Вчера, 30 септември, беше Ден на траур в Белград. Причината е смъртта на френския гражданин Брис Татон (28), който почина вследствие на тежък побой, който му беше нанесен от сръбски хулигани на 17 септември 2009.
Вчера беше трудно да си белградчанин, но няколко хиляди жители на сръбската столица изразиха почитта си към паметта на убитото момче. Същото направиха и гражданите на Ниш, Нови Сад, Пирот и други градове. Много от тях искаха прошка за смъртта на Татон от името на цяла Сърбия.Откакто новината обиколи света из цял Белград – в магазините, фризьорските салони, спирките, кафенетата хората разговарят за убийството на младия французин, привърженик на тулузкия футболен отбор - и изглежда не са малко онези, които са склонни да възкликнат, че държава като Сърбия трябва буквално да се премахне, че след Деня на траур е най-добре целият сръбски народ да се самоожали едно хубаво и прочее коментари, подобни на които се чуват често и в България по разни поводи. Наред с това, не мога да изброя и цитирам всички партийни функционери и други общественици, които осъдиха престъплението срещу Брис Татон. Но колективна вина няма, поне според правото. Младежите, между 18 и 22 годишни, пребили до смърт френския турист, са арестувани и се очаква да бъдат съдени.
Нападението над Татон не е изолиран случай. През последните дни зачестиха физическите атаки над чужденци в Белград. Появиха се съобщения и за други пострадали гости на Сърбия, дошли от Великобритания, Полша, Либия, Гърция... За тези нападения се винят членовете и привържениците на няколко крайно-десни движения, които се проявяват като добре организирани структури, съставени главно от спортни запалянковци, с неясно финансиране и често се свързват с архиереите на Сръбската православна църква. А Църквата в Сърбия никога официално не се е разграничавала от въпросните органзиации и по този начин оставя съмнения, че всъщност ги подкрепя.
Скандално или не...
Една от тези органзиации – Сръбско народно движение 1389 – обяви, че ще съди съвременната художничка Биляна Цинцаревич заради нейната изложба „Господи, помилуй”, открита наскоро при засилени мерки за сигурност в Младежкия дом в Белград. Според активистите от 1389, фотоекспозицията наранява религиозните им чувства. Те смятат, че ако решат да покажат подобни фотографии с мюсюлмански духовници, съдът няма да им се размине. Отговорът на Цинцаревич е, че единствените наранени от цялата история са тя и гражданите на Сърбия, които са свидетели на престъпленията, замитани под килима от страна на СПЦ. Цинцаревич добавя, че църква, която е съществен фактор при взимането решения в светската власт, подлежи и на обществена критика. Изложбата на съвременната художничка успя да си пробие пътека сред доминиращите теми в сръбските медии напоследък, провокирани изцяло от отношението на крайно-десните организации към малцинствата, в частност сексуалните, и чужденците, което надделя над всички други прояви на обществено мнение. Позицията на десничарите беше ясно подкрепена и от изявленията на един от най-амбициозните сръбски архиереи черногорско-приморският епископ Амфилохий.
Несъществуващият конфликт
Ето краткия обзор на ситуацията в СПЦ, който направи анализаторът Деян Кожул за електронното издание Е-новине: Начело на едното течение - онова, което не би имало нищо против положението да се запази такова каквото е - стои светейшият Амфилохий, което е естествено, защото в отсъствието на патриарх Павле, чийто трон сега е във Военномедицинска академия, Църквата се ръководи именно от него. Второто течение, поне според отразеното в медиите, е предвождано от „младежта”, респективно захумско-херцеговинския владика Григирий, бачкия Ириней и далматинския Фотий, които искат да бъде избран нов патриарх, но това не е новина. Новото е идеята чрез напускане на „църковното правителство”, както още наричат Светия синод, да бъде предизикано извънредно заседание.
Няма дим без огън, предполагам, макар, съдейки по изявленията на споменатия владика Григорий, да става дума единствено за медийни спекулации и несъществуващ конфликт в Синода – накратко, в СПЦ цари спокойствие и хармония.
Неназован източник на вестник „Блиц” в Патриаршията казва, че иде реч за обикновени различия в мненията. „Не сме излезли от копирна машина, че да мислим еднакво. Разминаваме се по много въпроси, но успявяме да постигнем и съгласие. Това не е причина да се мисли, че съществува опасност от разкол в Църквата.”
Самият Григорий се постара да потуши пламъчето, макар че не е ясно дали го направи по собствена инициатива или по тази на сиво-важнейши особи в СПЦ като неназования източник на „Блиц”. Във вторник владиката осъмна на първа страница на „Вечерни новости” и дори „Политика”, за да „подчертае”, че конфликт няма. Не скри обаче, че желае избор на нов патриарх: „Моята позиция отдавна е известна и не се е променила”, каза той пред „Политика” и добави: „Безспорна е любовта на целия народ и на нас, архиереите, към Негова светост патриарх Павле и също така е ясно като бял ден, че нито сръбската къща, а камо ли Сръбската църква могат да съществуват без стопанин. Помислете добре какво е стопанининът и кой е той. Това е човекът, в чийто дом цари ред, който се грижи за домашните си, старае се да бъде в съгласие със съседите си; който внимава за намеренията на врага; който знае какво има в мазето и на тавана. Това е сериозен човек, здрав, отговорен, трудолюбив и храбър. Както знаете, в миналото подобни хора са изкоренявани, но ако искаме да се спасим като народ, навсякъде са ни необходими добри стопани – в болниците, училищата, предприятията, хотелите, театрите, в градовете, правителствата, в държавата и, разбира се, над всичко и преди всичко, в Църквата. Това ще стане скоро и, струва ми се, когато се случи в Църквата, ще започне да се случва и на други места и, както винаги, това ще доведе до напредък и възраждане на нашия светосавски народ.”
Като камъче, което да повдигне отново същите въпроси, този път се прояви Дмитрий Медведев, който ще посети Белград на 20 октомври и чието идване уж са искали да предотвратят митрополит Амфилохий и някои „ниско-рейтингови” парламентарни партии. Ясно е, че от Синода няма да излезе никакво потвърждение за съществуващ конфликт, но едва ли някой очаква това. Въпреки че Григорий казва, че Синодът не може да се сравнява с Правителството, начинът, по който се опровергават съобщенията за конфликта - нито в Сърбия, нито в друга държава - не се различава от този на политическите партии.
Държава в Църквата
Позволявам си да предвидя въпроса, който можете да си зададете след тази скица на обществено-църковния живот днес в Сърбия, видян през моите очи и тези на някои от местните медии. Ако той е: „Възможно ли е църковните дела да се коментират извън политическия контекст в държавата?” Моят отговор е „не”.
* * *
Точно преди да завърша този текст, си спомних за срещата си с един от сръбските свещеници в Сараево през 2003 г. Вече съм забравила името му, но не и това, че когато в някаква неофитска паника го потърсих за духовен съвет, се наложи да стана търпелив слушател на политическите му възгледи и най-вече на официалните му позиции по редица актуални за него въпроси.
