да кажа няколко думи за моите събратя и небратя. Защото изглежда, че няма кой друг да пише, а времето е малко.

Нека ви напомня, че нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. беше пълна изненада за всички, освен за военните. Обикновените „цивилни“ бяха в шок и в рамките на няколко дни Херсонска област, включително областният център, беше завладяна от окупаторите. След като смазаха съпротивата на военните, разстреляха участващите в териториалната отбрана, руснаците очакваха да получат хляб и сол от „благодарните херсонци, освободени от укронацистите“. Вместо това обаче получиха ежедневни проукраински митинги в Херсон и областта, които само месец по-късно бяха разпръснати с автомати, шумови гранати и арести на активисти. На тези митинги присъстваха и свещеници от УПЦ. Моите братя стояха с плакати „Не на войната!“. После при тях дойдоха от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и ги поканиха „на разговор“.

Като цяло интересът на ФСБ към свещениците от УПЦ е тема за отделна публикация. Ще отбележа само, че служителите по сигурността не можеха да повярват, че православните свещеници не са ръководени от украинските правоохранителни органи. „Кой е вашият ръководител от СБУ?“ – беше задължителният въпрос. Отговорът – „Нямаме такива!“ – очевидно не задоволяваше разпитващия. Разпитът продължаваше. След няколко месеца разпити на всички достъпни духовници се оказа, че наистина няма такива куратори, но за първите свещеници, които бяха повикани на разпит, вече беше твърде късно…

Междувременно някои събратя създадоха благотворителни организации в църквите. Местните бизнесмени, които желаеха да помогнат на жителите на Херсон, с готовност разпределяха храна от складовете чрез храмовете, а по-късно организираха топли обеди за нуждаещите се и ранените от военната зона. Тази активност скоро беше забелязана от руските военни и те се опитаха да организират разпределението на хуманитарните си помощи също чрез храмовете, със задължителни кадри за руската телевизия. Отците правеха каквото могат, за да се справят.

Въпросът за неспоменаването на Московския патриарх Кирил по време на богослужение беше решен на събрание още през първите дни на войната. Когато в града влязоха руските въоръжени сили, споменаването беше възобновено под пряк натиск и заплахи. Въпреки това обаче при тези условия петима свещеници от Херсонска епархия все пак сложиха подписите си под писмо-обръщение за църковен съд срещу патр. Кирил. А през цялото време в социалните мрежи течеше непрестанна битка за истината за тази война. Отбраняваха се от руските граждани и от тези в Донецк с тяхното „потърпете няколко седмици – ние ви носим мир и свобода“. Но аз знаех в какво може да превърне Херсон „руският свят“ – пред очите ми беше Донецк от 2014-2021 г.

След събора в Киев през м. май нещата започнаха да се проясняват. Съборът в Теофания ясно се изказа против каквото и да било единство между УПЦ и Руската православна църква. И веднага привържениците на „Светата Рус“ излязоха от своите енорийски стаички и килии. Няколко десетки духовници, нахранени с руска хуманитарна помощ и щедри обещания за благополучен живот, нагледали се на пропагандата по руската телевизия, започнаха да разказват на паството за „общия купел и традиционните освободители от нетрадиционните ценности“. От амвона и от екрана, целувайки Салдо и Стремусов, размахвайки трикольора… И какво толкова?! Сраженията бяха далеч, руската телевизия показваше правилната картина, интелигентните хора напускаха Херсон, страхуваха се или мълчаха, така че беше налице идеална ситуация за появата на нов църковен елит.

И той се появи – започна да се промъква в Херсон от покрайнините и областните центрове, създавайки странни съюзи с гръмки лозунги за решаване на съвсем обикновени проблеми. Първото нещо, което новият църковен елит направи, беше да съставят списък на „враговете на народа“. И нямаха смелостта да го подпишат сами – глупаво използваха за доноса един светски човек, бивш служител на руските служби за сигурност от Москва. Може би и по-рано си бяха сътрудничили с него по съвсем прозаични въпроси – културни стипендии, контрабанда на стоки през границата или нещо подобно. Сега обаче решиха да съставят списък на личните си врагове и да предадат събратята си свещеници от УПЦ на руските окупатори. Написаха го хубаво, без грешки, с всички титли, длъжности и по реда на йерархичното положение. От московския куратор се изискваше само да представи формуляр, печат и подпис. И… го публикуваха в собствения си телеграм-канал. Голяма конспирация, както се казва.

Писмото свърши работата, която бяха замислили. Първо свещениците получиха призовки от комендантството, а на всяка служба присъстваха цивилни и провеждаха превантивни беседи. По-късно започнаха арестите. Някого държаха затворен в килия в продължение на дни и нито семейството, нито енориашите знаеха къде е изчезнал свещеникът. След това го пускаха. Един от свещениците на Херсонската епархия на УПЦ прекара под такъв арест почти пет месеца – от август 2022 г. …

В Херсон „руският свят“ не пусна корени и не може да пусне. На 11 ноември 2022 г. жителите на Херсон посрещнаха украинските войници по същия начин, както и руските войски – със синьо-жълти знамена. За разлика от март обаче – с благодарност и сълзи в очите. След като преживява осем месеца окупация, репресии и психологическо насилие, Херсон остава украински. За което сега си отмъщават с особен цинизъм – ежедневен обстрел на къщи и инфраструктура, тежка хуманитарна ситуация (в много райони няма електричество, вода и канализация), смъртни случаи от рани и ненавременно оказана медицинска помощ.

В града все още се провеждат служби в православните храмове на Украинската православна църква. Православните свещеници, останали в града, са истински герои! Подложени на постоянни бомбардировки и в много трудни морални и физически условия, те продължават да утешават, да се молят и да помагат на енориашите си да оцелеят в тези условия.

Днес хората от левия бряг на Херсонска област чакат освобождение. Свещениците на УПЦ също го очакват. Някои с надежда, други – с ужас. Колаборационистите в раса, които избягаха от града, вече си търсят място в Руската федерация. Отци-несъбратя, вие се скрихте от хората. От Бога обаче няма да се скриете – Той вижда всичко!

* Източник: личен профил на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d3uk9 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин