Право на отговор: "Да покажем, че като българи сме надживели дребните разправии"

В град Чикаго има две Български Православни Църкви, принадлежащи към два БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗА, единият под юрисдикцията на Светия Синод на Българската Православна Църква, а другият под юрисдикцията на Американската Православна Църква. До преди година и половина ( докато беше жив Архиепископ Кирил - главата на Българския Диоцез към Американската Православна Църква ), нещата изглеждаха по-различно. Имаше период от време в който двете български православни църкви "Св. Иван Рилски - Чудотворец" и " Св. София " постигнаха чисто братски взаимоотношения, така както подобава на истински православни църкви. Честванията на различни празници и други поводи бяха празнувани с взаимно уважение и присъствие. Но за съжаление това не трая за дълго. След смъртта на обичания от малки и големи дядо Кирил, нещата се промениха както във вътрешния живот на църквата "Св. Иван Рилски" така и отвън. Атаките че не била българска, че била американска или руска, манипулативно нарастваха.

Няма да се спираме на исторически факти за изминатия път както от страна на Българската Православна Църква, така и от Американската Православна Църква, въпреки че с това точно се манипулира българското общество. Всяка една от двете църкви е претърпяла процеси в своето развитие - било под схизма или водеща началото си от мисия на друга поместна църква. Тези факти ни най-малко са тайна или могат да се тълкуват като компромати. Та нали точно така възникват всички поместни православни църкви, а ако се върнем още по-назад именно от Aпостолите, които сам Иисус Христос изпрати с думите: " Идете и научете всички народи ....". И все пак за справка можете да отидете на www.oca.org и да проверите истинността на казаното.

Тъй като много се спекулира с термините " канонична църква", "каноничен владика", " каноничен свещеник" и т. н., сме длъжни да изнесем фактите по създаването на Българската Православна Църква "Св. Иван Рилски" - Чикаго и статута на главата на БЪЛГАРСКИЯ ДИОЦЕЗ в Американската Православна Църква, Архиепископ Кирил, към датата на създаването на тази църква.

Тя е създадена в началото на 1996 година, отначало като българска църковна община "Св. Иван Рилски", която прераства в енория, съответно църква. На самото събрание по учредяването и присъства Архиепископ Кирил и избраният от събранието енорийски свещеник Валентин Ноцков. Всичко това е документирано в писмото на Архиепископа до тогавашния митрополит на Американката Православна Църква - Теодисий, както и в писмото до тогавашния президент на църковното настоятелство при църквата г-н Георги Иванов, което стои на видно място на таблото между двата салона в църквата.

Към момента на създаване на църквата (1996 г.), нейния Митрополит Кирил е вече в духовно общение със Светия Синод на Българската Православна Църква, който отслужва Света Литурги я с целия Свети Синод, включително Патриарх Максим, а това на църковен език означава взаимно канонично признаване. При редицата посещения в България през началото на 90-те години, Aрхиепископ Кирил, взима участие по различни поводи, в съслужения заедно с други български митрополити , включително първа копка на църквата " Св. Св. Кирил и Методии" в село Полето (Долно Брежани) заедно с Неврокопския Mитрополит Натанаил. През лятото на 1995 година, той е официално поканен за завършването на първия випуск на Американския университет в Благоевград. Църквата "Св. Иван Рилски" расте и се развива и преминава от салон в детска градина, параклис на гръцката църква " Св. Андрей", до величествената сграда сега, която всички познавате. И вместо да се радват на този си успех, наши братя българи започват да и намират кусури. Първоначалните упреци бяха, че олтарът и бил на запад. Е, слава Богу, дойде време вече не е! След това, когато заемът от банката беше напълно изплатен и отец Валентин с радост съобщаваше на всички за това постижение, някои братя българи разбраха погрешно думите на отеца ( или може би така им изнася ), който казваше:" Църквата е ваша братя, на цялата българска общност ". Тези братя българи , водени от бившия президент на църковното настоятелство Георги Иванов, заведоха дело срещу църквата, което още продължава. Искането пред съда им е , че църквата е конгреционална ( т.е. частна ), а не йерархическа. С други думи казано, Георги Иванов е собственик на църквата и тя не се подчинява на никаква духовна и административна власт, не признава "ни владика, ни патрика", което сами ще се съгласите е пълен абсурд в историята на ПРАВОСЛАВИЕТО.

