Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
0_4.jpg“Има ли помежду ви човек, който, ако му поиска син му хляб, да му даде камък?” Мат. 7:9

Ние, хората, живеем в общество, заедно сме, искаме или не искаме това. Но дори да не го искаме, една от причините да оцеляваме е именно нашето съвместно съжителство. Така сме създадени. Да си помагаме. И за най-отдалечения отшелник, и за най-скрития вдън манастирите аскет обществото е от значение. Другите хора са от значение. Ближният е важен. Така че е неестествено и неприсъщо на човешката природа да бъдем егоисти, да не се интересуваме от ближните си. И този егоизъм е придобит впоследствие, той не е наше първично призвание. Егоизмът, нихилизмът и лакомията са просто болести на епохата. Хронични болести, с които толкова сме свикнали, че не им обръщаме внимание. Започвам така отдалеч само за да анонсирам по-добре един човек. Презвитера Марияна Казашка от град Ловеч е моя стара позната и съм убеден, че няма да ми се разсърди за този репортаж, в който тя е главно действащо лице.

Не се допитах за съгласието й, защото хора като нея предпочитат да остават в сянката, обикновено не се набиват на очи и не парадират с действията си. За християнина са важни делата, а не личността. И поради скромността си тези малки труженици на Божията нива остават встрани от светлините на прожекторите, макар всъщност те да са най-истинските герои на времето, в което живеем. Времето, на което му липсва най-обикновена човешка милост. И нека ми бъде простено, че в този разказ за доброто ще осветя за малко една част от живота на Марияна. Правя го заради нейния пример.

Ловеч е град с богата история. Тук през 1187 г. се сключва мирният договор, с който се поставя началото на Втората Българска Държава. Тук Левски е основал Вътрешния централен революционен комитет. Недалеч край село Къкрина е заловен той след няколко години. Тук в историческия квартал “Вароша” и до днес действа църквата Успение Богородично, в която някога е служил поп Кръстьо Никифоров. Същият, когото набеждават преди повече от век за предател. И който едва днес получи реабилитиране на паметта си. По-добре късно, отколкото никога. Под “Вароша” се намира и музеят на Левски. Край този музей при разкопки през 1974 г. откриват над 1300 златни турски монети. Предполага се, че това е съкровището, заради което е бил предаден Левски. А всъщност тези пари са били взети или дадени с една единствена цел – да послужат за Освобождението. Времената се менят, сребролюбието остава. Днес високите възрожденски идеали са само историческо минало. Днес онези герои ги няма. Но въпреки всичко един идеал все още съществува. И макар и незабележими героите живеят сред нас.

Други действащи църкви в града са “Света Неделя” и сегашният катедралният храм “Света Троица”.  За град от около 40 хиляди души население те като че ли са недостатъчно. Но и при толкова много хора църквите се пълнят само на големите празници – като във всеки друг град. А когато е празник, на всички им е добре. Бедните и богатите празнуват заедно и гладен никой не остава. Но не всеки ден е празник. А човек трябва да яде всеки ден. От празник до празник не се живее. Повече от година и половина е минала, откакто в град Ловеч работи кухнята за бедни. Европейският модерен термин за тези хора е “социално слаби”. Само че в Библията пише, че са “Блажени бедните...”, а не “блажени социално слабите”. Това са хората, които в ежедневието си не забелязваме или се правим, че не виждаме. Хората, от които се гнусим. Хората, които не знаят как да се справят с този свят и не носят лична вина за тази своя безпомощност. Дори в научнопопулярните филми може да чуете истината за оцеляването на биологичните видове. Оцеляват само тези същества, които си помагат взаимно и не изоставят слабите. А от Христовите завети най-важен е този за любовта.

