„Бързата работа – срам за майстора“. Не го казвам аз, народът го е казал. А народът е по-умен и от професор, че и от владика, дори и да не искаме да признаем тази мъдрост на колективния народен ум.
Вчера Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия набързо утвърди низвержение на свещеник. Казвам набързо, защото епархийският съвет, чиито членове-клирици начело с митрополита според устава съставят епархийския духовен съд, предния ден, 11 февруари 2026 г., е решил да низвергне един енорийски свещеник. И е бързал, за да може на сутринта „с чиста съвест“ да прокара това свое (разбирай митрополитско) решение „през синода“ в София.
Добре са направили хората, че са публикували и копие на решението си. За да види всеки основанията (или липсата на такива) да лишат от сан един Божи служител. В решението, написано с много правописни грешки, се въздава право (какъв парадокс!) заради по-особен превод на Веруюто на български език. Ами ако някой се е черкувал на повече места у нас, не може да не е забелязал, че в литургиите на БПЦ-БП се чуват няколко варианта на превода на Господнята молитва „Отче наш“ и на Веруюто. При това в едни издания на българския синод стои един вариант, а в други издания пак на същия български синод стои друг вариант. И всички издания са валидни и са в употреба. Един владика служи така, а друг владика – иначе. Но никой не е и помислял да предложи владика за низвержение по такава причина. Но свещеникът е виновен по дефолт!
И как няма да е виновен, като същият този свещеник преди две години се обяви срещу нечестното касиране на митрополитския избор в онази епархия?! Той обяви гладна стачка и стоя в студ и дъжд пред сградата на митрополията в знак протест срещу онази нечестност. Този свещеник не личи да е неразумен човек. Той знаеше, че протестът ще му струва скъпо, но явно беше решил да покаже, че се върши нередност. И го показа. Той не очакваше медал, нито дори похвала за протеста си. Знаеше, че си слага главата в торбата. А вчера и днес торбата злокобно се задейства.
Някой ще каже: ама все пак са се забавили две години, а ти пишеш за бързане. Вярно е, че се забавиха, ама нали онези неграмотни хора, написали решението на епархийския съвет, мислят и пишат бавно?! Чудя се само защо злобата на хората срещу хора не намалява с годините…
Който познава житието и битието на БПЦ-БП, знае, че такива случаи не минават толкова бързо и толкова безпроблемно през заседание на синода. През десетилетията няколко низвержения от епархийския съвет (е, добре, де – от владиката) не минаха никога през синода, бяха „почетени с мълчание“ и не се осъществиха. Особено по времето на патриарх Максим. А сега имаме просто рекорд: първия ден – епархийски съвет в другия край на България, втория ден – синод в София и свещеника го няма!
Да речете, че у нас „свещеници – валяло“. Ама то не само не вали, дори и много рядко прикапва. Имаме едва 1/5 или дори 1/6 от свещениците, от които БПЦ-БП се нуждае. Затова да „похарчиш“ така амбициозно и… (второто наречие не пожела да се изпише) един усърден свещеник на Църквата (не на владиката) е неразумно.
Това наречие все пак излезе коректно…
