Трябва да признаем, че Руската православна църква като структура не успя да намери нито една дума нито да осъди явното и очевидно зло, нито да подкрепи страдащите от него.
Отделни хора, включително и такива в сан, разбира се, успяха, и то неведнъж, да говорят за това на глас – със значителен риск за положението си в тази структура.
А тези, които са здраво вградени в нея, или тържествено благославят злото, или разсъждават за неразбираемостта на случващото се.
Можете да спорите за много неща: за езика на богослужението и календара, за подкрепата на правителството или неучастието в политиката, за най-различни въпроси. Но ето, че идва очевидно и ужасно зло и става ясно, че зад общите думи за духовността се крие празнота. В еднаква степен и у тези, които са за църковнославянския, и у тези, които са за руския, и у тези, които са за партията, и които са за неучастие в партийния живот…
Нека всеки си прави изводи за себе си, но наблюдаваните факти са такива. Уви.
И, между другото, дали при руските протестанти и римокатолици, при мюсюлманите и евреите се получи различно? Към тях, може би, има по-малко изисквания, тъй като те не се свързваха толкова силно с държавните структури.
Източник: фейсбук профил на автора
Андрей Десницки е известен руски библеист и филолог, публицист и писател