Защо Георги Иванов и компания стигна до там? Защото в един момент взе да си превишава правомощията като президент на църковното настоятелство и започна да взима самостоятелни решения, без дори да се съобразява, че тази църква освен други членове на настоятелството има и свещеник, който по устав е отговорен за цялостния духовен живот и административен ред в църквата. В самозабравата си като президент на църковното настоятелство,стига до там, че си позволява да свика годишно отчетно-изборно събрание от свое име, без знанието и одобрението нито на останалите членове на църковното настоятелство, нито на свещеника , че дори и без благословението на Aрхиепископ Кирил (както устава повелява). Това предизвиква и отстраняването му не само от настоятелството, но и от членството му към църквата от Архиепископа, който с изрично писмо до свещеника и настоятелството уповестява това си решение.

Георги Иванов и някои други братя българи, завеждат дело в съда, където и до ден днешен твърдят, че църквата е конгреционална ( частна )и че не признават такъв владика и че никога не са били под неговата юрисдикция. Успоредно с това, протакат съдебния процес с внасянето на все " нови и нови доказателства" за истинността на техните искания, като сега вече включват в своя подкрепа и митрополита на другия Български Диоцез - Йосиф. Успяват убедително да го излъжат, че те видите ли, водят това дело за да премине църквата "Свети Иван Рилски"под неговия диоцез, към "майката църква", а всички които ходят да се черкуват в " Свети Иван Рилски", заедно с настоящото настоятелство и свещениците (по това време свещениците са двама - отец Валентин и отец Божидар) са " продали църквата на американците, руснаците и всички видове НЕ българи". На дневен ред идват компромати за отпустителните им от Светия Синод - тактика за която владиката Йoсиф братски им помага, като не знае че те просто и него манипулират като всички останали.

И въодушевени от романа "Под Игото", сравняват турското робство с емигрантството в Америка през 21 век, като забравят, че едното е било насилие над свободната ни воля, а другото се случва именно чрез свободната ни воля. В стремежа си да бъдат по-убедителни, те си служат и с друга манипулация. Твърдят, че в "родоотстъпническия диoцез " 99% от свещениците са американци , а не поясняват причината за това. Причината е проста: Св. Синод на Българската Православна Църква просто отказва да изпраща каквито и да е свещеници и въобще духовници от България на Aрхиепископ Кирил, като тайничко се надяват един ден ( като днешния ), да заграбят диоцеза му. И ако това е нормално за "диоцеза на родоотстъпниците" , то нормално ли е за диоцеза към " майката църква" да има повече от 60% свещеници НЕ българи? Този въпрос остава за всички вас, но за да не ви манипулират повече, ние ви препоръчваме да направите сами справка като отидете нa www.bulgariandiocese.org.

Далече сме от мисълта да критикуваме наличието на два БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗА. Напротив, това е явление което се наблюдава и сред другите поместни църкви, но едва ли е предмет на противоречие сред тях. Не приемаме обаче манипулациите, които се правят за да ни класифицират като " родоотстъпници ". Всеки истински православен християнин знае и вярва в " Едната Свята Вселенска и Апостолска Църква " и че за православните има само една майка - Пресвета Богородица. Ние сме българи и винаги ще си останем такива. В църквата " Св. Иван Рилски " всички църковни песнопения, молитви и проповеди сa на чист български език. Към църквата има и българско неделно училище, което има съответния лиценз и чийто удостоверения за завършен клас се заверяват от Българското Посолство в Америка и са валидни в Родината.

Това, че нашият диоцез е под юрисдикцията на Американската Православна Църква, не ни прави по-малко българи от сънародниците ни към диоцеза на Светия Синод на Българската Православна Църква, че дори и от сънародниците ни в Родината. Всеки, който посещава църквата "Св. Иван Рилски" и всички други дейности - пикници, вечеринки и други чествания на чисто БЪЛГАРСКИ и ЦЪРКОВНИ празници, няма нужда да го убеждаваме че това е така и ще свидетелствува, че тези думи са истина. А за тези, които все още се съмняват, ще кажем - ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ. Не се оставяйте да ви манипулират хора, които са доказали че за тях има само един Бог - парите.

Що се отнася до въпроса с отец Божидар Димов ( помощник енорийски свещеник ), ще отговорим - да той беше добър свещеник в църквата "Св Иван Рилски". Много неща направи за църквата. Но за съжаление се поддаде на много изкушения и последните му действия уронваха както името на църквата, така и внесоха смут в душите на много вярващи. На редовното си заседание на 4 май 2008 година, църковното настоятелство разглежда поведението на отеца, който през последните няколко месеца си позволява сам да взима решения по църковни дела и да внася разкол между членовете на църковното настоятелство, както и да се опитва да внушава на някои от църковните настоятели, че вече е време той да стане "старши" свещеник ( което не е в правомощията на църковното настоятелство). На многобройните опити на старшия енорийски свещеник свещеноиконом Валентин Ноцков за помирение и следване на каноните и устава на църквата, отец Божидар отговаря с високомерие и презрение.