1_71.jpgКухнята за бедни всъщност е една къща в задния двор на Ловчанската митрополия, оборудвана със стая за готвене и малка столова. Всеки ден се готви по едно ястие. Хранят се 20 човека. Готвят обикновено жени от местната енория, също около 30 души, като се редуват. Организацията по графика на готвене, зареждането и доставките на повечето продукти, изпълнението на задачите и безпроблемната работа на кухнята лежи на презвитера Марияна. Свободното й време не е много, майка е на две деца и работи като учителка по химия в езиковата гимназия. Но въпреки заетостта си намира време да се справя и с тези задачи. Първото и единствено условие пред готвачите в кухнята е трудът им да бъде доброволен, да бъде жертва. В началото някой подхвърлил идеята да се назначи готвач на половин работен ден със заплата на граждански договор. Но идеята не била приета. Защото противоречи на основната идея на това малко учреждение – да се направи жертва. Да се посвети част от личното време, за да може да се засити ближният. Да се даде нещо от сърце. С тази цел и с този механизъм дядо Владика, Ловчански митрополит Гавриил, положил началото на това дело и го благословил. Най-напред помощ с дарения оказват негови познати от парацърковни организации от Гърция, които у дома си се занимават с благотворителност от дълги години. След това в даряването за кухнята се включват и местни фирми и частни лица. Не е трудно и не е скъпо – става дума за няколко хляба и малко хранителни продукти. Дарители са производители на хляб, търговци, месопреработватели. Една съвсем малка трохичка от производството им стига за ежедневната порция храна за 20 човешки същества, наши братя в Христос, и това е тяхната жертва. Разбира се, в кухнята не се готвят филета и не се поднасят печени пилета. Но дори сготвените с картофи или ориз патешки крила са качествена и топла храна, която несретниците иначе не могат да си позволят.

Не е трудно. Никак не е трудно. Може да се направи едно такова нещо и да заработи, казва презвитера Марияна. Въпросът е да го направиш. И тук вече идва трудността и от тук започват опрадванията. “Защото когато искаме нещо от Бог, когато ни боли и сме болни, тичаме и се молим горещо. На взимането сме лесни. А когато трябва да дадем нещо мъничко от себе си – зор голям!” – добавя тя. Все същата си е, откакто я помня – енергична и изпълнена с живот. Тя е малкият голям човек, на когото никога нищо не му тежи.

Продължаваме да си говорим и аз все повече се удивлявам на нейната вяра и нейната мотивация. И на мотивацията на всички тези доброволци от град Ловеч: учители, артисти, журналисти, служители, работници, бизнесмени, пенсионери, които даряват труда си и любовта си, които ежедневно готвят, посрещат и изпращат с любов и с добра дума, мият съдове и подове. И го правят с лекота, без да им тежи... И си мисля колко малко усилия са нужни и как ни липсват повече такива дела. Вземането и даването не са правопропорционално свързани. Някои може никога нищо да не дадат от себе си. Други се раздават ежедневно. И само тези, даващите, знаят какво човешко и божествено удоволствие е даването. Ще ми се всички онези, които изпълват храмовете по празниците, да разбират това.

Да отдадат поклон на Бога и да вземат частичка от благодатта на една чудотворна икона се бяха събрали и хилядите поклонници в края на август в катедралния храм “Света Троица”. По молба на дядо Гавриил от Украйна бе донесена чудотворната икона на Богородица от село Бояни. За десетина дни иконата обиколи всички по-големи центрове в Ловчанска епархия. Тя представлява едно от съвременните чудеса за вярващите хора. Изписана е в края на 80 години на 20 век. А на 18 декември 1993 г. по време на всенощно бдение от очите на Богородица на иконата потекли сълзи. Случаите на изцеления и чудеса след молитва пред иконата са многобройни. През 1993 г. болно от рак дете от Одеска област се излекувало след молитви пред този образ на Христос и Дева Мария. “Искайте, и ще ви се даде... защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира”.

С даването на жертва от наша страна е свързано и още едно голямо предстоящо събитие в град Ловеч. Ако е речено, до няколко години ще удари камбаната на новостроящия се катедрален храм “Св. Св. Кирил и Методий”. Първата му копка е направена преди три години. За това време постройката е издигната и в момента се правят скелетата, с които се подготвя изграждането на куполите. Всички финансови средства са от събрани дарения. За слава Божия в центъра на Ловеч ще грейне тази красива и голяма църква, чиято застроена площ е 800 квадратни метра. На височина ще се издига до 25 метра, а по форма е трикорабна и с три престола. Автор на идейния проект е гръцкият йеромонах Роман - брат от манастира със светогорски устав “Параклитос”, недалеч от Атина.  С игумена - архимандрит Тимотей Ловчанският владика поддържа топли духовни връзки.

Та вярата я има и ще я има. Нужно е да дадем, без да чакаме отплата, съвсем малко. В комерсиалните времена, в които живеем, безкористната жертва има още по-голяма стойност. Но и още по-трудно е да се научим на безкористност. Ако не ти идва отвътре, както казва презвитера Марияна, нищо не става.

Снимки: "в. Монитор"


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu43 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата