Петък преди обяд, дъждовна София, градинката до храм “Св. Седмочисленици”. Група възрастни хора се препират и вдигат олилия на опашка пред зелена тента. Полюбопитствах за какво става въпрос. Чакали да им раздадат по парче пица и бутилка минерална вода – и така всеки петък от година насам. Странното е, че хората не знаят, а и не се интересуват, кой е благодетелят.
Поговорих си с един от персонала на организиращите мероприятието. Оказа се, че са от Ордена на рицарите тамплиери (храмовници) на Йерусалим – Велик приорат България. За повече от година аз съм едва третият (!) човек, който пита: кой е предприел това начинание и най-вече защо. Служителят сподели, че дори самите хора не споделяли с други нуждаещи се, за да не се увеличи потокът от желаещи, защото все пак пиците и водите са само 200 на брой!
Реших да направя няколко снимки, за да онагледя думите си... и веднага брожение от няколко наперени дами на възраст от предните редици. И познайте защо? Любезен господин сподели, че част от госпожите са реститутки с имоти в центъра на София и се притесняват да не ги познаят съседи и близки! О, времена, о, нрави!
Не е лоша идеята, но реализацията... малко куца. Колко от тези хора, получаващи пица и вода, наистина имат нужда, а истински нуждаещите се, тези с достойнство, които не се блъскат, не викат, само и само да получат нещо, къде остават те? Кой ще им помогне? А и парчето пица и бутилката вода ли са най-необходими за тези хора?