На 16 април 2008 година пристигат на посещение двама представители на Епархийския съвет на Диоцеза, които идват да се запознаят със ставащото в този момент в църквата. Отново е отправено предложение за помирение в тяхно присъствие, което отец Божидар отхвърля. На 30 април 2008 година той заминава за България и си самопозволява годишен отпуск, без знанието на църковното настоятелство, старшия свещеник и Епархийския духовен съвет, който в този момент управлява Диоцеза. Това става в момент, когато в църквата са започнали строителни работи по обръщането на Светия Олтар на изток, нов вход и частта за училището, както и се води издирване на пътя на изразходване на $15524.00, които за този момент се смятат за злоупотреба. По-късно се установява, че тези пари постъпват по сметка , чийто титуляр е съпругата на бившия секретар на настоятелството Кирил Гошев с който отеца е в близки приятелски отношения. Случаят е даден на следствието.

От деня на заминаването си за България, църковният автомобил Нисан Куест, който му е поверен е в неизвестност. При контакт по телефона, отец Димов отказва да съдейства за връщането на автомобила, въпреки че на 28 април 2008 година, лично заяви пред представители на настоятелството че ще го докара пред църквата. Църковното настоятелство изпраща протокола от въпросното заседание с всички оплаквания до Епархииския съвет. На отец Божидар Димов е отнето правото да бъде свещеник в Българския Диоцез на Американската Православна Църква, респективно помощник енорийски свещеник при църквата "Св. Иван Рилски ". Всички в църквата с голяма болка посрещат новината и всеки, който познава отеца се опитва да разговаря с него, но за съжаление без успех. Отец Божидар Димов, бързо след това е приет за свещеник в Диоцеза на Mитрополит Йосиф към Св. Синод на Българската Православна Цъpква.

От този момент нататък се формира спойка между хората, които съдят църквата и отец Димов и се предприема агресивна кампания срещу църквата, на която може би много от вас са вече свидетели. "Целта оправдава средствата" , както някой някъде бе казал. По ресторанти и църкви, започва масова дезинформация. Организирана е подписка против "родоотстъпниците", " “предателите на майката църква" и кампания за "спасяване" на църквата "Св. Иван Рилски" от американците, руснаците и други НЕ българи. Манипулации, манипулации, манипулации. Отец Димов отново си превишава правомощията. Този път като организира събрание, което да се проведе в църквата "Св. Иван Рилски", където той вече не е свещеник и няма право за това. На 25 януари 2009 година той пристига в църквата, влиза в олтара , слага епатрахила и започва да събира подписи от идващите в църквата богомолци. Църковните настоятели извикват полиция и отеца е предупреден от полицията да напусне и да не се връща в църквата, защото ще бъде арестуван. Само след 45 минути, отец Димов отново се връща и това става причина той да бъде арестуван.

Братя и сестри, живеем в свободна, демократична и правова държава, което е наш личен избор. Дадено ни е право да изповядваме свободно вярата си и не ни е отнета националната принадлежност, нито от страна на държавата Америка, нито от Американската Православна Църква. Напротив, от 33 години сме с правото на БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗ в нея и достойно носим името си православни българи, редом с румънци, албанци, гърци и т.н , че дори и православните мексиканци, които само преди 20 дни получиха статут на диоцез в Американската Православна Църква. Нека нашите деца и внуци също да имат правото на избор и свободна воля.

Обръщаме се към всички православни българи в Чикаго, с надежда за разбиране. Нашите две православни църкви имат за цел да задоволят духовните нужди на вече повече от 100 000 българи. Нека вместо да се изправяме пред упреци и съмнения, едни срещу други, спокойно и сплотено да работим за общото ни дело. Да покажем, че като българи сме надживели дребните разправии и личните изгоди и можем, в името на бъдещето ни като православни християни, живeeщи в многонационална Америка, да отстояваме и пазим ПРАВОСЛАВИЕТО чисто за децата и внуците ни. Дойдохме от България да живеем не по " български" или "американски", а просто ЧОВЕШКИ.

Това, което до тук ви съобщихме е подкрепено с официални документи. Съобщаваме ви го не като сензация или материал за клюки. Нека всички заедно се молим Бог да вразуми хората изпаднали в изкушение! Да не бързаме да осъждаме никого! Да оставим всичко в Божиите ръце! Да бъде Неговата воля!

Ваши в Христовата любов!