В момента по кината върви един суперамерикански филм, номинаран за Оскар. Филмът се нарича “Подмяната” (Changeling) и като казвам суперамерикански, нямам предвид екшън със супергерои, специални ефекти и много, ама мнооого бой. Напротив, филмът разказва действителната история на Кристин Колинс, самотна майка, чийто син изчезва безследно, а полицията се опитва да я убеди в една чудовищна подмяна, връщайки й друго момче вместо нейното... Кинокритиците вече дадоха ласкави отзиви за играта на Анджелина Джоли, направо неузнаваема в главната роля на съсухрената от грижи и скръб майка, за режисурата на Клинт Истуд и сценария на Дж. Майкъл Стразински. Аз не съм кинокритик и няма да правя рецензия на филма, но върху един детайл, изплъзващ се на гилдията, искам да се спра.
Мисията на американския свещеник като филмов герой
Във филма най-напред впечатлява документалният реализъм, с който е пресъздадена атмосферата на Лос Анжелис от 1928 г. като град на греха, с отчайваща корупция, всевластна мафия и продажна полиция. Сблъсъкът на главната героиня е именно с корумпираната полиция, превърнала се в жестока и престъпна структура, всяваща страх с беззаконията си. В самотната битка на майката срещу лъжата и подмяната до нея застава презвитерианският свещеник Густав Брийглеб, страхотно изигран от Джон Малкович. Свещеникът изобличава действията на корумпираните ченгета от амвона в храма. По радиото в свое предаване призовава хората да не се примиряват с безобразията на властта, спасява главната героиня от лудницата, където е незаконно вкарана от полицията, свързва я с най-добрия адвокат, помага й по време на съдебния процес. Ролята му е второстепенна, ненатрапчива, но ключова.
И ето за какво се вълнувам аз: в архетипа на американския модел, когато истината се преследва от представителите на закона, а страхът принуждава обикновените хора да мълчат и да се примиряват с лъжите, има само една надежда и това е Божият служител, свещеникът, който няма да се уплащи, защото е от друго царство, има друг Господар и неговата мисия е да служи безкомпромисно на Истината.
“Е-е-е, чак пък толкова не се вживявай – контрира патоса ми един приятел. - Та това е само на кино, просто един филм, знаем ги американците с техните наивни американски мечти и супермени, какво толкова и образа на свещеника да героизират.”
Така е, но за мене е интересна самата идея, че има свещеник - филмов герой, че той олицетворява стремежа, нещата да се наричат с истинските им имена във времена, когато господстват лъжата и двойният стандарт и на когото можеш да се довериш, че след много изпитанията истината ще възтържествува, защото е казано, че нищо скрито няма да остане, истината ще излезе наяве.
Така е, но за мене е интересна самата идея, че има свещеник - филмов герой, че той олицетворява стремежа, нещата да се наричат с истинските им имена във времена, когато господстват лъжата и двойният стандарт и на когото можеш да се довериш, че след много изпитанията истината ще възтържествува, защото е казано, че нищо скрито няма да остане, истината ще излезе наяве.
По действителен случай - true story, както казват американците
Още по време на прожекцията съвсем първосигнално направих паралел с образа на българския свещеник в киното и медиите. В архетипа на българския модел свещеникът се свързва с не-блажното месо от рекламите по време на пости, с далавери и освещаване на офиси, но на никого не би му хрумнало да представи ролята на свещеника като човек с гражданска позиция, изразител на истината, защитник на слабите, бедните и унизените. Медийните изяви на архиерейския наместник от Дупница са поредният щрих към този негативен образ. В неговото интервю пред vsekiden.com думите му са като отражение в криво огледало, подменят истинската стойност на това да бъдеш добър християнин с финикийските стойности на богатия спонсор, да даваш пари, да палиш свещи и с това се опростява всичко. Опропастява се всичко, според мене.Пред очите ни става някаква гадна подмяна: свещеникът се превръща в защитник на мафиотите, на богатите и силните на деня. Оправдавайки ги, той оправдава порока и безскрупулността и по този пошъл начин става адвокат на дявола (advocatus diaboli - асоциацията с този филм е задължителна). Оправданието, че братя Галеви били добри християни, защото палели свещички и давали пари за инвалидите в Дупница, е нелепо, наивно и несериозно, но то е част от общата какофония, която се излъчва, когато БПЦ трябва да застане с църковна позиция по значим обществен проблем.
Брутално е Църквата да се асоциира с престъпните босове не като майка, приемаща блудните синове за покаяние, а като бизнес-партньор и институция за раздаване на индулгенции. Недопустимо е в църковните среди усетът за истината да се игнорира и точно в тях да се посява отровата на подмяната. Защото после плодовете са за всички ни и всички ще сме причастни на... Подмяната. Горчивият вкус в душата също ще е споделен - и за зрителите на филма, и за зрителите на българския сюжет с мафиотски привкус.
