Човек си мисли, че след 25 години свещеничество вече е разбрал поне основните неща. Ами... не съвсем.
Още преди да стана свещеник, пеех по певниците в софийските и асеновградските църкви. И всяка година, когато наближаваше Преображение, в главата ми изникваше един и същ въпрос: "Защо от 27 юли до 12 август пеем катавасиите на Преображение, а на самия празник – катавасиите на Въздвижение на св. Кръст?".
Четвърт век този въпрос си стоеше някъде в чекмеджето с надпис „Някой ден ще разбера“. И ето че вчера... Таворската светлина най-сетне проби и до моята глава.
Оказа се, че отговорът отдавна си е бил... написан от самия мене! В блога си някога бях написал: „Преображение Господне се случва 40 дни преди Разпятието Христово, но понеже това е толкова радостен празник, Църквата не го празнува през Великия пост. Затова го е преместила на 6 август – точно 40 дни преди Въздвижението на светия Кръст на 14 септември.“
Тоест... аз съм знаел отговора. Просто не съм разбрал какво съм написал!
Е, сега вече всичко си дойде на мястото. След като Преображение е поставено 40 дни преди Кръста, напълно естествено е на самия празник вече да прозвучат катавасиите на Кръста, защото те започват да ни водят към Голгота.
Изводът?
Понякога човек не се нуждае от нови книги. Нужно му е само да прочете собствените си. Сега остава само един въпрос: колко ли още такива истини съм написал, без още да съм ги разбрал?
Господи, дай ми ум..., а ако може и малко по-бързо от веднъж на 25 години.
