Молитвата е общуване в тишина. Когато сърцето е преизпълнено с духовна жажда и човек се стреми към Бога, той може да усети Божието присъствие, ако е влязъл в искрена молитва, макар да няма външни признаци за тази усилна дейност, в която умът се нуждае от бистрота, а сърцето – от умиротворение. Излизаш от банята на покаянието пречистен, защото си се разголил пред Бога, шепнал си, защото прошка се иска смирено, молил си, защото на Бога не се нарежда и от Него не се изисква.
Друг път човек има нужда от нещо ново, интересно, значително, актуално. Така звучи заявката на световния молитвен ден и поканата за площада пред двореца на 31 май 2009 г. Отивам десетина минути след обявения начален час – децибелите вече са в действие и рехавата публика потропва в ритъм. Докато си направя няколко снимки за спомен, се налага да мина покрай високоговорителите – усещането е космическо и още имам болка в ушите. Очевидно тук молитвата не е църковна – тиха, благоговейна и лична, а е площадна, високо заявена и всеобща – тези разлики ми правят впечатление. Редуват се оратори с музика, което разнообразява програмата.
Оратор говори за наближаващите избори и липсата на лидерство в нашата държава. Не са подготвени такива, казва той, нуждаем се от ново поколение водачи. Новото поколение според него почита Твореца и Неговия първороден Син (аз бих Го нарекла единороден Син), развързано е от зависимости, родено е в духовна свобода и трябва да излезе от анонимност. Аз обаче съм извън това ново поколение – зависима съм от Божиите заповеди и от избора си да следвам Христос, искам да бъда Божия рабиня, за да не попадна в робство на началниците си, на лукавия, на болестите.
Раздават разпечатана Господнята молитва за общо произнасяне, един юнак размахва българското знаме, друг – еврейската звезда на син фон, трети – оранжево знаме с някакви мотиви (поне от моето място се вижда така). Пъстро и разнообразно е – за всекиго по нещо. Най-често сменящите се оратори засягат темата за управниците, изборите, нашия подход към управляващите. Възрастна двойка минава покрай мене и ме пита: „Това митинг на „Атака” ли е?” Чудя се какво да им отговоря и всъщност решавам да си тръгна и аз с усещането, че съм присъствала на предизборна агитация.
Раздават разпечатана Господнята молитва за общо произнасяне, един юнак размахва българското знаме, друг – еврейската звезда на син фон, трети – оранжево знаме с някакви мотиви (поне от моето място се вижда така). Пъстро и разнообразно е – за всекиго по нещо. Най-често сменящите се оратори засягат темата за управниците, изборите, нашия подход към управляващите. Възрастна двойка минава покрай мене и ме пита: „Това митинг на „Атака” ли е?” Чудя се какво да им отговоря и всъщност решавам да си тръгна и аз с усещането, че съм присъствала на предизборна агитация.
