Мобилно меню

4.9757412398922 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (371 Votes)

Screenshot 2022 02 28 at 12 24 41 Как да останем хора тези дни 2На Великден ми попречиха да кажа на украинците, че тяхната болка е наша болка, а на руснаците, че тяхната скръб и техният срам са моя скръб и мой срам. Днес след Литургията имах среща с младо семейство – граждани на Украйна, избягали от окупирано селище близо до гр. Ирпен край Киев. Наложило им се да бягат заедно с децата си с вдигнати ръце. Къщата им е разграбена от мародери, а бизнесът им е отнет от партньори.

Всеки ден войната от различен ъгъл ни бомбардира със своите сводки, сервира ни какво ли не. Да избягаш не е възможно, дори когато не си съгласен със „скъпите коли“ на бежанците или негодуваш от факта, че „им се помага, когато в страната ни има толкова нуждаещи се“. Пак си въвлечен, ако не пряко в самата война, то в това, което тя е донесла на нашата земя.

Война е.

Страшна е. Разделя, убива, руши, граби, лъже, пропагандира, манипулира, обезсилва, ранява. Умножава греха и добродетелите.

Изморих се. Понякога ми е страшно. Мъчно ми е от цензурата, от автоцензурата, от мълчанието, от недомлъвките, от празните приказки и напразните и грозните усилия да „натриеш носа на своя брат или сестра“ с груб език.

Най-много ме е страх от лъжата и липса на искреност. Да, тази искреност, която е чиста, братска, откровена. Сигурно ще ме попитате, защо споделям тези неща тук и сега? Ще ви кажа: защото много ме боли и знам, че и на много други хора войната им донесе голяма болка. Не мога да свикна с войната и лъжата и не искам, не мога да се държа все едно нищо не се случва, не мога да приема оправданията. Тази проклета война ме дебне отвсякъде. Не, не мога да избягам. Ще трябва да живея с нея. Още дълго ще живеем с нея.

Много хора мислим пасхално, пролетно, с надежда, мислим, че войната и нейното зло някак ще ни подминат. Но Пасха не значи само подминаване, а значи и Изход. Изход от робство. От робството на греха и лъжата. И веднага си задавам въпроса: защо, имайки още живи рани от Втората световна война, още не сме си научили нейните уроци? Наистина ли от нас и нашата съвест нищо не зависи?

Вярвам, че дойде време да си научим уроците.

Моля да търсим до последно любов и диалог, да общуваме, защото злобата се ражда от страх да се погледнем в очи и винаги работи зад гърба.

Христос воистину воскресе!

Текстът е от фейсбук профила на автора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8rqfu 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики