То се появяваше навсякъде, където имаше и най-малката вероятност нещичко да се случи неоцапано. Въпреки масираната рекламна кампания на всякакви прахове за пране, Петното винаги си оставаше неизличимо. Заплахата от Петното така стряскаше някои хора, че дори когато хващаха перото с най-добри намерения, ръката им трепваше и те неволно го изобразяваха някъде по белия лист, сред подредените редове с мъдри мисли. Други започнаха да се притесняват да правят каквото и да е, ако в резултата отсъстваше Петното. И на Петното не се налагаше да прави нищо друго, освен да гледа отстрани и да се подсмихва. Намесваше се само, когато е необходимо. Това се нарича професионализъм. В един момент Петното дори започна да се притеснява от конкуренция. Така де, където се появи едно петно, лесно се появяват нови и нови... Иди после докажи, че си истинското Петно, а не някаква поредна самозвана мръсотия! А годината полека-лека си измина... И не е толкова страшно, че опитите за изчистване на Петното се провалиха, страшно е, че май постепенно започваме да го приемаме за аксесоар. Толкова е фешън!
