Руският филолог и богослов Максим Калинин, преподавател по древноеврейски език, изследовател на месопотамската християнска мистична традиция, живота и творчеството на източносирийските мистици, е бил уволнен от Общоцърковната аспирантура и докторантура на РПЦ, без да се посочват причини за това. Това съобщи неговият колега игумен Арсений (Соколов).
В социалните мрежи Максим Калинин се обявява срещу войната с Украйна, в лекции и публични речи призовава за мир и миротворчество, критикува отношенията между църквата и държавата в Русия и подкрепата за авторитарни и диктаторски режими.
През последната седмица той критикува телевизионната поредица „Войната и Библията“, разпространявана от официалния църковен канал „Спас“, в която водещият и свещеник се позовават на сюжети от Стария Завет, за да внушат, че милостта към враговете е отстъпление от Бога. Особено скандален беше последният епизод, в който свещ. Игор Фомин и водещият Борис Корчевников разговарят в окупирания от руските войски град Волноваха в Донецка област, който беше почти напълно унищожен при нахлуването на руските войски през пролетта.
Свещеникът твърди, че „Бог дава непосредствена заповед на еврейския народ да очисти земята от народите, населяващи обетованата земя“. При редуване на кадри с руини на древни градове и изгорели къщи в Украйна Фомин твърди, че „тези цели народи отиват в забвение, в небитието, а на тяхно място се издигат други народи“. Двамата се съгласяват, че милосърдието по време на война може да попречи на Божията воля.
Максим Калинин коментира този епизод със следния текст:
Един сирийски автор от 4 в. е написал отзив за филма на телевизия „Спас“ – „Войната и Библията“:
„Също така, когато юдеите постъпваха нечестиво, Бог вдигна срещу тях асирийския жезъл и ги повали с него. От деня, в който нашият Господ премахна враждата и с кръвта на Кръста примири земното и небесното, и спря войните до края на света, тогава, ако асириец излезе [на война], не нашият Господ го въздига, и ако римлянин слезе на война, не нашият Господ го въздига, и ако пророк излезе, изпълнен с ревност, и убива грешници, не нашият Господ го изпраща, но сега това се случва, защото у всички тях се надига злото.
Защото нашият Господ сътвори мир, но синовете на Адам не искат да има мир, нито пък се помиряват помежду си, както пише апостолът: „Прощавайте, ако някой има жалба против някого, както Христос прости на всички вас“ (срв. Кол. 3:13). О, ако те бяха поискали да се отдалечат от злото! Сега нашият Господ не води войни, както в първите [времена]. Те (hennon-ū) са тези, които по собствена воля отиват да воюват срещу хората – но всеки, който въстава срещу ближния си, нашият Господ го хвърля пред Себе Си, както е казал: „Който вдигне ръка срещу ближния си, няма да бъде оправдан“ (виж 1 Цар. 26:9).
Така че и двете страни [т. е. римляни и перси] вдигат ръце едни срещу други във война и воюват в този век – а в бъдещия век ще бъдат измъчвани за това, че не са застанали [по пътя] на мира, който нашият Господ е установил на земята и на небето, и че са започнали тези войни, които Той е спрял до краищата на земята, казвайки: „Ако искате кръв, ето Моята кръв: пийте и ще имате живот, а не пийте взаимно кръвта си, за да не умрете“. Но те Го убиха и изпиха кръвта Му, и не се засрамиха, и ето, пак пият кръвта на братята си – това, което Бог намрази и отхвърли от първия ден“.
* Откъс от „Книгата на степените“, сирийски християнски текст, който най-често се датира в 4 в. Смята се, че авторът е живял в Персия, близо до размирната римско-персийска граница.
