“Има ли помежду ви човек, който, ако му поиска син му хляб, да му даде камък?” Мат. 7:9
Ние, хората, живеем в общество, заедно сме, искаме или не искаме това. Но дори да не го искаме, една от причините да оцеляваме е именно нашето съвместно съжителство. Така сме създадени. Да си помагаме. И за най-отдалечения отшелник, и за най-скрития вдън манастирите аскет обществото е от значение. Другите хора са от значение. Ближният е важен. Така че е неестествено и неприсъщо на човешката природа да бъдем егоисти, да не се интересуваме от ближните си. И този егоизъм е придобит впоследствие, той не е наше първично призвание. Егоизмът, нихилизмът и лакомията са просто болести на епохата. Хронични болести, с които толкова сме свикнали, че не им обръщаме внимание. Започвам така отдалеч само за да анонсирам по-добре един човек. Презвитера Марияна Казашка от град Ловеч е моя стара позната и съм убеден, че няма да ми се разсърди за този репортаж, в който тя е главно действащо лице.
Не се допитах за съгласието й, защото хора като нея предпочитат да остават в сянката, обикновено не се набиват на очи и не парадират с действията си. За християнина са важни делата, а не личността. И поради скромността си тези малки труженици на Божията нива остават встрани от светлините на прожекторите, макар всъщност те да са най-истинските герои на времето, в което живеем. Времето, на което му липсва най-обикновена човешка милост. И нека ми бъде простено, че в този разказ за доброто ще осветя за малко една част от живота на Марияна. Правя го заради нейния пример.
Ловеч е град с богата история. Тук през 1187 г. се сключва мирният договор, с който се поставя началото на Втората Българска Държава. Тук Левски е основал Вътрешния централен революционен комитет. Недалеч край село Къкрина е заловен той след няколко години. Тук в историческия квартал “Вароша” и до днес действа църквата “Успение Богородично”, в която някога е служил поп Кръстьо Никифоров. Същият, когото набеждават преди повече от век за предател. И който едва днес получи реабилитиране на паметта си. По-добре късно, отколкото никога. Под “Вароша” се намира и музеят на Левски. Край този музей при разкопки през 1974 г. откриват над 1300 златни турски монети. Предполага се, че това е съкровището, заради което е бил предаден Левски. А всъщност тези пари са били взети или дадени с една единствена цел – да послужат за Освобождението. Времената се менят, сребролюбието остава. Днес високите възрожденски идеали са само историческо минало. Днес онези герои ги няма. Но въпреки всичко един идеал все още съществува. И макар и незабележими героите живеят сред нас.
Други действащи църкви в града са “Света Неделя” и сегашният катедралният храм “Света Троица”. За град от около 40 хиляди души население те като че ли са недостатъчно. Но и при толкова много хора църквите се пълнят само на големите празници – като във всеки друг град. А когато е празник, на всички им е добре. Бедните и богатите празнуват заедно и гладен никой не остава. Но не всеки ден е празник. А човек трябва да яде всеки ден. От празник до празник не се живее. Повече от година и половина е минала, откакто в град Ловеч работи кухнята за бедни. Европейският модерен термин за тези хора е “социално слаби”. Само че в Библията пише, че са “Блажени бедните...”, а не “блажени социално слабите”. Това са хората, които в ежедневието си не забелязваме или се правим, че не виждаме. Хората, от които се гнусим. Хората, които не знаят как да се справят с този свят и не носят лична вина за тази своя безпомощност. Дори в научнопопулярните филми може да чуете истината за оцеляването на биологичните видове. Оцеляват само тези същества, които си помагат взаимно и не изоставят слабите. А от Христовите завети най-важен е този за любовта.

Не е трудно. Никак не е трудно. Може да се направи едно такова нещо и да заработи, казва презвитера Марияна. Въпросът е да го направиш. И тук вече идва трудността и от тук започват опрадванията. “Защото когато искаме нещо от Бог, когато ни боли и сме болни, тичаме и се молим горещо. На взимането сме лесни. А когато трябва да дадем нещо мъничко от себе си – зор голям!” – добавя тя. Все същата си е, откакто я помня – енергична и изпълнена с живот. Тя е малкият голям човек, на когото никога нищо не му тежи.
Продължаваме да си говорим и аз все повече се удивлявам на нейната вяра и нейната мотивация. И на мотивацията на всички тези доброволци от град Ловеч: учители, артисти, журналисти, служители, работници, бизнесмени, пенсионери, които даряват труда си и любовта си, които ежедневно готвят, посрещат и изпращат с любов и с добра дума, мият съдове и подове. И го правят с лекота, без да им тежи... И си мисля колко малко усилия са нужни и как ни липсват повече такива дела. Вземането и даването не са правопропорционално свързани. Някои може никога нищо да не дадат от себе си. Други се раздават ежедневно. И само тези, даващите, знаят какво човешко и божествено удоволствие е даването. Ще ми се всички онези, които изпълват храмовете по празниците, да разбират това.
Да отдадат поклон на Бога и да вземат частичка от благодатта на една чудотворна икона се бяха събрали и хилядите поклонници в края на август в катедралния храм “Света Троица”. По молба на дядо Гавриил от Украйна бе донесена чудотворната икона на Богородица от село Бояни. За десетина дни иконата обиколи всички по-големи центрове в Ловчанска епархия. Тя представлява едно от съвременните чудеса за вярващите хора. Изписана е в края на 80 години на 20 век. А на 18 декември 1993 г. по време на всенощно бдение от очите на Богородица на иконата потекли сълзи. Случаите на изцеления и чудеса след молитва пред иконата са многобройни. През 1993 г. болно от рак дете от Одеска област се излекувало след молитви пред този образ на Христос и Дева Мария. “Искайте, и ще ви се даде... защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира”.
С даването на жертва от наша страна е свързано и още едно голямо предстоящо събитие в град Ловеч. Ако е речено, до няколко години ще удари камбаната на новостроящия се катедрален храм “Св. Св. Кирил и Методий”. Първата му копка е направена преди три години. За това време постройката е издигната и в момента се правят скелетата, с които се подготвя изграждането на куполите. Всички финансови средства са от събрани дарения. За слава Божия в центъра на Ловеч ще грейне тази красива и голяма църква, чиято застроена площ е 800 квадратни метра. На височина ще се издига до 25 метра, а по форма е трикорабна и с три престола. Автор на идейния проект е гръцкият йеромонах Роман - брат от манастира със светогорски устав “Параклитос”, недалеч от Атина. С игумена - архимандрит Тимотей Ловчанският владика поддържа топли духовни връзки.
Та вярата я има и ще я има. Нужно е да дадем, без да чакаме отплата, съвсем малко. В комерсиалните времена, в които живеем, безкористната жертва има още по-голяма стойност. Но и още по-трудно е да се научим на безкористност. Ако не ти идва отвътре, както казва презвитера Марияна, нищо не става.
Снимки: "в. Монитор"