Не съм на нивото на Пловдивския митрополит, но вярвам, че за Църквата спасението на душите, които са безсмъртни, би трябвало да е по-важно от собствеността върху земята, която е преходна. „Защо ще ни глобяват, да започнат направо да ни убиват. Разрушиха икономиката, отнеха ни стопанството, отнеха ни децата. И това не им стига. Не, те ни искат и земята. В света има безумно количество пари и с тях ще ни купят“. Тези внушения, доколкото разбирам, се отнасят за Европейския съюз. Но не липсата на земя направи българите емигрантска нация, а липсата на свобода, справедливост и перспектива. И ЕС не ни отне „децата“, навързани като „три синджира роби“ – те самите го избраха. Защо не отидоха в Русия – та там има най-много земя в целия свят? Иска ни се по важните обществени теми по-често да се чува гласът на БПЦ, но ако ще се чува по този начин, „исихията“ е за предпочитане...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcch6
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
