(Свещеник в ролята на бандит в нов български филм, следва хепиенд)
Сякаш като Божи дар, за да разсее смута на родни свещеници, че сме давали за пример протестантски свещеници от Холивуд, дойде новината за създаването на новия български филм “Завръщане”. Само ден след публикуването на коментара “За Подмяната...”, в който авторката се кахъреше, че родната киногилдия не гледа сериозоно на православните свещеници, вестник “Стандарт” съобщи, че във филма “Завръщане” участва православен свещеник от Кюстендил с особено интересна роля. “Поп прострелва Кадурин във филм”! Няма по-добър финал за една история от този, в който кахърните мисли се разсейват, а живият живот опровергава мрачните наблюдения.
Ето как интригуващо е описана историята на филма:
„Филмът проследява перипетите на главния герой, актьор на име Георги Кадурин, решил да продаде наследената от баща си къща в Балкана. Той обаче е нападнат от бандити, прекупвачи на имоти. На помощ му идва местният свещеник, който започва да се грижи за него, след като бандитите го раняват. В неравната война Кадурин открива исконните човешки истини - значението на своите корени, вярата в Бог и силата на истинската любов в лицето на местната художничка. С демоните в образа си като шеф на банда - Васо Бандита, се бори Васил Манасиев, който в действителност е действащ свещеник от Кюстендил. Ролята на добрия свещеник е дадена на Боян Кожухаров, който е завършил пантомима. Голяма част от историята е по истински случки от митологията на село Голям Извор. То е известно с честите посещения на Васил Левски. Дори леглото, на което свещеникът оперира ранения, е мястото, върху което е нощувал самият Левски. Лентата е с елементи на мюзикъл и то с фолклорен оттенък. Жанет пее народната песен "Гугутка гука в усои", а Георги Кадурин извива глас в "Заблеяло ми агънце" и "Стар овчар".
Дотук е културната информация на в-к Стандарт.
Как гледа на този филм благочестивият християнин ли? Първото, което ще забележи, е че в този филм изключително много теми са вдъхновени от православието: пребитият в Балкана (притчата за добрия самарянин), разкаянието и обръщането към Бога (притчата за блудния син). Не можем да подминем тематиката на песните, която направо може да мине за религиозна: пастир, агнета, гълъби... И разбира се, свещениците – дори не един, а двама. Е, единият не бил истински, но за сметка на това другият си бил съвсем действащ. Отец Васил Манасиев обаче се превъплътил на Васо Бандита, но ние няма да критикуваме, а като истински любители на Църквата ще отбележим, че това също е дълбоко религиозно послание, израз на истинско християнско смирение. Така трябва и да бъде в живота – ние всички сме отрицателни герои в този кофти филм... Във всеки от нас живее по един бандит, който се бори с демоните. След този филм замлъкваме засрамени, защото няма какво да кажем: лентата е снимана в България, на хиляди километри от развратния Холивуд, с истински православен свещеник, а не заблуден протестант, при това актьор. Какво по-хубаво българско, родно и православно от този сюжет...
Хубаво нещо са филмите със своите послания, само животът нещо нагарча. Като в онези стаи с кривите огледала: там всеки се криви, гримасничи, иска да бъде всичко друго, но не и себе си. Свещениците са актьори, актьорите – свещеници, мутрите – архонти, бандитите – настоятели... Това е обаче положението. На когото не му харесва, да ходи на кино! Там винаги има happy end.
